С мечти тъй пламенни горещи.
Жадуваш ти за светлина!
Да топли, гали синевата
изстрадалата ти душа.
Желаеш ти ...

Аз съм nmuца неnоkоρна,
nΛама мu за nоΛеm yгасu!
КρuΛеmе мu ρазmваρяm се, не можеш,
ясно е, ще се Λеmu.
Аз δях nρuнц, а mu nρuнцеса, ...

Давам
Да вам – Да на вас
Ще дам и ще се чувствам добре. Ще усетя, че съм полезен и ще допринеса с нещо на човека до мен – от семейството, приятелите, колегите. Достатъчно е да се наглася, че не се ощетявам, че имам достатъчно и мога да дам. С това се освобождава място за нови придобивки при мен, за ...

Очите ти са водната стихия
замръзнала, привидна, в плен.
Отблъсна ме в очите ти магия,
проклела те да си студен.
Потърсих те в душата си тогава ...

И всичко е любов!
Погледи, усмивки и надежди!
Миг след миг - порив нов,
нюанс от бляскави брътвежи!
И всичко е любов! ...

Развихри се страшна буря, невиждана буря, буря, каквато дори историята не помни. Панелните блокове вибрираха, дърветата се огъваха, а във въздуха летяха какви ли не предмети – като се почне от вестници, найлонови пликчета и дамски пликчета, изтръгнати от просторите, та се стигне до отломки от ламари ...

За какво? За какво? И не питам.
Младостта за всеки отминава.
Задъхани сред свойта тишина,
небесната обител без пощада
изрича тайно клетвени слова. ...

Ще го видите нощем да гледа звездите,
да говори на вятъра, с дни да мълчи.
Като пуснато куче, отнесен, да скита
и преснима света, с две големи очи.
И се смее и плаче, пред яркия залез, ...

Заметени следи на безхаберие
погубват педантично младостта
в държавата ни на безвремие
командвана от алчността.
Очите им студени, безразлични ...

На жертвите на бедствията
и на бездържавността
Усмихвам се. Вървя. Обичам.
И разни глупости говоря.
Заспивам. Пазарувам.Тичам. ...

Много си хубав, сине –
полу-мъж, полу-дете.
Коленете ти – още ожулени, сини,
а в мечтите ти – вече небе!
Режеш въздуха с възмъжалия бас. ...

Духна и на душата стаена й притъмня,
меката есен си тръгна с тъжна усмивка…
Вятър свирука банална фуга с уста -
не му пука за моята участ горчива…
Очите на кестена бодливо се търкулиха ...

Къде отива любовта,
когато тихичко от нас си тръгва?
Дали самотна скита се в нощта,
или чака някой друг да я прегърне?
Дали към него тя ще е добра, ...

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО
На дъщеря ми
Русокосо момиче край стълбите мина,
впери поглед във мен, след това ме отмина.
Как прилича на теб! Болка стрелна гърдите. ...

Човеко, ти дали се раздагада,
преди да литнеш към всемира?
Ако оставена от теб следа
последващите не намират,
животът ти какъв е бил – ...

Тече в руслото си река,
тече и час по час въздиша.
С една невидима ръка
история в скалите пише.
Писмото вятърът разбра, ...

В един дъждовен следобед човек винаги изпитва нежност.
Толкова тиха, че дори ситните капчици дъжд танцуват своята пролетна рапсодия.
В един дъждовен следобед мислите се реят като закъснели облачета с усмивки. Толкова бели, че неволно ти се приисква да се гушнеш любовно във тях.
В един дъждовен следо ...

Колко дълго тебе съм чакал,
там, където се утро разлива?!
Виж, огледалото се разплакало...
Виж, халището изстива...
Колко дълго тебе съм чакал?! ...

Мото
Накъдрени фрази
и мисли невчесани,
измислени от нази
или пък харесани. ...

По утрото се плъзга моят ден
и бавно слиза на земята.
И по килима розовочервен
той стъпките към нас премята.
Със побеляло слънчево око ...

Есента...
Есента- 1
В умиращата топлина на есенната вечер
замислен лист подгони ме внезапно,
а Третата орисница предрече ...

Търся приятели
Имах толкова приятели! Изведнъж настъпи мраз.
Търся ги сега къде са и защо сама съм аз?
Бях се доста изкачила, според техните очи.
Слънчогледи краткотрайни пиеха от мен лъчи. ...

Запознанството ни беше толкова отдавна,
Вече дори не помня колко време стана,
Само знам, че ми харесваше тогава,
Да танцувам с теб във „вечерната забава”
Нямам думи вече, за да ти докажа, ...

Автор: Светослав Александров
Тази нощ във вътрешността на Силабор за пръв път стъпи човешки крак от времето, когато човекът, известен като Светлия пророк, бе ходил по неизвестните пътищата на Саркания.
Пазачите-Исполини ги нямаше. Дали бяха загинали, лутайки се в слепотата си, дали се спотайваха няк ...

Тя тичаше по мократа алея
и после влезе в дивната гора.
Задъхано от страх, сърцето ù немее
от приближаващите стъпки под дъжда.
Обърна се, видя го, пак побягна, ...

Що е то „романтика” и има ли тя място в съвременния свят
Есе от Анна Вакарелова
Думата „романтика” предизвиква у всеки човек различни представи. За едни тя е вечеря на свещи с любим човек, за други – красив морски или планински пейзаж с изгрев или залез. Повечето девойки пък изживяват романтиката ка ...

"Не отлагайте нищо за утре във седем!
Без сълзи и без драма...!" Ивайло Цанов
Не отлагайте днес да живеете, моля,
щом го има... е ден отреден.
Приемете с душа тази Божия воля. ...

Тъй силно искам днес да завали
и да си сложа роклята на цветни жабки;
дали небето есенно ще се смили?
Жадувам леките му, благодатни капки -
валсува ми се - може би дори е смешно, ...

Рисувам те със спомени,
пред мен да те изправя.
Ще ме питаш помня ли,
това не се забравя.
Любовта голяма ли? ...

Аз вървя по тясната улица.
Дълго връщане все назад и назад.
Във очите ми малка безсъница,
от вървенето в тях я посях.
И се питам вече защо ли ...

Справедливо, чудесно е, хора,
че в ръцете на всеки е изборът! -
Да ни бесят или да ни колят...
Да ни бият или да ни шибат...
Всички българи - сити, доволни, ...

Обичам те!
Обичам те, когато ме целуваш!
Обичам те, когато ме прегръщаш!
Обичам те, когато ми говориш!
Обичам те, когато ми се смееш! ...

Лудостта е дама
Изящна черна котка
Дебнеща сянка в мрака
С нежни пръсти ще сложи
на шията ти перлена огърлица ...

НЯКОЙ ДЕН
Някой ден ще стана майка,
някой ден ще заблестя,
някой ден мечтата своя
смело ще осъществя. ...

Някъде там
в междуличностните пространства
подсвирква нахално хлапашкото лято
под балкона на възрастната ни скука
има все още кой нещо от него да чака ...

Искам ...
болката да спра и
с любов да я заменя,
нов живот да изградя
и с теб да го споделя. ...