Туй не е лъжа -
искат на Шипка мраморна плоча на Вейсел паша
и на загиналите турски войници.
Инициатори са "български" политици.
Тези родоотстъпници даже ...

Свят широк - хора разни
На един му хлопа дъската,
на друг две -
на някои цялото дюшеме!!!
Кредо ...

Мълчи ми се. Сега ми се мълчи.
Днес онемяват даже сетивата.
Не обвинявам есенните дни
за тихата си спътница - тъгата.
Усещане посях си за слана, ...

Тантрично
Свещено място.
Дом за обичта на двама.
Две нежни светлини.
Вълшебство в храма. ...

Любовта е вечна
Песен многоцветна, тежкозряла песен
тъжно ме погали. Ето, че е есен.
И какво пък толкоз? Пролет полудяла
в лятото се гмурна цяла изгоряла. ...

Харесва ми вятърът тихо да пее
в спокойния есенен ден.
Мойте жита... Как зеленеят!
Очите ти - в тях са и в мен...
Харесва ми, когато черна забрадка ...

Сила с устрем.
Енергичен шедьовър.
Радостен подем...
Героизъм чутовен...
Естествен... ...

Вярвате или не... 9
Никой за чест и слава
днес не ще да управлява,
а за власт, богатства и пари.
Народа кучета го яли, ...

Самотните будуват
по цели нощи в мрак
и рядко те сънуват,
че щастливи ще са пак.
Самотните будуват, ...

Нашето мислене създава нашата реалност! Самоосъзнаването на това води до качествена промяна във възприемането на реалността. Вглеждайки се в околните, можем да видим и себе си. Осъзнавайки това ние разбираме, че сме Едно! Частици от Цялото, искрици от Огъня, капчици роса от Океана на Живота:)
Разбир ...

Нощта от залеза забременява
и сутрин е готова да роди.
Гласът на третите петли вестява,
че раждането почва във зори.
Със розова плацента за завивка ...

1
Пилотът се извърна назад и се ухили на Паула и Ноеле.
– Как сте, момичета? – попита той.
– Почвам да се отегчавам – отвърна Паула и се отпусна назад в седалката си.
Ноеле изхъмка, после извади гребена си и започна да реше къдравата си кестенява коса. ...

Има дни, във които всички стари тревоги вдигат тежка наздравица редом до нас.
И онази вина, скрита нейде дълбоко, като тътен камбанен раздира света.
И боли от мечти, подарени нахалос, от това, че изпускаме малкия миг. Но тогава с неочаквана ярост почва битка и яростно среща ни с вик.
Той застава овъ ...

Не, аз не съм поет
и дори не се заблуждавам.
Вярно е, че творя и съм творец,
но на семейството и децата си.
Нямам време до край да се посветя ...

Тук на черното се казва бяло,
лъжата няма късички крака,
за правдата неяла и неспала
от десет кладенеца носят и вода.
Тук единствено мечтите са безплатни ...

Черен пипер от мелничка е самотата.
Вдишвам я с гръмки кихавици и наслада.
Тя е в началото, края, средата,
докато някой ме чака задочно,
а аз в светлината съм сянката падаща. ...

Самота
Самота, самота,
как намери място ти;
в мойта весела душа
бавничко се настани. ...

Дали е грешен безгрешника?
И грешника безгрешен е бил...!
Но защо тогава ги трупаме!?
Щом знаем че грешни са те.
В светът на грешни живеем! ...

Дали защото рядко влизам в църква
и то като турист умрял от скука,
но Оня горе никак не ме кльопа
и ми погажда номера при всеки случай.
Няма да забравя как напролет, ...

СПИ
Спи в своето бяло легло,
Спи и сънувай света свеж и розов като утринта,
Спи и сънувай света непорочен като Девата,
Спи и сънувай света бял като разцъфнала бяла роза, ...

Животът тежък
с изкълчени крака
леко го вървя.

Момичета мои, птици закрилни
да знаете колко съм горда със вас,
без вашата обич толкова силна
едва ли бих съществувала аз.
Сама ви отгледах, сама ви възпитах ...

ПОГРЕБАНО СЪРЦЕ
Забраних си за теб да мечтая,
всеки полет заключих към теб!
Най-свирепата болка е тая –
да положиш сърцето в ковчег! ...

Тачо сътрудник е таен на Шесто,
който "донася" в службата често–
с риск да получи пълна деменция,
следи за родната интелигенция:
кой е залитнал по западни моди, ...

Никой не знае изцяло коя съм,
никой не вижда следите във мен.
Само фасада от огън и пясък
слага живота ми ден подир ден.
Никой не знае какво ме разтърсва, ...

Отново падна мрак
във тази стая с цветя.
До мен лежащи трупове
на няколко писма.
Вдишвам мечти, издишам надежди, ...

СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Старите приятели седнаха да починат. Дълги и тежки години бяха споили дружбата им като бетон, познаваха много хора, помнеха много събития – толкова много, че повече от тях вече бяха забравили.
Връщаха се от пазара и чантите им бяха пълни.
- Аз си купих осем потребителски и един жилище ...

Вчера ми се случи нещо невероятно. Мислех си за нея, защо ли, и аз не знам. Може би цяла година не беше се отбивала в параклиса. Тогава бяхме си поговорили малко, вече бях написал нейния разказ…
Излязох навън около книжарницата и я видях. Толкова е млада. Говореше по телефона си, мина покрай мен, бе ...

Всички звезди на небето
да са ми очи - не бих му се нагледала.
Всички клони в гората да са ми ръце -
не бих го намилвала.
Всички реки ромон да ми дадат - ...

Гледам октомврийското небе
плодовете на лятото
се разпукват в ръцете ми.
През пръстите ми изтичат
последните лъчи на залеза. ...

Доживях и този момент,
правилната ми сексуална ориентация,
макар и вече импотент,
да представлява провокация!

Късичък разказ за доброто начало
Човекът протегна ръце към Небето и замечтано промълви:
- Как искам да стигна до Теб!
Пропастта застана пред мечтателя и лукаво го подкани:
- Направи крачка напред и веднага ще се изкачиш дотам. ...

Пътуваме в посоки най-различни
през вчера, днес и чаканото утре.
През времето на дните прозаични,
с копнежа по несбъднатите сутрини.
Горим от жажда в нощните терзания ...

Все някога, в един-единствен миг,
когато мене няма да ме има,
ще дойда във съня ти като вик
или като една внезапна рима.
Ще дойда като изгрев, като здрач, ...

Съдбата в коридора на времето
с лъчистоструйна светлина,
прашец златист нехайно пръсна
в зародиша на моята душа.
И чух на ехото отсреща име ...

Тайна
Идва много отдалече тази тайна неузната.
За една любов, която е в сърцата ни посята.
Тя звъни, разтваря, влиза и живее в нас всевластна –
тъй жадувана и тиха, и велика, и опасна. ...

"Ти недей разплаква никога жена,
Че казват Господ ù брои сълзите..."
Потекат ли една подир една,
очернил си ù дните!
Ти недей разплаква никога жена, ...