Звезди надничат
в езерна вода...
с премрежени очи,
шал плетат от тишина.
Щом ресните му ...

Погледни ме, на дявол ли приличам?
Способна съм само да обичам!
Погледни ме, зло ли ще ти причиня?
Не мога дори в мисълта си да раня!
Виж ме, още ли да чакам? ...

Не ти ли шепнеше, кажи, земята
на всяко място, през което минеш,
каква съм аз - фатална непозната,
която себе си не разгада с години...
Не ти ли каза камъкът, че като него ...

Маските ни
Колко маски имаш Ти
и щадиш ли с тях съдби,
караш ме да страдам аз
и усмихваш се тогаз. ...

Със комунистите шега не бива!
Живеят с идеали и мечти.
Четат Вапцаров, учат се от Ботев,
строят за себе си палати и дворци.
Наричаха ги атеисти и безбожни. ...

Навярно няма да се върнат вече
рибарите с души на романтици
и няма да припяват в тиха вечер,
подобно влюбени в живота птици.
Навярно са отплували далече ...

ОПИУМ
Смърта е лявата ръка на живота.
Клепачите
пърхат
като ...

Великият смисъл
Да е велика?!
Велика е!
Да е болка?!
Болка е! ...

Защо сме различни от западноевропейците?
Базата за сравнение между българската и западноевропейската култура засяга историята и настоящето. Изтокът и западът почти винаги са били в противоположни позиции, поради религиозни, политически и други причини. Сблъсъкът в различията между източноправославна ...

Какъв е смисълът в безсмислието
на всички недовършени любови?
Какъв е смисълът в една тъга?
Защо надеждата остава винаги сама?
Какъв е смисълът от края на любовта? ...

Същите хора в динамичното битие
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме, ...

Аз просто съм такава
Понякога съм кротка и разбрана,
друг път дива и необуздана!
Понякога съм тъжна, неразбрана,
друг път весела, засмяна! ...

Глава пета
Минчови неволи
-Минчо, Минчо-о, ставай! Нали ще ходиш до Плевен за свидетелството за съдимост, до полицията, до психото! - кака Яна опитваше да надвика мощната канонада от звуци, извиращи от гърлото му, подпряна на вратата на спалнята, предвидливо притиснала към носа си носна кърпичка. Ха ...

Дори когато не вярваш в себе си, ще се намери някой,
който да го направи вместо теб... благодаря ти!
Открий морето мое в мислите,
търси го надълбоко в мен,
ще видиш там сълзите, чистите, ...

Един лъч запокити усмивката своя,
целуна безсрамно косите ти меки,
притаи се по детски там зад пердето,
закачливо ти смигна, изчезна далеко.
Разбуден викът му ти слънчев усети, ...

Истини
Няма пролет,
безгласен поток.
Много незнайни
велики ...

О, скъпа, тръгна си далеч от мен.
Наближава онзи тъжен ден,
когато блянът за теб и за рая
ще си отиде във безкрая.
Пак самотен съм аз. ...

И воскресся из скорби
Дори и те престанаха да хлопат,
да бият чанове по женското ми его,
пометнах всички ялови въпроси,
миражите изметох, за да светя. ...

По-красива е, брат, от русалка!
От принцеса на снежна пързалка...
... по-красива от всичките феи,
дето в приказки стари живеят...
... и ти казвам, човече, не лъжа, ...

Съди ме за открадната любов,
раздирай ме, окичвай ме със тръни,
вземи ми и последната сълза,
изплакана във нощи на безсъние.
Една последна песен ти изпях, ...

Една жена -
обсебен до полуда!
И няма нищо страшно
живота си по нея да погубя.

"Най-добрият начин да се справиш с болката е... да я приемеш."
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...

Мостове
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна ...

С предизвикателна походка,
с лице от летен мрак,
недоверчива като котка
минаваш пак и пак.
Оглеждаш се. Очите светят ...

Когато миналото те преследва,
когато се задавяш във сълзи,
недей, на себе си дай клетва,
не се обръщай, продължи...
Защото там ще видиш само ...

Невероятно е - по-тъпи сме от гъските...
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха... ...

Лято, как хубаво си ти,
но бързо отлетя
и идва есента!
И спомени далечни
при мен долитат пак, ...

Тя е слънчево момиче,
но понякога вали,
облачно във мен наднича
с чувствените си дъги...
Тя е весело момиче, ...

Дали ще си спомняш за мен?
В лудост и обич цяла облечена...
С детска наивност гледаща в теб,
и с душа до смърт разсъблечена?
Дали ще си спомняш за мен? ...

ПОДИГРАХА СЕ И СЪС СТОЯНКА МУТАФОВА
ИЗЛОЖИХМЕ ЛИ СЕ
Уважаеми читатели, денят 12-ти август 2014 г. трябваше да се превърне в празник за града ни, защото бяхме удостоени с честта да ни гостува великата Стоянка Мутафова! Уви, празничността бързо изчезна, отстъпвайки място, най-напред на съжалението, а ...

Случвало ли ти се е животът ти да се върти само около един човек? Събуждаш се с мисълта за него; докато си с приятели, постоянно се сещаш какво би казал той, ако беше тук, как би се държал; иска ти се да разказваш на всички това, което той ти е разказвал, или нямаш търпение да споделиш какво се е сл ...

В горещия ден, на един светофар
видях я - тя беше безумно красива...
Не просто жена, а един божи дар,
с очи и със външност, която убива...
В горещия ден онемях от... тъга. ...

Не ме търсете! Няма ме. Пътувам
през космоса, през цялата Вселена,
към себе си. С отворени очи сънувам
и съм бездумна, от звездите озарена.
Не ме търсете! Пътят към Земята ...

Небесните пасища са пред мен. Отвеждат ме в Дания. Не искам да бъда, нито да имам.Ръбът на небесните пасища опира на кея. Ръбът съзерцава русалката. Не е от бронз или пяна. От захар е. Карамелена. Чуплива и сладка. Топи се от първия дъжд. Тъгата ù се разточва в конци от памук-захарен. Обточват Златн ...

Със стъпките на лятото си тръгва и тъгата,
наметнала капризите на детството и спомена
за нещо обещано, едва-едва познато.
Май споменът за радост, от себе си прогонена.
Със стъпките на вятъра, умислил се сред клоните ...

Мария Събева
Пътешествие в бъдещето
В машината на времето аз сядам,
натискам смело бутона за старт.
И пътешествие славно започвам ...

Настъпи нощта.
Звездният ù похлупак
покри езерото.
В далечината проблясва
набръчканото му огледало. ...

Въпрос без отговор
Обсебени от зла магия
заключихме вратите и сърцата си тревожни.
И бетонирахме душите си -
емоции и чувства - невъзможни! ...

Защо сега не си до мене,
защо не чувам нежния ти глас,
защо ръцете ми не хванеш и
устните си доближиш?
Защо не ме обичаш вече? ...

Още малко... и ще изпратя лятото...
И топлите лъчи.. и слънчогледите...
Ще отлети на юг и ятото,
а аз ще си пазя спомен за облаците, белите...
И ще ми липсват пеперудите... ...