Вселената бе благосклонна към мен.
Всички грехове, тя ми прости.
Носех в себе си тяхното бреме.
А непростен грях, ужасно боли!
Прости ми Вселената. Посочи ми пътя. ...

Дедите ни дошли от Изток,
подгонени от зла съдба,
да почнат дните си на чисто,
да найдат своята страна!
Макар неканени се спрели, ...

Прекрасна утрин,
полъх лек
цветята се събуждат.
Любов струи,
ветрецът мек ...

З К Ъ С Н Я Л А
Розата разтвори мигли оросени
и потърси с поглед простори зелени.
Тъжно се усмихна – бяха пожълтели
сухите тревички, листните дантели. ...

Пожелание 2015
На болката изгарящата нежност
превръща се във състрадание,
а мойта безчовечност –
в упование. ...

If the people were to only say the truth
Wouldn't they feel more the youth?
If they weren't trying someone to impress
Wouldn't the broken hearts be less?
If they weren't able to say a lie ...

Всеки е една комета, светеща във земното небе!
Всеки има своя път и крета, или пък блести къде ли не!
Всеки е актьор във собствена пиеса - добър, или пък лош!
Но, някои си имат фенове, а пък други - кент-флош!
Не казвайте, че сте нещастни, защото нямате късмет с пари! ...

Денят започваше от нищото
и свършваше във нищо пак.
Аз различавах отривисто
привиден мрак от полумрак.
А светлото пред мене бягаше – ...

Един изгрев в Океана...
Цяла нощ бушувал Океана
уморен люлееше вълни,
а над него Вятър бе подхванал
да гаси последните звезди... ...

Една песен по музика и текст на Геновева Цандева , в аранжимент на моя милост . Кореспондираща със зимата навън и коледното настроение.

Снощи, на гарата, стареца мернах.
Имаше дълга и бяла брада.
И ми се стори (дали пък е верно?),
че съм го виждала нейде с торба.
Някакъв спомен за зимни звънчета, ...

Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято... ...

Не ме рисувай по ъглите на тъгата,
там, където ще съм повод за сълзи
по недовършен отпечатък
и по недопогледнати очи.
Не ме рисувай по върховете на яда, ...

Къде си…? Вън е сив от безверие студ...
Mъртва нощ - потъмняла гангрена...
Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,
чакащ те в празната си постеля.
Ти се криеш... Самотно дете, ...

Акордите са тихи и изискани.
Музиката топли
като мляко.
Ноктите ми валсово танцуват
по мека магистрала на ръката му. ...

Пак почуках.. не отвори на мига,
но дочувах глас от малката ти стая..
и притихнах, ти - отпуснала снага
тъй се молеше на Бог за Краят.
Той те чу.. и почерни ни света, ...

Дошла е по преспите бели,
усмихната, бяла, честита,
с походка на дивна принцеса,
с лице, разцъфтяло в усмивка.
Пристъпва и пръска надежди, ...

В тъгата виртуална те последвах,
разходих се из някакъв завой
и в тишината непрогледна
помислих за секунда, че си мой.
Помислих, че съм път към теб ...

Ако стана толкоз слаба,
че не мога
да нося силата на Любовта,
отнеси ме
на брега на пустотата. ...

Ще те посрещна щастлива,
защото си близо до мен.
Очите и погледа верен
с усмивка от обич пленен.
Утро озарено от слънцето вън ...

СУРВАКАРСКА
Приседнало край коледно дръвче
едно момче рисуваше върху снега шейна,
пред нея – впрегнато еленче със звънче,
във нея – старец, до стареца чувал, ...

намерих те
в една далечна
октомврийска есен
скрит в шубраци
и заровил глава ...

Зима е. Навън всичко е покрито с пухкав сняг. Часът е малко след 8 вечерта и госпожа Гроувър приготвя малката си племенница Саманта за сън. Родителите на момиченцето са излезли на разходка, затова леля му се грижи на него. Сами е вече в леглото и слуша как през полуотвореният прозорец се чуват гласо ...

Отшелник
Бележка от автора:
Настоящата книга е нищо повече от художествена измислица - един, така забавен, първи опит в писането, така че няма тайни общества или план за унищожение на света.
Или има?
"Приятели? За какво са ти приятели в този живот? ...

Остаряват минутите -
в часове се превръщат.
Закъснява ли влакът
на щастливото бъдеще?
Пак гърмят фойерверките ...

Дървената люлка в стария квартал,
самотно изскрибуца щом подминах,
затрупана в забрава и във кал,
посрещаше поредната година,
където спомени за весел глъч ...

Усмивката е вечната действителност.
Едно поле, обсипано с цветя,
простряло се до лентата на нищото.
До хоризонта на една мечта.
Усмивката е моето спасение. ...