Две тъмни цепки гледат на зелено –
очи на котка, легнала до мен.
Да я погаля, искам за последно,
преди да ме погълне светъл ден.
Но чувствам как ще впие остри нокти ...

(На Вени)
Красива си. Колко си красива!
Естествена, усмихната, чаровна.
И точно в тези простички неща
се крие силата ти - покоряваща, огромна. ...

- Сега ли намери да си ровиш в чантата? Не го ли направи преди малко?
- Да, обаче тогава търсех друго.
- Айде де, Ерика, и без това закъсняваме.
Ник крачеше нервно напред и се чудеше какво толкова рови жена му в чантата.
- А, всичко си ми е тука, хайде да влизаме! – каза тя доволно. ...

Ледени сенки
Беше студен декемврийски ден. Голите клони на дърветата шептяха своите истории под поривите на смразяващия вятър. Момчето-сянка се разхождаше - както винаги сам, както винаги умислен. Имаше много като него – незабележими лица в тълпата, съществуващи по-скоро във въображението от колкото ...

Самотата, приятелю, е като неканен гост- влиза без да чука и остава без да пита... И през цялото време докато ти се заблуждаваш, че като си постоянно сред тълпи от хора, че живеейки динамичен живот... Ще успееш да я прогониш, да избягаш, Тя тихичко и безцеремонно се разлива в кръвта ти, тече по вени ...

С хомот
от грях
в живот
на страх
без път ...

На мен едно легло ми стига
и една коричка хляб,
един прозорец към звездите,
това е целият ми свят!

Дааа, ангелите на мъжа са слаби!
Жената? Тя родена е съблазън!
Невинната кокетка с шепи граби
от мъжките желания... и разум!
Коси, немирни слънчеви спирали, ...

– Какво е вятърът, ми разкажи,
дали въздишката на Господ?
И ангел ли, когато закръжи,
щом двете му криле разместват космоса?
Не е ли облакът – изплакал скръб, ...

Лемптън премести малкия черен кон бързо, сякаш искаше да изпревари падащото флагче на часовника. Това беше последният ход. Стоящият срещу него нисък човек само се усмихна. - Понякога и матът не е достатъчен за победа. Петте минути изтекоха, Лемптън.
Впрочем Каринг винаги печелеше по време. Техните б ...

Аз съм нежно цвете в твоите длани.
Пази го, то на теб разчита.
Колко ли ръце го бяха раздрали,
но то не спря да ги обича...
Аз съм дъждът, който вали. ...

Тясна дреха
В тясна дреха ме обличат
завистливите очи,
с тънки устни ме изричат
присмехулно да звучи ...

ГОРЯНИНЪТ
Той вървеше през гората и си подсвиркваше с уста. Гората, вечно млада и красива, изпълнена с омайните песни на безброй птички – гласовитите и талантливи нейни обитатели. Спокойствието й, в едно със свежия въздух, навлизаше надълбоко в него и завладяваше мислите и душата му. Крачеше бодро и ...

Навън виеше суровият зимен вятър. Въздушната струя се промъкваше между процепа на вратата и воят допълнително се усилваше. Пламъкът на огнището едва-едва крееше и въглените проблясваха в тъмнината на стаята. Двете тела лежаха отпуснати на покритите с кожа дъски. Неравномерното дишане и честото покаш ...

Бе мрачен ден,
небето се разсърди,
заваля и дъжд!
В студената земя,
в ковчега ти потъна, ...

Здравей, прекрасна, родна простотия.
Покланям ти се ниско, доземи
и все те мъкна като кръст на шия.
Ела и всичко скъпо ми вземи!
Заливай ме със клюки и интриги! ...

Да намеря сила там, където
се прекършва крехкото ми тяло.
Да не вижда никога лицето ми
моят син, когато е валяло.
Да си дам за тъмното отсрочка. ...

Не намерих друг свят, в който няма лъжи–
сякаш космосът грешно измислен е:
грее супер луна, нощем падат звезди,
но животът реален е мистика.
Дъжд без облаци, слънце без синьо небе – ...

Без вяра човек е загубен
Участие на Женски хор „Златна лира” при Община Търговище с диригент Илиана Иванова в ХI- я международен фестивал на православната музика „Света Богородица - Достойно ест” – Поморие
За пет дни сме „на море”. Следват радостните възгласи на дамите от ЖКХ ”Златна лира”. Хубаво е ...

Възкръснали хора – мислеше си Дора, какво невероятно нещо!
Дъщеря и, която беше загинала в самолетна катастрофа – възкръснала.
Дора стоеше зашеметена и почти примряла от радост.
Тя погледна през прозореца, шарените есенни листи,
Които вятърът завърташе като въртележка. Скъпата и дъщеря ...

Да те докосна, не посмях,
а само в нощите будувах,
и мисълта за теб бе грях,
но да те загубя не рискувах.
До теб вървях и те копнях, ...