Пиша само думички две
Потъвам в очите ти
укротен шепа тишини
и се раждам в сълза.
Тогава пиша по теб с дъх. ...

Аз искам да съм млада, дива, буйна и щастлива
да се събудя с нова опаковка
да махна маската си сива
да грабна бързо любовна призовка.
Да изтрия лошите години ...

"Обичам тия утринни затишия,
където няма викове и изстрели;
големите мълчания на Витоша,
които се кълнат във свойта искреност"
Павел Матев ...

ти си отдавна прочетена история
изписана страница
изгорена от погледа
на слънцето
след дългия полет ...

Джани Моранди :
Да си живеем нашата любов.
До болка в нея да се потопиме.
И всеки ден, и всеки смисъл нов
да наречем с красивото ù име. ...

Тук съм..
Или поне така изглежда..
Поне така се чувства от време на време..
Надежда..
Или пък убийствено бреме.. ...

Искаме времето да спре,
когато е най-важно за нас,
а когато краят му допрем,
тогава оставаме без глас.
Мечтаем за успешен старт ...

Розово утро след розови сънища,
в розови устни целувка снове,
розови ласки обляха ме в розово,
розово плувам в очите ти две.
Розово утро, на рози ухаеш ми, ...

Мечти, илюзии напразни
за любов и нощи не тъй празни.
Мечти за двама,
рисуващи света, тъй розов,
ала той е тъй суров. ...

Катарзис
По пътеки вървя,
към себе си се стремя,
искам с емоциите си да летя,
не се нуждая от емоционали миражи ...

От хилядите часове мълчание, избрах си само два да ги запомня -
единия от първата целувка, а другия за твойто "Сбогом" да напомня....
От малкото ни мигове прекрасни, избрах си само два да ги запомня -
единият за музиката в тъмнината , а другият за тялото ти да напомня...
От многото изплакани сълзи, ...

ПРЕДИЗВИКАН ВЪПРОС
След дългата и студена зима, показа се срамежливото мартенско слънце, спря се да си отдъхне Севернякът и се напълни кварталната градинка, с дългокраки майки, дълбокопазвести баби и много, ама много дечурлига от най-различен калибър. Пенсионерското мъжко присъствие и видните кварта ...

Алчността природата ни унищожава,
няма мисъл за последиците ужасни.
Вместо околната среда да се защитава -
ние стоим безразлични, безучастни.
За да може фирмите печалба да имат - ...

Научих Пепеляшка да чете
и тя захвърли своята метла.
Дори обувката си милата не взе.
В книжарницата първа днес се спря.
- Искам всичко тук да прочета - ...

Когато видях лика ти омаен,
безумно се влюбих!
... гласът ми прошепна: Невъзможно!
Погледнах очите, тъй бляскаво жадни,
затворили цвета на есента... ...

Имам си брат един и той ми е най любим.
Имам и сесричка една, малка, и
друга по-голяма сестра.
С тях заедно рано останахме без баща.
Но имаме майка много добра ...

Не съм дете...
... но ще седна във скута ти,
а ти, моя Обич, разказвай
колко дълго без път си се лутала
и дълбоки си пазела тайни; ...

Спомените парят,
настоящето зловещо ме изгаря...
Луната кръвожадно приближава,
а слънцето е още тъй далеко...
Иван Христов

Мъж на три жени
Прилича на латиноамерикански сериал, ама не е. Жива истина, обхванала в някакъв странен гърч приятелката ми Александрина, ведно с единородния й син и трите му жени или нещо подобно. Тя, Александрина е много свястна жена, живее според всички християнски парила, затова когато нещата ок ...

- Добър ден.
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
- Здравейте. Добре дошли.
- Бих искал да ползвам услугите ви.
- Разбира се - усмивката ù го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично да се втр ...

ИСКАМ ОБИЧ
Аз не търся такава стряха и дом,
не искам да живея в уж безплатна квартира,
искам да срещна и въздишка, и стон,
и сърце, което от обич за мене примира. ...

Утрото на двора буди ме
... и не съвсем...
Тази сутрин утрото стана
по-рано,
да пие кафето си с мене. ...

Щастливата жена по усмивката ще я познаеш,
като слънце изгряло в утринта,
блести със своята омайност,
а погледът излъчва доброта.
Щастливата жена се смее без причина, ...

Какво ми носи пролетта, освен
примамливата щедрост на простора?!
За да остана млад и вдъхновен,
аз вчерашните грешки ще повторя.
Навярно със простреляно крило ...

Напъвам се да вържа двата края...
Избяга ми в предутрото съня...
Кога ще дойте той при мен, не зная,
навярно щом преполовя деня?
От нейде трябва трактор да намеря, ...

Ще превъртим стрелките напред,
колко е просто само,
вместо в шест, ще ставаме в пет,
весели, бодри, засмяни.
Чучулиги ще пеят във хор, ...

Моят път е безпътен. Без дреха и име.
Избледня сред последните нишки от спомен.
Прекатури се в нищото чашата с вино,
споделена единствено с птиците горе.
По небето, удавено в хрипави облаци. ...

Пием red label.
Пушим blue label.
Слагаме на всичко label.
Продавачът вяло е замислен,
защото е наситен и безсмислен. ...

Тъмно-черна вечер, дъждът по покривите ромоли.
Свод мъглив изваял е Нептун, над мастилената пустош.
Тихо, даже чайка не препуска из пролетната шир,
нито гълъб, нито гарга, чак носталгията тихо плаче.
Опряна с гръб на старата ни къща, ...

Не пораствай, това е капан,
колкото и да не забелязваш.
В живота на големите си сам,
затова недей да им вярваш!
Ако пък искаш - сам провери. ...

Живея те
Живея те с трепета
на всичките си измерения.
Живея те с огъня,
по нестинарски палещ сърцето. ...

Навън е тихо – онази нощна тишина,
която дълбоко в душата прониква.
Чуваш ли? Тъжна и самотна е нощта…
и колко е тихо, колко е тихо!
Изгубени мисли, мечти забранени… ...

Утринно сияние топи нощния мрак.
Черни облаци отплават в тъмнината.
Жадни очи търсят простора пак.
Ах, нека това не е излюзия.
Нека видя слънчевите лъчи - снопове пролетна мечта, ...

Храбър боец
е сърцето -
не спира се,
щом усети,
че унива ...

Необмислен жест искрата ми запали,
в усмивката ми пролетта да върне,
защо ли трябваше му да го прави -
с пръсти дланите ми да прегърне...

Мъжки разговор
Те запалват цигара. И светват.
Като фарове режат света.
Гласовете им войнски нареждат
как да стане това ей-така. ...

Живее. И диша някак. Чрез мен.
Една голяма, вековна, безкрайна любов. Съвсем реална и толкова усетна. Знам, че е тук. С кръв, течаща по вените, тихо туптящо сърце, сляпо още осезание, нова душа в тяло от същинска плът. Сякаш целият ми свят се е сгънал, свил и образувал сфера в едно; и позволил ми да ...

Обичах те – аромата на юлска меланхолия,
сладостта,
ти носеше миризмата на радост,
закалена в нощните пламъци
и блясъка на светулки. ...

Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната, ...

Майките самотници... сме болка,
пропила се дълбоко в същността.
Тя пареща е, сгърчена е топка,
просмукана от мъка и тъга.
Пулсираща едва, едва вселена, ...