Като усетиш,
че не мога да тека,
дишай дълбоко
и ме вържи за бреговете
на всичките ни спомени. ...

навярно ще откажа
всички многоточия
от навика да предизвикват
многозначност
и може би ...

Сега съм връх, изправен в равнината
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.
И в тази моя равнина житата ...

Огън в сърцето
Тъжен, но и зареден,
по пътя си препускам,
объркан, леко заслепен,
покоите свои напускам. ...

НАЙ-НЕЖНАТА СТРЕЛА
Червена и красива роза
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга. ...

Утринно видение...
...Утрин...В пясъчното дъно
гледам: рачета пълзят
и вълните още сънни
мрежи слънчеви плетат... ...

Предимство несъмнено е това,
човек да е с чугунена глава.
Да има принципи и да ги спазва -
от любовта си да не се отказва.
Ще се опитват разни русофоби ...

Не е сигурно вече рамото ти.
Прескочихме толкова локви,
в които потъваха кораби.
Добре, че държа чадъра ни.
За опора. ...

КАПКА
Един живот сред пътища се ражда.
Сред срещи... просто мимолетни.
Остават само спомените вечни.
Остава раната от любовта. ...

Тъй както са тръгнали нещата
ще ни посегнат и на бащата...

мрачно студено
е в мойта душа
гледам през сълзи
смях и тъга
живота за нас ...

Хей, мило мое момиче,
видя ли теб, сякаш виждам нежно кокиче.
Целувайки те, целувам устните ти меки,
с теб се чувствам сякаш съм на червените пътеки...
Обожавам времето прекарано с теб, ...

Нямаше те днес край мен,
не виждах, не чувах дори.
А вечерта така се изниза стаен,
че аз изтръпнах от болка.
Протегнах търсещи ръце, ...

Сред природата
Сред природата излязох рано,
за да подишам въздух свеж.
Но вбеси ме туй племе неразбрано!
Задавих се и в гърдите сетих болеж. ...

Жадувам пътища.
И бистра чаша.
И смях.

Форд Ескорт (1993 - 2015)
...Никой не умира завинаги,
докато има кой да го мрази и обича.
С дълбоко прискърбие ви съобщаваме, че днес своя житейски, второкласен и магистрален път приключи нашият любим Форд. Километражът му достигна сетния метър, маслото му безвъзвратно изтече, фаровете му угаснаха з ...

Проклетник е часовникът, не спира!
Тъй бързо се изнизва… с часове!
Негодникът му със негодник –
не разбира,
че толкова копнея да съм с теб. ...

“Ето много, много думи, защото не мога да се докосна до теб. Ако можех да спя с теб и да те държа в обятията си, мастилото би изсъхнало в мастилницата!”
- Д. Х. Лорънс, “Любовникът на лейди Чатърли”
Хиляди думи изписах,
редих ги в безброй изречения,
римувах, рисувах, издишвах ...

На този ден привеждаме глави,
пред двама братя българи велики,
с бяла обич вием от цветя венци,
в очите ни сбъднато небе блести.
Красиво щастие камбанено звъни, ...

На пролетно утро светлината
топли ми с лъчи душата.
Това е тя - моята любима,
колко нежност в нея има.
Като гледах светлите и очи, ...

Пречистена вяра
Питам се защо ли съм на този свят?
Дали от себе си частица на другите съм дала?
Дали пътеката ми ще тъне в забрава
или клон разлистен семейното дърво ще ...

СКАПАНОТО ОБЩЕСТВО
Нещата днес изглеждат коренно по-други.
Днес всеки търси своите права!
Изглеждат иначе и нашите съпруги...
И в къщи има нови правила... ...

К О Г А Т О С И С А М
Когато си сам, но толкова сам,
че никой не го забелязва.
Когато си там, но толкова там,
както никой това не го спазва, ...

Истини
Мисля си, когато мога,
раб ли съм или тегоба,
може би съм зъл и ням,
може би съм Божи срам... ...

Всеки ден за тебе аз си мисля
и всяка вечер, скъпа, те сънувам,
но може би се влюбих до полуда,
защото не е нормална тази моя ревност....
Казват, че не можеш да ревнуваш ...

Не искам да чувствам.
Желая да бъда желязна машина без сърце.
Чувствата объркват ме толкова много.
Ярост, гняв, щастие, любов, тъга
преплитат се в мен всеки един момент. ...

Сбогуване с манастира...
Във Старата гора припада Нова вечер-
дърветата във здрача със тъмна нежност гали,
а ние ще си тръгнем, от тук със малко вечност
и с нещо спотаено в душите... Все да жали... ...

През ключалка минава, в обеца се люлее.
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено ...

и бялото на вишните прецъфтя
едва прогледна
и тръгна
с първите стъпки на вятъра
като млада жена ...