Тя слиза от едно такси
и го дочаква в празна стая.
Горчива страст, сълзи накрая
и само полъх от парфюм
над глухонямото легло... ...

В Кутия стара от обувки,
с лепен за кой ли път капак,
лежат безценните за мен писма.
Най-отгоре, сгушило се птиче
очаква да го взема в шепи пак; ...

Разпънах си душичката на кръст
в спомена за всичките любови,
събирах ги във малкия си ръст,
с огъня отново... и отново.
Разпънах си душичката на кръст ...

Аз живея в блок. Той е осем етажен и на всеки етаж има по два, а понякога и по три апартамента. Навремето бяха пълни. Преливаха от народ. Само в нашият вход бяхме една тумба дечурлига.На осмият беше Хапчев. С него изпуших първата си и почти последна цигара. Космос. Баща му беше намерил от някъде сум ...

Силвия показваше забележителностите в София на Сесила и въпреки, че тя никога не беше идвала в тази страна, имаше странно то усещане, че тя я притегляше с някаква магическа сила, която я приканваше да стане.
До тях вървеше Костадин, Силвия се опитваше да обрисува и най-малките детайли на около.
-Вни ...

Най ме е болял,
като ме обича.
Все се случва това,
когато ме няма.
Мойта липсва редовно ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=337151
Линк към Част 1
Терзанията на един неприлежен предколеден длъжник.
(Коледен букет от шарени измишльотини опакован в целофан от истина)
Част 2 ...

Винаги казваше, че не обича,
живота го бил оставил там -
сред нищото - сам самичък.
И аз го виждах – все беше сам.
Дивото личи у него. ...

Когато помилваш деня ми
с изкусните си пръсти,
малахитовата огърлица
на нощта пръска перлите си
с изящен звън. ...

Не искам да ми подаряваш телефон!
И кола не искам, нито вила... нищо!
Аз искам да ми подариш подслон,
във две ръце, които ме прегръщат...
И две очи, които нощем, знам, ...

- Готов съм да те последвам навсякъде!
- Знам. След един час ще отидеш в храма „Св.Димитър“, за да присъстваш на службата. На място ще ти кажа какво да направиш. А междувременно иди да изпиеш едно кафе. Предполагам, че отдавна ти липсва?
Сатанаил се усмихна ехидно, щракна с пръсти и на масичката се ...

Премаля хоризонтът от чакане,
избледняха всички мечти,
заприлича денят на изплакан
не посмял да отрони сълзи.
Съюзиха се дневните бури ...

В Драгойново сме седем души:
три възрастни и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца.
Двете момчета са големи ...

Седя сама със джаза
компания от която не боли.
Приятелството ми с него май ми дава
един от най-удобните ми дни.
Певицата пропява жално ...

Жена
Тя тъй нежна е, тъй красива,
идва тихо през нощта,
не те напуска и нивга не си отива
и сбъдва твоята мечта. ...

Художник самотен,
безспорно грамотен,
със четка в ръката,
с идеи в главата
в платната си нови ...

Ветре, бъди ми и брат и утеха.
Дай ми крила да догоня страха.
Ветре, изгубих се, нямам пътека,
давам живот да открия следа.
Ветре, душата ми, скитница клета, ...

Скъса се небето, бабо.
Виж, как се изцежда в улука.
Този земен път, в който се страда,
стъпка по стъпка се пада на внука.
Плаче небето, а греят очите ти, ...

Мина известно време след нашата раздяла. Преструвам се, че не те познавам, не те поглеждам в очите и те подминавам. Сега сме само непознати с общи спомени. Хубави спомени.
Не зная как се чувстваш. Искам да те боли, както мен. Дали се получава? Чувстваш ли се разбит, изтръпваш ли, чувстваш ли се непр ...

Принудата превърнала се в ежедневие
Тя е второто за мен кръщение
Наникъде съм тръгнала без дом, Родина
Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!
Преодоляла границите в сърцето ...

Четири момичета и аз,
сред тях бледнея млад,
красив неповторим,
навярно закачлив и обичлив.
Четири момичета и аз, ...

Старата липа отрупана е в цвят
ветрец полъхва и разнася аромат‚
в короната врабци се сбират
пчели липов мед събират.
Порасна пред дома старото дърво ...

Театърът е пълен.
Играта ги владее -
тих шепот на възбуда
в прикрито лицемерие.
Театрото е пълно. ...

Искам те, ела! Къде си?
Върна се! Събуди ада!
После двата свята смеси
в безпощадната ни сряда.
И превърна я във чудо, ...

Ще те забравя, когато намеря достатъчно сили в моето сърце
или когато погледна към небето и видя птица да лети без криле!
Ще те забравя, когато видя да цари мир и спокойствие над Африка,
или ще си пожелая да успея да го направя когато видя падаща звезда!
Ще те забравя, когато ме убиеш или разрушиш ц ...

Бъди благословено, мое лято!
Бъди благословен, мой ден!
Благословени да са и приятелите,
които в радост и беда са с мен!
Душата ми разтапя се от нежност! ...

Всяка среща, всяка разходка кратка
оставят белег върху моето сърце,
дълбаейки във него с болка сладка
твоето име, твоята душа и твоето лице.
Всеки момент, всеки миг споделен ...

По повод необоснованите шамари, които получих по лицето си за ЧНГ и безплодните разговори, които се опитвам да водя от тогава насам... Едва ли ще ме разберат много хора, но един-двама ще са достатъчни, за да не се чувствам толкова сама:)
Не ща да съм бавачка.
Не ща да съм ти роб.
Не ща да съм ти счу ...

Чужда.
До мен обаче стои,
не знае как ме боли.
Да бъде чужда,
когато умът ми крещи, ...

Тя с поглед рисува
Картини в сърцето ми,
Платната им, бели,
Намачкани.
Бои се разливат горещи, ...

Към България
Оплаках те преди да те затрият,
Родино моя, ти скръбна моя стряха.
За тебе, но защо ли те умряха
и защо ли гният? ...

По стъпките на Скитникът Евреин*...
„ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!”
Николай Лилиев
„ Ахасфер” ...

РЕЧНОТО МОМИЧЕ
На Геновева Цандева
През завесата, тънеща в мрак,
зазвучават акордите бурни
за копнеж по щастливия брак ...