В живота ни пъстър и черен, и бял,
има и дни на страх и печал,
мъка обхваща душата без жал,
студ е сърцето в окови сковал.
Сълзите в очите напират, валят, ...

Приказна си,
пролет моя закъсняла,
със спомена за онези дни,
когато целувките на мама
отваряха моите очи... ...

-
Тя е намек за песен, често вдишва в стакато.
Но и днес не разбира от ноти.
Носи тежка усмивка — от торбите в ръката ù.
И обича почти доживотно. ...

Разбрах какво е да си на 60!
Пътувах дълго и дочаках
ония бръчки по доброто ми лице
които неизбежно идват. Но не плаках.
Разбрах, че свършва всеки хубав ден ...

Вървейки по пътя си, свиркам -
сам себе си да утеша.
Фучат покрай мене мотори,
а аз се кандилкам пеша.
Напразно едни ме окайват, ...

НЕБЕСЕН ДЯЛ
Хайде, приятелю! Давай да вдигаме котва!
Дай да развихрим безумни, крилати души!
Нека да видим, че има небе за живота!
Нашата чаша бездруго отдавна горчи... ...

Премениха се чувствата.
И от душата се скриха.
Заради любовта, пустата,
блажен кът те откриха.
Настаниха се царствено ...

Едни от нас са за това,
а другите пък са напротив,
но от хапливите слова
разбрах, че спорят идиоти!
Защо сме вечно разделени, ...

О, мило дете, потресе ме твоят дял!
Сега летиш към рая, за теб ми е жал!
Кой е този, що на живота ти посегна?
Боли ме, че никой ръка не ти протегна!
Срам ме е, че живеем в такава страна! ...

Едно дете на тротоара
ме гледа умно във очи.
И то сега ще ме накара
от милост да ми загорчи.
Погалих русата косица, ...

Знай - аз пътя си във мрака не губя...
И за мен със тъга не мислете.
Продължавам във теб да съм влюбен -
дори и да рухне небето.
Такъв е животът... Получаваме рани. ...

Бях казала, че няма да пиша нищо по въпроса, но това вече преля чашата. Не че е първото или последното дете, което ще убият по пътищата на България... Ама не ви ли писна, бе хора? Не ви ли писна?
Какво трябва да стане, че да се събуди тоя заспал и заблуден народ. Седмица, две и всичко ще утихне. До ...

Докато стискаш ми кутрето,
спокоен ще съм аз -
ще знам, че спиш спокойно ти, дордето
баща съм аз, а ти - детето.

Пропуснатото време ни наказва.
Последните надежди ни изпива.
Жестоко е и правила не спазва.
Не сме поискали да сме щастливи.
Изгубили сме нещо безвъзвратно - ...

Недовършено - така ще си остане
Това платно, рисувано с тъга!
Една мечта до него ще застане,
Но тя ще плаче в самота!
Плачейки, ще слее цветовете, ...

Опънати нерви до краен предел
Следи от сълзи, към нощта съм поел
Невзрачни особи без страх танцуват
Пуснете ме в ада, в пламъци бленувани
Ритуалът започва, кървава разплата ...

Огнена изповед
(поема)
На
Анита Желева
Порцеланова принцесо ...

Бял лист беше преди мен,
а аз превърнах те в мастилено петно.
Откраднах всичко дето ми предложи
и строших те като тъничко стъкло.
Ти беше истински шедьовър, ...

Ще останем тук малцина
,,Родолюбиви" наши авангарди
разпродадоха де що има,
натрупаха милиарди
в дрипавата ни Родина. ...

не се напиват със кръвта ми...
... и с фанатизма на лудите
се хранят с душата ми...
а после лицемерно вярват,
.. че са единствени... не! а са първите ...

„Чистите ръце” на Бареков са окичени с дузина скъпи часовници!

На сцената красиви кукли на конци
облечени в разкошни дрехи
обшити с перли и пайети
ефирни тоалети и лъскави обувки
говорещи за политика, ...

Няколко въпроса помня отчетливо,
когато се тревожеше как пресичам
и дали имам хляб за вечеря,
понеже не ми държеше здраво ръката
и не можеше да ми приготвиш ядене. ...

Коя съм
Някога, някога, много отдавна,
Което не помним сега,
Пристигнали снажни, пристигнали едри,
Силни и стройни мъже. ...

Отвори във черно окото си мракът
от будни кафета, прелял суета.
Учуден, надникна безлунно в стъклата,
да види как звучно и обло мълча.
Препусна и, с хиляди бели зеници, ...

Дамян Дамянов
ОТИВАМ СИ
Отивам си. Но моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори!
Не си виновна ти да стигна ада ...

Невъзможна любов, забранена любов!
Любовта между двама обречени.
Като пенна вълна, като камъка два
воденични въртят се крайречни.
Между тях от зърно стриват житно брашно ...

Когато го обичаш –
аз съм трън
в петата ти
и чувствам,
че ти преча... ...

Аз искам да заплача, знаеш ли?
Да се разтърсва тялото от плач,
гърдите ми да ги разкъсват стонове,
а над мен да падне здрач…
Аз искам да съм слаба, знаеш ли? ...

2 юни. 12 часа.
България днес е сирена.
Човече, спри! Поклони се!
Този сигнал е отново за теб.
Осмисли за минута живота си! ...

Р
азстоянието между градчето Г. и селото Г. е около 15 километра. Взимах го за 20-ина минути, тъй като пътят пресичаше две гори, виеше се по хълмовете нагоре надолу, имаше и някои опасни участъци, а това предполага по-голямо внимание. Освен това беше тесен и трудно ставаше разминаването с камионите, ...

Обичана
Най-крехкото момиче на света,
в което бури от любов се сблъскват -
ще я докосвам нежно без да спра
и болките ù с устни ще разкъсам... ...

Страхувам се от тихия си страх...
От магистралите на мисълта,
от знаците, които не видях,
от вятъра, разяждан от солта.
От скоростта на листопада, ...

Кога си весел и усмихнат,
Кога замислен, блед и сух...
Разкиснал си се страшно много!
И казват... Болен си от Грип!?
И всеки почва със съвети... ...