Улиците - безкрайна върволица на самотни луни
Причастието - настинало време
без минути на колебание
Брегът - синьо разпятие на грях
Днес вървя след себе си ...

Мълчи ми се... А трябва да говоря!
Оставя ли копнежа да заспи
в прегръдката на есенна умора,
ще плъзнат куп съмнения, вини,
че нещо не направих както трябва. ...

Следващото лято
Да, може би отново ще е лято
и пак ще има звездни нощи и щурци,
но има ли значение това, когато,
ръката ми ти няма да държиш... ...

Не ме заключвай
в твоя спомен,
остави ме волен
да се скитам,
като дух бездомен, ...

Цикъл на Кребс
Борислав Ичев
Цикъл на Кребс, цикъл на Кребс… цикъл на Калоян
Беше първия най-представителен ден от новата учебна година в природо-математическата гимназия. Дворът бе обширен и побираше стотици ученици, всички чакащи за грандиозните речи и спектакли, които щяха да се разиграят в чест ...

Отсече обществото "Той е луд!"
(а кой ли с него би могъл да спори).
Задъхва се светът, а този шут
тревички гали, с птици си говори.
Земята от конфликти се тресе, ...

През ресниците на лятото
изтичат слънчевите дни,
заслушана в шума на ятото
есента часовете си брои.
Скрита жадна зад скалите ...

Краят на лятото ме натъжава,
сякаш че отива си любим човек
и подире му и онзи зной жарава
скрива се във тъмното напред.
Няма го! Като една любов избягала. ...

Лъжата е като модерната жена.
Красива, алчна, мързелива,
мени се бързо, бързо си отива.
А истината?
Дрипава старица... ...

ЗАКОННА САМООТБРАНА
- Даскале бе, ела да те черпя една малка, щото за голяма пари няма – помаха ми от дъното на кафенето Малък Течо.
Стефан са го кръстили техните, но всички му викат Течо. И хич не е малък, щото отдавна прехвърли 50-те, ама нали си имаме в махалата друг, почти двуметров, та затова.
...

Моралът в детските приказки
Живеем в свят, в който все по-застрашително и злокобно вилнеят лицемерието, егоизма и користните дела. Човек понякога започва да се чуди дали все още съществуват “старомодните” ценности, каквито са саможертвата, мъжеството и смелостта.
Като ценител на художествената литер ...

Случайно срещнах те и припознах се
във изрисуваната бяла роза,
от картината прашна,
изтъкана от истински чувства.
Усетих те във себе си и се запитах: ...

О, ситният есенен дъжд
пак своята песен извива...
Не дойде при нас изведнъж -
в тъгата всемирна се слива!
Той глади със длани тревата ...

смислосинтеза
както дървото
тихо и вещо
връща на въздуха
благословеното свойство ...

Това вече е завършеният вариант , надявам се да се е получило музиката да говори.
А скоро да има и клип по тази музика.

Реквием
онази
форма на живот
изричаше със жар
последното си (ежедневно) ...

В изящен стил и пълна рима
разбирам мъдрия подтекст
от словото неповторимо
на този наш добър поет.
Поемам път из джунгла тиха ...

Майчицо, защо остави
мене в мрака на нощта
и защо ме ти забрави,
греховни са твоите дела.
С ръце събирам своите сълзи, ...

На Валери Петров
Отиде си Валери Меворах... –
светецът благ, с пророческото слово!
В поетите на прехода видях
духът му как преражда се отново! ...

Страхувам се да те забравя -
от невъзможност
се раздира тишината
дори, когато хапя спомени
трапчив привкус ...

Аз съм Гошо хубавеца
вечният ерген
Ваня, Пепа, Руми, Цеца
тичаха след мен.
Хванах гадже, кръв и мляко, ...

Ресторантът беше пълен. Тиха музика допълваше дискретния лукс, заведението изглеждаше едновременно оживено и уютно. Вероятно защото съвсем наскоро се бе възродило отново, възкръснало като Феникс, и то точно посред най-голямата криза.
Собственичката въздъхна доволно и седна на масата за персонала в д ...

В огледалото прашно се блещи
пъстроока тъга неразбрана...
Пак събирам дъждовната пяна,
уморен от несбъднати срещи.
Парцаливо небето се въси ...

КОГАТО...
Когато луната остане сама
и лунният път заблести,
се раждат красиви и нежни слова,
в покоя запяват щурци... ...

Детенцето с панделки в косите
към църквата с дядко върви
и цъфнало кловче, ей там, от върбите
за здраве, в ръчичка, държи.
От стените гледат икони. ...

Здравей отново, мило дневниче!
Тук съм, за да ти разкажа за Него. Въпреки че трудно бих могла да го опиша с думи. Аз съм влюбена. Много. И не мога да преценя дали преди не съм обичала както трябва, или просто сега това е нещо повече от любов. Защото го усещам повече от любов. Ще ме разбереш ли, ако ...

На момичето, което ми върна магията...
Не зная точно как да ти го кажа,
но ще опитам и ще видим резултата...
За чувствата си как да ти разкажа?
Рискувам... Както винаги го правя... ...

Всичко вече от мен те отнема:
хора, думи, усмивки, коли..
Свърши, дано е навреме.
Всяка мъка дано преболи.
Къде си? - дървото ме пита ...

Какво е да си вятър?! Не разбирам…
Та вятър често във косите ми поспира.
Опитвам се, ръце протягам,
но как ли днес до него аз да стигна?!
И как да те приема?! Не, не мога. ...

дистанция
мълчание
студ
избор...
светлина или сянка ...

Докога
Докога оръжията смърт ще сеят
и ще има болести и глад?
Докога земите ще пустеят
и животът ни ще бъде ад? ...

Аз съм камъчето в твоята обувка,
зрънце пясък в твоето око,
не прощавам юдинска целувка,
каквото е било - било.
Аз съм твоя вярна сянка в дните сиви, ...

Добре дошли в порнографския 21 век. Ако сте пътували във времето и сте се нагледали на множество събития - тук пък може да се нагледате на пълен застой. И на женски крака. И гърди. И всякакви други атрибути. По нашенски казано "к'вот ви са доще". Пообиколете, така и така сте се отбили. Но всъщност к ...

Любовна нощ...
Въздишки... Стон...
Парещи ръце пълзят
по голо тяло...
Устни палят, ...

По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта ...

„Сбогом. Не те обичам вече.“ - каза ти.
Замина си. На стоп. От Фамагуста до отсрещния ù бряг.
„Сбогом. Не те обичам вече“ - прошепна ти.
Със шепот на любовник...
Излязох, за да купя вино. ...

По пътя на любовта
RеmaTe
Колкото пъти до тях я изпращах,
зад ъгъла виждах щастливи очи
и влюбен, по нея, се взирах в небето, ...