Невидимо
А ти успя ли да намериш себе си
сред толко клонинги в тълпата?
Успя ли да познаеш себе си
отвъд кората? ...

Загубих си усмивката
по пътя към тъгата,
но връщам се назад,
към смисъла на нещата.
Че не заслужаваш ...

- Следващия път ще се обадите! Ясно?
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – същ ...

На пазара в Багдад сред стотиците книги
срещам дребен, прегърбен от болест човек.
Той протяга ръка, закачливо ми смига:
– Господине, купете за тъгата си лек!
И подава ми томче – от арабски поети ...

Шепот съм. В душата ти. Броямислите, които ни разделят.Тъмно е. И страшно във нощта,за да се намеря – трябва смелост.Истина съм. В твоите очи.Даже на мъртвец да се преструвам,гробът не успя да заличиказаното някъде зад думите.Някъде в безкрайното горим,някъде обичаме без спиране,някъде вселената мъл ...

Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене
или е порта на превала на живота ти.
Разбираш - течен огън лее словото. ...

Седя в тишината и предъвквам залък,
изпратила мислите си в нереални дни,
опитвам се да преглътна, но сякаш камък,
се е запречил в гърлото ми и боли.
Сълзите спускат се като водопади, ...

Парите имат един смисъл като средство за размяна и съвсем друг като натрупване!

Сънувах очите ти -
сини бисери,
сплетените ти коси,
ръцете ти плахо докоснах.
Ти нежно се усмихна - ...

Два бистросини облака,
като вода от Тихи океан,
се плискат в погледа ти.
Кафяви точици - като тела
на морски костенурки. ...

Беше сън. Или, може би, спомен
от предишен живот. Ти поиска
да ме срещнеш. А вятър бездомен
зад гърба ти със злост се изкиска.
Беше някаква зла невъзможност ...

Някъде навътре в пустошта
Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта
Пропита цялата е в самота
И малко нотки на тъга
И буреносен облак изведнъж връхлита ...

Харесвам те! Като жена! И не само -
обичам те и си ми надежда и си вяра,
че ще оживея в този свят голям!
Дали защото носиш името на мама
и още с пъпната ми връв ...

Обява
Търся си фея - вълшебна, такава,
с пръчица, пръстен, летяща – с крила…
Да може красиви вълшебства да прави,
например – от тиква да спретне кола. ...

Легенда за самодивите
Прозираше слънцето зад високите дървета и хвърляше шарена сянка по стръмната пътека, която се извиваше, като дъга по билото. Вървяхме мълчаливо,
облечени в топли дрехи, и само кучетата издаваха от време на време шум от счупени съчки. Носеше се мирис на влага от натрупаната шума ...

От този свят когато тръгна -
по списъка за онзи свят,
една въздишка ще изтръгна
от моя двор, с любов засят.
И нищо няма да си нося. ...

Сбогом
Когато си отиваш,
недей се обръща.
Просто си тръгни и ме остави сам.
Недей да помисляш изобщо за връщане, ...

Когато автобусът изтъня,
сърцето ми прехапано прескочи.
Клепачите промуши и замря
на бузата бълбукнало поточе.
Започнах да броя от този ден ...

Сякаш нищо не е било,
всички думи днес са забравени.
Сякаш цяла вселена днес ни дели,
а са само няколко крачки…
А аз още пращам по вятъра… ...

До вчера - бебче, в пелени,
а днес - момченце, мъничко, на три.
Сега растеш и хубавееш -
в свой свят, приказен, живееш...
Лудуваш и редиш шеги - ...

Сподавени спомени –
отлежали вина.
Клети сираци –
оставени.
Унесени раци, ...

Навънка е намръщено и тъмно,
земята е прогизнала от дъжд.
Нощта се крие, а Денят осъмна...
И Пролетта изчезна изведнъж!
Вселената е тъжна, наранена... ...

Над града се беше спуснала гъста мъгла. Въздухът беше пропит с лепкава влага, която задушаваше дробовете и учестяваше дишането. Беше към края на май, но тая пролет се бе случила толкова студена и влажна, че изсмукваше и последните живителни сили на всеки организъм. Не пролет, а есен беше сякаш - сив ...

Господи - подари ми небе!
Из небесния рай да се рея,
с чистотата на малко дете
на света да се радвам и пея!
Боже - влей ми вяра в кръвта! ...

ЛЕТНИ МИСЛИ ПРЕЗ ЗИМАТА
Той не харесва жени като мен -
без особен финес
и небрежно скалъпили
тоалет пет за шест, ...

Искам да изчистя мръсотията.
Толкова силно да закрещя, че да изтръгна всичко.
Да помета болката с катарзиса на яростта
и после да отдъхна всред спокойствието след потопа.
Раните ме болят. ...

- Не, това не може да е истина! – възкликнал принцът, и за тринайсти път целунал Спящата красавица. Тя обаче продължавала да спи с всички сили, даже леко похърквала. „И сега какво - коскоджа ми ти красив и заможен принц, виси като сопол до някакво си легло и се прави на парамедик“ – витаело из глава ...

Погледна за пореден път към часовника и въздъхна. Чудесно знаеше, че от това времето не само не тръгва по-бързо, а напротив, но не можеше да си наложи да престане. Мисълта за предстоящата среща я изправяше на нокти, най-вече поради странните обстоятелства около нея. Кой човек със здрав разум би тръг ...

ЖЕНСКА ПРАВОТА
Погледнах те и реших
от себе си едно
огледало да направя.
Връчих ти го. ...

Магията на нощите
и блясъкът на дните,
и тайни, спящи още,
и теменужки скрити...
В небето от мълчания ...

Изпуснатият влак не ще се върне -
не се качи във него точно преди пет лета...
Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -
забрави да порови по-навътре в пепелта.
И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка, ...

Бира нямам, с буре плавам и на глухи се надявам.
Да ме чуят, че не вдявам 'що от цици полудявам.
Сам съм вкъщи и се смея, рицарят изяде змея.
Духам супа и си пея, аз и друго не умея.
Крава някъде мучи, с кървави от гняв очи. ...

Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...

Съдят ме! За моите думи, все от много високо.
Аз ли нещо обърках посоката...
Изпращат ме в Ада, там е широко!
Не пожелах да хвана насоката!
Кой мене ме съди по съвест. ...

Ти!
Ти промъкна се тъй тайнствено между сърцето ми и запали огъня в душата ми.
Ти!
Ти даде ми светлина в тунела на живота.
Ти, тъй нежно ме любиш. ...

Колко ми се иска да играя,
да подскачам на въже дори!
Че животът даден ни е, зная,
пламъче в очи ни да гори.
Качвам се в колата си и литвам ...