ЛИПАТА
Тя бе стройна, висока, никога не беше еднаква, но винаги красива. Променяше се със сезоните. Беше дом на много души и мъките им, и живота им.
Тя бе липа. Преживяла бе много бури, много зими. Често се взирах в нея през прозореца и си мислех как никога нищо няма да я свали на земята. Очевидно б ...

От уроците на свойте грешки
учих, утре как да не греша.
И съвсем нормално, по човешки,
истината тънеше в лъжа.
Само който вярваше във мрака, ...

Когато имам странното усещане,
че въздухът наоколо е нажежен
и не помръдва, че живачна течност
наместо кръв пулсира в мен...
Когато на крилете на креслива птица ...

Самотен си сред хиляди звeзди,
защото светиш с друга светлина
и питаш се защо ли ти боли
от безразличието към чуждата съдба.
Сърцето ти е вечно неразбрано ...

И пак след залеза очаквам изгрева жадуван.
Не вярвах аз в лъжите, а истините не открих.
От сърцето ми самотно мечтите отлетяха,
но пак вървя със сълзи на очите
и вярвам аз докрай в мечтите. ...

в купата с измити плодове
с оплетени ръце
по двойки
или необвързани
стоят тридесет тъмни череши ...

Малко ангелче си ти,
чакахме те с трепет в нашите души,
ето че сега се появи
и си толкова прекрасно ти!
Ти дойде и всичко озари, ...

Симптомът Икар
... разрошвам късата прическа
и дългите ми дири се скъсяват.
Опира слънцето като решетка
до облачност, в очите наедряла. ...

Лабиринт от лъжи,
изплетени от скрупули нечисти!
Интриги измамни,
от пошлост коварни.
Носени от всеки като товар! ...

Лятно настроение
Кротко синее хоризонта пред нас.
Мами ни Еос с зората.
В утрото златно Слънчо завчас
погалва с лъчите земята. ...

Живее сам със спомени и с албуми.
Из село се разхожда, без бастуни.
Съседите го поздравяват с "Хей юнак"
"Отивам да си купя хляб". Нали е веселяк!
Помни дните тъй далеч оставил... ...

Сълзите на дъжда
Дъждът изплака всичките си сълзи.
Събра се кротък в локвите вода.
И сякаш нищо не било - потърси
небето синята си красота. ...

Щастливи бяха дните мои,
щастлив бях с тебе аз.
Но сега щастието свое
погубвам всеки изминал час.
Ти беше светлина, надежда, ...

Ако те срещна,
само ще те гледам –
със поглед жаден,
ненаситно нежен.
И дълго, дълго, ...

Отворя ли очи, аз ставам,
дори добре да не съм спал...
Не мога да се излежавам.
По този път все съм вървял.
Приготвям си добра закуска, ...

Остана ми половината небе,
половината живот прескочих.
Светът ме раздели на две...
във края му съвсем се вкопчих!
В началото бе словото... и светлината. ...

Изненадай ме. Върни се посред нощ.
Ще позная твойте плахи стъпки в мрака.
Тежки клетви и мечти - не струват грош!
Тя, едничка, любовта ми те дочака...
Приближи отвън на пръсти, стой така. ...

Бойко ревна, че ще води до дупка война!*
Дреме му, че народът жадува светлина!
Властта по-мила му е, дух гнети се ядно!
Не вижда, че на улица стои дете гладно!
Не вижда ли съдбата на най-бедните тук!? ...

Залагаш пак капани от захаросани стихове
по трасето на трудния стипълчейз.
Зад гърба ни са всички прескочени мигове,
с обрасла трева вече е фейсът.
С изхабени страсти са старите шпайкове. ...

Любовта си отива безмълвно навела глава,
сломена от толкова истински пареща болка!
Няма пламък в очите ù, няма даже искра
има само сълзи на безпомощност...
Любовта си отива! Със нея си тръгвам и аз - ...

Епопея за човека
Хей, приятели!
Реших днес да взема химикала
с таланта, който природата
уж май малко ми е дала, ...

Вървя из цъфналия здрач,
мирише на липи и обич...
Задъха се денят от плач
и сенките са чисто голи.
Пътеката се премени ...

Няма да ми простиш, нали!
Недей!
По залез луднала любов
не се прощава! Тя боли,
тя е само скучен голослов ...

Здравей, Нина!
Пиша ти това любовно писмо за пореден път, но не намирам правилните думи за него.
Обичам те безкрайно... но всъщност не знам дали да започна по този начин. Както и да е, ще започна с думата "здравей" и след това ще разкрия чувствата си пред теб. Седя на канапето топло с чаша горещо ка ...

В КЪСЧЕ НЕБЕ
Исках да слушам как гали гласът ти:
звън на камбана и стих на щурче.
Свещ ще запаля за нашите смърти,
кръст - за живота ни, който тече. ...

Звездите са светулки
във тоз безкраен мир.
Със облаци - качулки,
в небето - синкав вир.
Луната осветява ...

Животът изцежда се
от пръстите, устните -
капчук безнадежден,
през кожа, през мускули.
На капка по капка, ...

Там, върху високите скали,
сред камъните в пустоща,
еделвайс нежно бял цъфти,
известен със своята красота.
Тъй самотен, все едно звезда ...