ДУШАТА МИ
Душата ми е силна, но е в стон.
Смълчана - стремително изкачва се.
Подгонена от вихъра - унесено лети.
Душата ми пътува като скитник. ...

For you I was a flame
Love is a losing game
Five story fire as you came
Love is a losing game
One I wish I never played ...

Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -
сякаш знае, че с нея отдавна сме квит.
С насълзено око ме сканира и шепне, ...

Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...

Понякога ми се иска да напиша история, но не мога. Понякога ми се иска да разруша оковите на разума си и просто да препускам в лудия водовъртеж на емоциите си. Понякога ми се иска да бях друга жена – не онази хлапачка, която прелита наоколо със смях, а другата – чувствената и сдържаната. Понякога ми ...

Слънчев лъч ми гали
косата.
В синева небесна е днешният
ден.
Палав вятър лек дърпа ...

Избелваща паста за… любов
Тя беше измислена героиня в собствения си сапунен сериал. Всеки ден изживяваше великата драма на несбъднатите си мечти, а именно да бъде обичана и да обича. Горката! – биха казали повечето от нас.
Аз я познавам, мисля… Срещам я сутрин, когато тръгвам за работа. Стои на една ...

Закичи пролет с шарени синци
проточената нежна, земна шия.
Душата ми отвори своя цип,
обречена до край да се разкрие,
защото всяка лястовица бяла ...

Копривщица изпълни сърцата ни с българска романтика, красота и гордост
През почивните дни аз и моето семейство решихме да се разходим до едно красиво подпланинско градче, чието име често се споменава в славната ни българска история. Копривщица се намира на около 100 километра от София. Още с пристиг ...

Ти си моят свят.
На изгрев слънце
тихо влизаш и заспиваш,
притискаш ме с тяло изморено,
прегръщаш ме и устни в моите впиваш. ...

Стая. Полумрак.
Коняк и дим.
Проснат възнак,
сам-самин,
един неудачник ...

Когато те докосна,
ти се чупиш
на милиони малки парченца,
падащи бавно, грациозно
върху мократа трева, обсипана ...

ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...

- Откъде се взе, бе, смешник?
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена. ...

Цветето
изпълни се с любов
и нови семена
раздава -
в тях капката ...

Откриха ми надежда във сърцето,
в артериите шарена кръвта...
Поспряха уморените планети
от лутането в здрача и прахта,
заслушаха се в пискането нервно ...

От сто години - искам да ти кажа,
че въздухът след тебе е различен,
а в рамките си... тази тъжна стая -
пристяга, както онзи лед-кокичето
и днес не мога даже да си спомня ...

Кафе горещо ми направи
с няколко лъжички щастие.
Отпивам, нищо, че ме пари,
обичам го горещо - ти ме палиш!
Очите ти са две пътеки, ...

Продължава нечовечното унищожение
на природата, но никой се не надига.
Дали ще се замислим за нейното спасение,
дали на произвола ще кажем твърдо:"Стига!",
че на редки видове районът много е богат, ...

Стоя сред внуците си, като патриарх,
и те ме гледат дружелюбно.
Съдбата вече е хвърлùла моя зар,
и гледа ме със поглед умно...
Децата често за ръката ме държат ...

Родих се тук с надежда или пък с ясна цел
живота земен в приказка да вмъкна.
Но всеки ден съзнавам, че някакъв предел
препятства ме с контурната си жлъчност.
Контура му пунктирен аз всячески разбрах ...

Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?
Радостта от среща с него става ...

Това дори не е тъга,
дори не е и меланхолия.
Не е заключена врата.
Не е рутинно главоболие.
Това дори не е въпрос ...

Мисълта за мрака ме прониза,
в непрогледност, изоставена, лежах
и някаква противна близост
с леден полъх ме скова.
Здушавах се, пропадах в отчаяние ...

Живели наши македонци,
Денеска 01.04.2014 г. се навршуват три години откако првите македонски астро-нафти стапиja на Месечината. Да си спомниме со солзи на очите той велик рачун шо го направи Македониja от дописката коja изпрати тогаш нашиот специален пратеник.
Драги сонароднци - честито!
Вечерва 1 ...

Пролетна магия
Потъваше в нейните очи и когато тя го поглеждаше за миг, искаше този миг никога да не свършва, защото тези очи го привличаха с необяснима магия.
Бяха на библейски курс и тя седеше пред него – красива и близка, но уви – той беше женен. И то не от вчера.
С жена си бяха минали през добро ...

Юмрук
(превод от босненски език)
Мислех,
че имам юмрук
мислех че имам, ...

Семейна сага
Глава първа - Станоз
Сара “медзмайриг” ( на арменски- стара майка) ни погледна с единственото си око и захвана поредната приказка.
“Имало едно време един много древен град. Той се намирал в Мала Азия, на кръстопътя между Европа и Азия. Областа се казвала Ангора, а градът Станоз, а турци ...

Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи - ...

Роза.
Сърцето ми открадна ти,
затова роза трябва да ми подариш.
Нека тя да е изпълнена с любов
и с нашите мечти и различни ...

Ако бях вятърът див -
във косите ти щях да притихна,
да те милвам с поглед игрив,
да шептя в тебе сгушен, усмихнат.
Ако бях облакът бурен - ...