Какво прекрасно утро е навън -
слънцето блести между листата,
но от едничка мисъл съм отново опиянен -
мистерията зад отсрещната врата.
Излизам със надежда да надникна ...

Аз навярно вечно ще изпитвам глад
към силните и врящи чувства,
с любов родил съм се на този свят...
и пак с любов ще го напусна.
Нали отдавам цялата си пита - хляб... ...

Беше Петък сутринта и слънцето още не се беше издигнало високо в небето. Лъч светлина се протягаше измежду струпаните сиви облаци, като озаряваше през открехнатия прозорец бледото лице на Ашли. Тя беше на 17 години, със слабо почти измършавяло телосложение, а празният и поглед блуждаеше по тавана. Б ...

Направена съм от дълбоки корени
вклинени в древна кръв-земя.
Мислите ми са ушити малки спомени,
душата ми е вечната полу-сълза.
Денят ми е прощално навечерие ...

- Остави го на бюрото, когато имам време ще го погледна. А сега изчезвай.
- Да, г-не.
Младежът плахо сложи ръкописа и тихо затвори вратата след себе си. Постоя още няколко мига вгледан в нервните действия на редактора, когато усети побутване и се наложи да се отмести от матираното стъкло.
- Вътре ли ...

Нощта постила
своят плащ невидим.
Обгръща и земя и свят.
Далечната вселена
близко беше... ...

Днес избрах да бъда щастлив.
И усмихнат излязох от къщи.
Не погледнах облака тъмен и уродлив
и съседа, който постоянно се мръщи.
На ъгъла видях, просяк - инвалид. ...

Никнат и отровни гъби
по плодородните полета
и редовно там се зъби
малка глутница от псета!
Как да си намерим мира, ...

В двореца от своя храм,
сърцето си питам, не знам...
Отново да тръгна от там
и на спомени мили отдам.
Напуснах бащиния кът ...

Separated by thousand miles
What can bring this distance?
Can't see each other smiles
Who knows about this existence?
My heart is yearning for you ...

Съдбата злокобна и в Хаос свободни
Вижте небето, навред потъмняло.
Дяволска нощ е, а то - тъй беззвездно.
Душата му черна, там долу заспала,
сега изход търси от черната бездна. ...

Политиката не е сред нещата, които харесвам. Тя не е в центъра на вниманието ми никога. Но политиката е отражение на обществени процеси. А обществените процеси са отражение на случващото се в душевността.
Обездушаване, житейски цинизъм, неравноправие, неуважение към другостта в нейното право да отго ...

Вятърът...
Какво е Вятърът?... Не е ли
когато въздухът се движи
развял над земните предели
и ежедневните ни грижи?... ...

Съдби
Втори епизод
Карахисар, древен град в антична Фригия, който носеше името си от старата крепост на върха на черните скални образования, останали от вулканични изригвания преди милиони години. Тази гора от черен базалт с причудливи форми, се извисяваше насред обширно равно поле осеяно с макове. ...

И моят свят изгуби се след тебе
потънал в две очи от синева.
Какво се случи? Мисълта - молебен
измоли дъжд след кървава сълза.
Със дланите прегърнала вината, ...

"Величието на човека е в глупостта. Величието на глупостта е в човека!" /blackjak12 - 1980г./
Невинността е в пълната безпомощност.
Само този, който винаги е бил в състояние на безпомощност е истински Светец.
Истински безпомощният е най-близо до Бога.
Бог ни осезава единствено, когато сме в състояни ...

Обичаш ли да гледаш през нощта
към звездното небе, да търсиш мен
единствената сред милионите звезда,
да ме мечтаеш нощ и ден?
Обичаш ли луната щом заспи ...

Зимна приказка
Като във приказка снегът вали...
Вали и всичко побелява:
полето, къщите, дърветата... Далѝ-
той някога ще спре да трупа и навява?... ...

Здравей, Джейн!
Така ще започна,малко официално, много банално и име измислено.
Знам, че в момента си повдигнала онази игрива,тънка веждичка в знак на учудване.Става ми смешно, като си го представя.И сигурно, отново през главицата ти се стрелва мисъл обявила ме за луда.
Но и така става.Луда.Тъжна, и ...

Сив свят и сиви хора.
Сиво небе и сив простор.
Потънала земята в злоба.
Превърнало се всичко в тор.
А добротата где отиде? ...

Не - не се препъват краката ми! -
Пътят пиано е - свирят блус!
Това ù остана на душата ми:
да се чуди какъв е асфалта на вкус.
Все ходя, все хванала за ръчичка ...

Роза Димитрова бе пенсионерка отдавна, толкова дълго, че вече не броеше годините. Обяви това за безсмислено, когато отпразнува четвърт век от пенсионирането си по болест. Първоначалното отчаяние бе изчезнало. Разумният режим и задушевните разходки с приятелки я възкресиха за живота дотолкова, че дне ...

- Диме, влюбена съм.
- Случва се, Сонче. Човешко е.
- Ама, Диме, внучката ми ще стане на пет, а на мене краката ми се подкосяват като на влюбена ученичка като го зърна.
- Сонче, Сонче, ама ти си знаеш, че си влюбчива. Кажи ми сега, той на кого ти прилича?
- Не ми се подигравай, Диме, само ти ми прил ...

Те искат да намерят;
търсят, за да открият;
да узнаят истината
зад вратата.
Приближават се с големи крачки ...

ти си
невъзможната любов,
която ще раздира
като тръни
душата ...

РЕЛИГИОЗНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ
Как да си обясним убийствата по религиозни причини? Дали хората не носят генетични белези на друг животински вид? При някои примати в Африка се наблюдава странно поведение. Група от мъжки индивиди излизат извън обитавана от тях територия. Целта им е да срещнат мъжки индивид от ...

Помниш ли какво ти казах -
"смирих се, че ме отмина...".
Но то бе миг на слабост
на земетръсно сринат
пред празник празен - ...

ИНДИФЕРЕНТЕН
Ще рече безразличен, ама към всичко. Аз, дето се обръщам подир всяка една пола, убий ме не вярвах, че такъв човек може да има. Чувал бях, че Буда го е бил постигнал, но било е отдавна и не у нас. Не вярвах, но ето че срещнах Капчо.
Тъй го наричат още от детската градина, щото все се кап ...

И щастието в шепичка си нося.
Надеждата в джоба ми стои.
А милостта от Господа си прося,
пък радостта отвсякъде струи.
Така е, друже, в сънищата само. ...

Когато очите приклопят
деня от живот уморен
самота на вратата потропва
и събужда пламък стаен.
Нейде в нощта се поражда ...

Уморих се от предателства
Явни или скрити фустанели
Уморих се от ласкателства
С видими или не проблеми
Искам да си до мен сега ...

Евангелие според Матей 10:26 „И тъй, не бойте се от тях; защото Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.“
– Никога досега не бях се изгубвал така. Не ми е за пръв път, но преди винаги рано или късно, успявах да се ориентирам и в крайна сметка откривах пътя.
– Никога д ...

Лицето ти е пристан, облакътен на перваза ми като очакване. Ще можем ли да се преборим със страховете си? Винаги си бил по-силен от мен. А аз се пречупвам в очите ти! Толкова дълго съзерцавам себе си в тях, че ако утре всичко се срине, ще те вградя в думи и ще ги занитя по паважа – да не отекват стъ ...

Смешно е.
Големи хора играят като деца.
Съревнования, караници, обиди.
Атакуваният се брани.
Спешно доказва, че има право да МИСЛИ! ...

Цигуларят нежно струните гали
лъкът весело във въздуха играе.
Цигулката е звучна и красива‚
в ръцете му душата си разкрива.
От дърво цигулката е сътворена ...

България. 2070-та година.
Той стоеше затворен в психиатрична клиника. В малка стая с малък прозорец на вратата. Как се озова тук?
Нека се върнем в началото. Отрасна в семейство, в което майка му по цял ден си скубеше косите и говореше несвързани думи, а баща му крещеше, че е Юлий Цезар. Тогава нашия ...

Една жена - обичаща без тяло
душата си отдаде на мига,
във който бе съзряла свойто цяло.
Анимусът - дар от вечността.
Една любов - загърбила морала ...

Горчиш ми.
С оня вкус на презрял портокал,
сред напукана жажда
в пустинното пладне.
Бяло слънце ...