Не се отказвай от мечтите си...
И аз имам моите големи мечти,
но време е от тях да се откажа,
като виждам как животът ме върти,
безсилна съм аз друго да направя... ...

ИСТОРИЯ ЗА ШАРАНИ
Шарани по петнайсет килограма
реката Скът не може да отгледа.
Опитват се отново чрез измама
да кажат, че народът кривоглед е. ...

1/В кафето селско срещнах мъж,
когото съвсем не познавах...
Той ми разказа как веднъж,
баща ми милост е раздавал!
В онези тъмни времена, ...

Среща! Внезапна! Стряскаща!
Като гръм, като светкавица...
Играта на съдбата...
Последна? Не зная. Може би...
Не искам! Ослепяваща си... ...

Никога.
И винаги.
Винаги.
И никога.
Това съм аз. ...

Единствена си ми... от Бог дарена,
(и не случайно с тебе сме едно).
От друг живот дошла си, преродена,
изваяна със ангелско перо.
В детството, ти кака ме наричаше, ...

Безстрастно
Глупости безбройни хрумват,
кат сетя се за "любовта".
Хиляди гласчета гръмват -
ведро викайки: Ела! ...

СЪН
Исках да ви пожелая, лека да ви е нощта.
Но вие май отдавна сте заспали...
До късно дремехте и сутринта.
Болни ли сте? Уморени ли? Едва ли. ...

Пресекнaхa ми думите преди дa кaжa нещо,
зaглъхнa ми глaсът във миг,
че всичкото що мислех, прозвучa ми грешно,
когaто aз пред тебе се явих.
Зaгубих вярa в туй що уж умея ...

Във царството се Бог въздигна –
следи ни пак, следи ни пак.
И орис трънна, незавидна
повлича крак, повлича крак.
Закана иде тъмна, бурна – ...

Пътуваш от мене
към мене. Жив си
в себе си!
02.08.2014

(la continuazione della canzone "Ci sei sempre stata")
---------------------------------------------------------------
Лучано Лигабуе - За мен си една
(продължението на песента "Винаги тук си била")
------------------------------------------------------------------------ ...

Отминават години разпилени.
От мъката на дните натъжени!
Натрупала гневът в сърцето
Умря, умря в мен детето!
Родината от мене се отрече ...

То – синеокото момче –
ме посещава често денем
когато мрежите тъче
реката, да ми го отнеме.
Създадох го на този свят ...

Крив живот. Скапан град - до уши пълно с кал.
Дълъг път с празен джоб и сърце.
Ден след ден - конски ход. Кух живот - взел не дал.
Как човек, неживял да умре?
Ех, съдба...Ръб до ръб, гьол до гьол - няма брод. ...

Безсъние в лятна нощ...
Във лятна нощ задушна и безсънна
Безветрието дреме по листата,
а сенките размърдват се из тъмното
щом иззад облак изпълзи Луната... ...

Това е един много стар мой разказ, който не съм публикувала и реших да споделя...
Той седеше на скалата, а под него с мъртвешки очи го гледаше пропастта. Един самотен облак се луташе по небето, сякаш търсеше нещо, което осъзнаваше, че не съществува.
Той седеше на скалата. Някаква необяснима сила го ...

ЕДНО ЗАКЪСНЯЛО ОТВОРЕНО ПИСМО
Да ме прощаваш, Любов... но не издържам на твоето постоянно присъствие в сънищата. И в мислите. И това как беляза сърцето ми - не, аз няма да ти го простя. Да ме прощаваш... че те споменавам, че те ругая, че те благославям, че те отричам и проклинам, докато се загнездва ...

Любовта ми виртуална тъй по кабела се пална
в мойте пламенни гърди:
ненадейно появи се ослепителна девица,
приласка и приюти
моя дух печално скръбен; бързо грижите загърбих ...

Глава шеста – Турция
„Войната беше свършила. Хората отново се бяха отдали на своите вековни занимания. Земеделците ореха, сееха, жънеха и носеха житото на чичо Рапаел за да им смели брашно бяло като лицето на млада булка. Занаятчиите бяха подхванали стария си занаят, а дюкянджиите се възползваха от ...

Стенат тъжно стрехи запустели,
бурен дворовете задушава пак,
няма вече глъч и детска врява
чак до късна нощ и мрак...
Къщята празни мъка разрушава, ...

Песен през сълзи
„Който снага има конче да си язди,
Той си пари няма конче да си купи.
Който пари има нонче да си купи -
Той си снага няма конче да си язди.” ...

Заспиват звездите -
вечерният облак
застла им легло,
разбойникът-вятър
в дърветата хукна, ...

Тая сутрин се надигнах от леглото в тъмни зори.Събудих сина си тихо и грабнах такъмите и раниците приготвени от вчера.Измъкнахме се леко на пръсти от дома и се отправихме към колата.Там ме очакваше леля Мита.Тя беше облечена с три четвърти панталони, моряшка фланелка и шапка-идиотка на главата. В ръ ...

Неделя е ден за сълзи,
Във неделя очите тъгуват.
Уморени от дългите дни
Те припомнят си тихите нощи.
Тихи нощи на обич и ласки, ...

Днес пак -
умът ми бе във мисли.
В душата ми,
река шуми...!
Шуми и тихо ми напомня? ...

Къдрав като захарен памук,
розов изгрев бяга по небето.
Гларус ранен, повика му чул,
вае от коприна силуети.
Заливът, притихнал, ме следи. ...

Вярвате или не... 8
Толкова години не диги, а крепостни стени
би издигнал хан Крум Страшний срещу придошлите води!
На политиците - зяпачи за нула време
би изкоренил крадливото семе! ...

Не мога да ти бъда лято
и тихия вечерен бриз,
една вълна неосъзната
във залив от звезди златист.
Не мога да съм слънчев порив ...

Ретроверсивно
Ех, да можеше само
Да се върнеш години назад,
да грабнеш живота с ново начало,
да повториш на дните гордия бяг. ...

Глава 3: Там
Светлината от умиращото слънце потъваше в празните очни кухини на Арехтазар. Размитите му очертания не хвърляха отражение в създаденият за удобство на срещата стъклен под. Мехурът реалност щеше да издържи достатъчно, може би дори щеше да преживее предстоящият звезден взрив.
Мощни изригв ...

Безмълвни като айсберги в нощта,
фасадите на сградите се ронят
в конфетите на пръхкавия сняг...
А мислите ми - впряг от двеста коня,
в застиналото минало ме гонят. ...

Не искам да бъдеш, любими, сън,
будна очаквам те, не стой отвън,
ела, люби ме огнено, страстно,
да пламне пожар, да е опасно.
В нестинарски огън да изгорим, ...

ПРОШКА
Пусти улици, кръвоносни съдове.
Завършени грешки в непълни кръгове.
Tакива на вяра, любов и доверие,
запълват се днес, но само в съмнение. ...

Това било при Гилскамараа. Били три орди. В Едната имало хора със зелени лица, в другата със сини и в третата с черни. Всички си мислят, че са били само две. Със сини и черни лица, но имало и зелени. Тогава съществувала и тайна земя. Живеели и едни огромни бели хора. Те живеели безкрайни години. И з ...

Не предполагах, че мога да се влюбя така.
Не и когато имам зад гърба си два развода и поредица неуспешни връзки. Не и когато смятах, че съм достатъчно разумна, за да допусна някой така да ме обсеби. Не и когато бях сигурна, че съм заключила здраво вратата към сърцето си, и съм изхвърлила ключа.
Защо ...