Вече 30 години поделяме -
хляба, въздуха и постелята.
Болките си лекуваме
и разчитаме мислите...
Ту наужким, ту други убийствено истински... ...

юни 2014 Румяна Славова
Оранжево-златна лагуна
скрита зад пясъчни дюни -
остров за двама
блажено самотен ...

... парцалче и син косъм от Брадата на Времето...
Ето ти пръста ми. Виждаш ли, Яго?
Колко е тъничко лятото...
В печка желязна съм. Как да избягам?
Ти все свинари ми пращаш... ...

В мрака на космоса (1-ва част)
Фантастика
Ако някой чете тази холо-телеграма, ако някой някога успее да я открие, прочете, осмисли и повярва на прочетеното, трябва да предупреди човечеството. С радост казвам, че скоро този товар ще падне от плещите ми, като заедно с това отлети и живота ми.
Името ми ...

Прекрасно знам със теб какво не мога.
Не само, че не мога, но не бива.
Не бива даже в името на Бога
към тебе път тепърва да откривам.
С мен няма, по причини свръхпонятни, ...

ЧЕСТНО
Вече трудно общувам с поетите,
а разумните не искам и да виждам.
Искам като правя равносметката,
да не липсвам и да не съм излишен. ...

събота късен следобед
жените простират пране
мъжете къркат с други мъже
в новините по първа
син изневерил с етърва ...

Кой винце пие, кой бос ходи,
кой дупето си мие, кой в кофата рови,
кой обича да рисува, кой самотен си ляга,
кой знае да хитрува, кой на чуждото посяга,
кой с приятели пирува, кой наказание понася, ...

А тези жълти, жълти листопади,
покрили снощи тихият ни праг,
са всъщност ранните ни снегопади -
за многото години ясен знак.
Сънуваме си лятото горещо - ...

Чакам автобуса в центъра на родното ми село, за да ме откара до близкия град. "Обичайните заподозрени" са заформили агитката си както винаги под явора и както винаги, коментират нещо.
И изведнъж наострям слух, защото...
- ... Мамка му и кучи! - казва Джоката - Абе ти разбираш ли, бе? На три крака!.. ...

Недей разкрива истините пред жена!...
Недей показва слабостите свои!...
Жените предпочитат илюзорността
на силни приказни и филмови герои...
Звезди желаят да им поднесеш, ...

Плачът на земята
Запях и песента ми достигна небето.
Запях и радостта ми влезе във сърцето.
Зачаках светлината, а мръкна в утринта
И пътя ми нелесен внезапно начерта. ...

Една история от снощи вечерта...
Звъни се (плахо). Тичам да отворя.
– Здравейте! Вие май от дълъг път?
О, казвате се Ревност! Влезте, моля!
Посрещнахме натрапницата щедро ...

Цветя в главата
Разхождам се по въздуха,
а в главата ми цветя.
Оглеждам се наоколо
и си чудя сега накъде да отлетя. ...

Свят… и след него следа на страдалец.
Свят на мъка и немилост жестока,
и в света бил е жертвен агнец
тоз страдалец изпълнен с болка.
Там в болката скътал е спомена ...

“Служебните министри запалиха свещ в храм-паметника „Св. Александър Невски”.
Бе отслужена литургия.
“Утре мисля да отида при българския патриарх и да му целуна ръка”, каза проф. Близнашки.
Близнашки палил свещи!
Боже, мили! ...

Благодаря на сайта \"Откровения\" за поздравленията по случай рождения ми ден! Поздрав и от мен до всички Откровенци с песен от новия ми авторски албум!
РЕЧНОТО МОМИЧЕ
Текст и музика: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойчо Иванов
Върбите сипят есенна позлата, ...

Фейсбук (3-та част)
фентъзи, фантастика
Провираха се през гъсти храсталаци, опасли пътеката около рова. От време на време поглеждаха към мостовете и входовете на замъка - вратите бяха зейнали страховито, сякаш готови за дълго чакани гости. Нямаше нито възвишения, нито буренясали места, нито канализа ...

Автобиография
на
един грешник
Родих се на грешен адрес -
в грешен град на грешна страна, ...

Според мен, несподелена любов е тази, при която не ти достигат пари.
За разлика от ножа, глупостта те прерязва винаги откъм най-тъпата си страна.
Когато свършат простите хора, новинарските емисии ще станат излишни.
По мои наблюдения скромни, най-много сливи за смет има в държавната администрация.
Пр ...

Спомен от минало. Бури в поля
тъжни Орисници гонят.
Някъде бавно умира звезда,
взела Съдбата за спомен.
Път между тръните. Стара гора ...

Стига вече, мили Шаро,
трети ден лежиш,
само виеш на умряло,
не ядеш, не спиш.
Не тъгувай, мили Шаро, ...

Любовта с живота е несъвместима
като гол сирак с' сурова зима.
Тя страдалчески желае
във душа да се вкопае.
Дълбоко... в твоята душа несъстарима, ...

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДИ
Провървя ми... по всичко изглежда!
Построих си красив магазин,
в който кротко продавам надежда –
продавач го раздавам, любим... ...

Глоба за цял живот
Една кола, извън градски път,
целуват се двама в мрака
и от два часа се опитват да се разделят,
защото и двамата други ги чакат... ...

С какво измерват "единица време"?
Не знам за всички споделени дни
каква отплата да ти дам. Приемам
мерило на живота ми да бъдеш ти!
Защо ми е небе, сребристосиньо - ...

Гледам релси запустели!?
Цели в плевели се сплели...
Няма влак по тях да мине!?
и в очакване лудешко...
На перона там далечен...? ...

Живея по средата на затвора,
скован от минало, злини и грешки.
Забравих да мечтая и говоря,
защото ме пожертва като пешка.
А трябваше сега да съм царица, ...

Бяла самодива
Разкошна, казват, тя била
като бяла самодива във нощта
и все за тебе пита тя,
ще се срещнем ли сега - ...

Вълшебна нощ
Вълшебна нощ идва, спуска се тихо,
в небето блещукат малки звезди,
луната огрява с лъчите си леко
и сякаш нашепва тихичко: "спи". ...

Остави ли ми мъничко душа?Ти знаеш, че аз не искам много.Нахраних се и с малката троха,отронена от мислите за сбогом.
Остана ли ни мъничко любов?Колкото със теб да оцелеем?Изтрихме ли предишните “Ако...”,в сегашното пълзим или живеем?
Остави ли ми малко красота?Онази, от дълбокото в душата.Аз няма д ...

Лятото иcка c мен да говори.
аз пък не иcкам
с него да споря
Пяcък, моpе, водоpаcло, pапани
вcякакви тваpи безбpой, нежелани. ...

Когато облак се разтърси
над тихи и студени брегове,
утехата поета търси
във падналите бели снегове.
Когато пролет се разлиства ...

Тук лято е вече във разгара...
Курортите са пълни с чужденци.
Повтаряме програмата си стара,
на гостите даряваме венци!
И те пак се плъцикат на морето... ...

Не те видях -
ужасно съжалявам!
Не те познах -
отдавна спрях да се надявам....
А как силно чаках да те зърна, ...

„... Кой ли месец е сега, хич и не знам? Ако погледна слънцето, ще кажа: август е – виж как се сипе жар от небето. Ако погледна ореха обаче, ще кажа: не е август – септември е, виж колко орехи са попадали по земята, значи узрели са, пред есен е.
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...

Междинност си
междинност ще останеш.
Вятърът напомня празнота.
Тъгата - липсата на спирка.
Летиш през черния тунел ...