Съдбата - всичко тя решава,
връхлита ни като гръм.
Не обещава, а раздава
без думи на всеки по грам.
Не може никой да избяга, ...

Няма аз от вас да крия – искам да съм жив!
Не желая делника си призрачен и сив.
Може утре да се срещна тихо със смъртта,
може в миг да се удавя или изгоря.
Може НЛО да кацне точно пред дома, ...

Тази снимка
срина кучката във мене.
Стана котка - с всички калпави животи,
дето хич не стават вече за живеене.
… то шест от седемте не проработиха… ...

Не отричам
Сутринта настъпи, мразя този час,
пъди всички сънища, мечти, геройства.
Истината е, че с тях живея най-добре,
а този ранобудник нагло ги отнема. ...

Задоволство
Аз не мога да плаша
пчелата в кошера ù,
птичката в гнездото ù;
Сам с мислите си ...

Тогава бях жребец
Нощта на погребите
метнала е тъмния си чул.
Спуснал се е кучи студ,
а аз съм караул. ...

Този път така я усетих ... ;)
И затова я обичам
Дарих и цялата си любов -
това е всичко, което имам.
Ако си зърнал моята любима ...

Пътят,
както всичките в
Родопа,
си е малко тесен.
И катери с мъка ...

Шуми, шуми, море,
вълнувай ме, не спирай.
За любовта ми разкажи,
тайните ù ми разкривай.
По тебе гонят се вълни, ...

Надявам се, че в мир почиваш, мамо,
загърбила житейските угрози.
Небето както виждам, е голямо,
дали и там насади брат ми лозе?
В мен мъката не спира и ме пари, ...

Провинциален град и робски нрави,
криворазбран патриархално-смазващ бит,
тук даже времето нарочно бави
вървеж. А хората - с души, вградени в зид.
От колорита му какво да взема точно? ...

Изненадана си, че те поканих? Не повече от мен. Срещата на аерогарата преди седмица след петнайсетгодишна пауза, дойде от небето. Минути, след като се разделихме знаех, че искам да говорим..., да говоря. Поколебах се - нетипично за мен - но и случаят е шантав. Да става каквото ще. Както и да приключ ...

Защо ли?
Защо ли всички ние търсим една любов,
Която после ще ни нарани?
Защо стремим се да обичаме,
Когато знаем, че това боли? ...

Малкия Иванчо
Мамо, мамо, искам да зная
едно нещо ни ми дава да мигна,
какво падна снощи във Вашата стая -
дето и Господ не можел го вдигна!? ...

Нещата се подреждат по местата си
все някога, дори да е оттатък.
Привидност не оставя отпечатъци.
Животът милостив е, че е кратък.
Какво, че през годините се скитаме ...

Всичко вечно е измама...
Илюзия подклажда драма
светът ранен е, люта рана
разяжда го до кости
та и костите изгаря ...

Ако се завърнеш -
не зная,
ще намериш ли някого ти,
само книги в празната стая
и отключени всички врати. ...

ОБЕЦИТЕ
Откакто забраниха цигарите, секнаха и завзеклъците в кафенето. Та кой ще се зевзечи на сухо, а пък мастиката без цигарка, не върви. По тази причина, а и зарад туй че по е завет и има пейка, се изместихме на отсрещния тротоар, пред заложната къща.
То, преди това не беше заложна къща, а книжар ...

Някога отдавна, в най-обикновено ателие, погрешка била създадена една средностатистическа картина. Мислела си тя, че живее, а всъщност просто си съществувала. Била млада, неопитна и наивна, и вероятно малко глупава. Но не чак толкова, че да не вижда колко е несъвършена. Не се харесвала картината, ам ...

Умират ли поетите ?... Не знам.
Със сигурност физически умират.
Но щом се пренесат във Рая, там
със сигурност приятели намират.
И продължават да общуват с нас... ...

Копнея да срещна тези топли очи,
но когато се случи, знам, че пак ще личи
онзи страх вътре в мен. Ще треперя, момче,
че от моето сърце ще откраднеш парче.
Ще подпалиш душата с позната запалка, ...

Аз съм октомври сгушен във септември,
Житейска есен с календарна вплетени.
Летят във мен като езически кентаври
розетки нежност в дните ми, наречени.
Орисани слънца смирено капят, ...

Ранена душа. Тъга. Сълза. Самота. Да, това е поредната любовна история. Поредните счупени сърца и още една тъжна съдба. Дали всеки няма да разпознае в нея част от своя собствен живот? Може би... не зная.
Вървя по улицата приведена, замислена. Разминаваме се с някакъв човек. Спира ме: "Извинете, колк ...

Мили мъничък дядо Валери,
белокосо хвъркато дете,
виж брезичката как потреперва,
а тинтявата все не расте.
Чуй мастилото - плаче в писмото, ...

Душата ми е без синджир,
сърцето ми не ще кафез!
Живея аз на тоз баир,
където Орцево е днес!
Не пия даже аспирин, ...

Кой е тоз идиот безсрамен,
що хвърлил е флага национален
в кофа за смет!?
Някой родоотсъпник клет!
https://www.facebook.com/190311954354955/photоs/a.633676453351834.1073741832.190311954354955/810440039008807/?type=1&theater ...

ЗНАЦИ
Запали слънцето лула
от морска пяна.
Махът от крило на птица
я угаси, пияна ...

Събуждам се от есенния хлад,
прокраднал се потайно през прозореца
и мушнал се под мойто одеало.
В очите ми проблесва тъжно слънцето,
и то е отчуждено като хората - ...

Денят умря все още светъл.
Закапа странна здрачина.
На всичко стана ням свидетел
една заклета в нас луна.
Летя ли с мен в дълбочината ...

Сбогом!
Сбогом, приятели мили!
Да Ви забравя аз нямам сили...
Имали сме толкова прекрасни моменти
с брашно, канела, палачинки и менти. ...

Истинска любов
Какво за теб е истинска любов?
Един приятел ме попита.
Защо за някой тя е благослов,
на друг Съдбата е сърдита? ...

Що е раят мисля си тук и сега
туй ли е дето всеки си знае
бяло, красиво и ангели напред и назад
пърхат със снежно бели крила.
Има ли господ там горе ...

Евангелие според Матей 5:38-39: „Чули сте, че е било казано око за око, зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.”
В ресторант „Реката“ обедното меню беше изсред най-приемливите в града и затова, Давид Михайлов избра ...

И последната капка легна тежко върху плочиците на пътеката. Паркът, тъй красиво озвучен от марша на дъжда, замлъкна, за да даде свобода на някой друг. Клоните на върбите се докосваха плахо и свенливо под допира на напева на славеите, а те изпълняваха нейния валс. Вятърът протягаше хладката си длан к ...

Слънчев лъч прониза мъглата
и света отново пак се засмя.
С нежен спомен от отминало лято,
топъл бриз от морето повя.
Пъстри ружи, дървета във злато. ...

Плачат небесата
Венеция е тука,
но много страх донесе.
Във къщите бълбука,
хората разтресе! ...

Толкова много любов разпилях,
че за тебе почти не остана…
И сега се уча да те обичам… Как?
Забравям, че любовта е рана.
И се усмихвам като хлапак, ...

Малцина са като Валери -
в поезията кавалери,
сърдечни, меки и етични,
човечни, леко иронични...
Лекуващи духа, тъгата ...