Със призива: "Ела да чистим!",
боклука няма как да спрем!
О, по-добре е да помислим,
преди сметта да създадем!
И чак тогава ще се случи ...

Бученето на пулсиращото столично движение ù причиняваше главоболие. Крачеше бавно, забола слушалки в ушите с отчаяна нужда спокойствие. След тежката работна седмица единственото, за което бленуваше Надя в петъчната вечер, не бяха шумни компании, кръчми, клубове, концерти. Искаше единствено тишина. Т ...

КАРЛОВСКИ БЛУС
Неделя следобед... позната картина -
и целият град, и площадът е пуст.
Нима обявили са тук карантина?!
Пак тъжният, скучният карловски блус. ...

Душите ни тихи с протрити хастари
превиват гърбина от болките стари.
Сърцата ни стряскат със удари страшни
и връщат ни нощем към спомени прашни.
Отдавна минàха годините млади ...

Добро утро, слънце мое.
Добро утро ти казва едно момче,
което много иска да го приютиш
в своето сърце.
Много иска в този ден да те гушка, ...

Не искай да свиквам без тебе! Не мога!
Единствено близо до теб
забравям униние, страх и тревога
и смело се взирам напред.
Посоката ясна - зовът на сърцето ...

Издигат се гордо вълните от пясък!
Напомнят отново за нейната власт!
Пресъхват набързо езерата с блясък.
Отнети от топлата страст!
Препускат в галоп антилопите диви. ...

В моменти на трудност,
обгърнат в симфония от емоции,
често човек се загубва
във своите прости пороци.
Често алкохолът или похотта ...

Сутринта е студена, мъглива, преливно есенно-зимна... Рано е, тъмно е, ти още спиш... Изглеждаш така неуязвим в съня си, така както никога не може да си в будно състояние. Ставам с мисълта за чаша ароматно, горещо кафе и след няколко минути то вече е в ръцете ми. Харесва ми натрапчивия, силен, опива ...

Тръгнало едно сърце,
само, с двете си ръце,
пътя свой да изгради
с онез най-тежките греди.
Едно сърце умее само да обича, ...

Небето се изсипа над България.
Удави къщи, посеви и хора.
Греховни думи бликнаха в душата ми -
срещу Природата и срещу Бога...
Но трезво се избистри мисълта ми ...

Щастлива съм! Обичах неведнъж.
Във всекиго откривах малко чудо...
но често свойте сълзи скривах с дъжд...
и в капките изгубих се до лудост.
Та станах по-безцветна от вода, ...

защо не разчистиш
този път към сърцето си...
спъвам се в стари
износени думи...
и е тъмно... ...

Внимавай какво си пожелаваш!
Полицейска кола, виеше, крещеше и се заканваше на автомобилите наоколо. Плътно по петите ѝ линейката внимаваше да не изостане. Булевард "Драган Цанков" приличаше на пълноводна река, задръстена от гуми, пушек, ругатни и нерви. И в тая река като малки лодчици двете коли се ...

Един мъж и една жена...
Един необятен Космос!
Една Вселена необозрима.
Далечна и близка,
явна и тайна, ...

Всеки път, щом ми трябваш, си тук.
Всеки път, щом те няма, ми трябваш.
Аз не искам, не чакам аз друг.
Чакам тебе, този, дето ми трябва.
И не искам аз нищо от тебе. ...

Черна нощ, черен здрач,
лутам се във самотата.
Тя е моят жесток палач,
стиснала ме за душата.
Светлина в тунела виждам, ...

Хороскоп
Някои хора искат да пиша,
други да пея,
трети искат да реша.
Четвърти искат да се смея, ...

Къде си мислиш, че отиваш?
Залезът отдавна е заспал.
И в своето ложе е оставил
За тебе, вкаменени въглени и кал!
От спомени горещи ли се учиш. ...

Сънувана ли си от влюбен мъж –
във чувствата ти да узрява лято...
да сее в жаждите ти дъжд
от капчици безумна младост.
Мечтана ли си като сетен бряг, ...

Камбани бият, клетви се кълнат,
земя тресе се, зажадняла тя за кръв,
тогава съдби човешки колко спират,
за да стигне някой спасението пръв.
Виждаме в този миг нещата, ...

Ти искаш от живота всичко
пари, коли, разкош и лукс,
стремиш се всички да те хвалят,
но отвътре си оставаш пуст.
Уверен си, че всеки ти е длъжен, ...

Не мога да ти подаря слънцето,
но мога да ти пожелая топлината му.
Не мога да ти подаря щастие,
но мога да ти пожелая да бъдеш щастлив.
Не мога да ти подаря звездите, ...

ЕСЕН
Ще остарея като есента,
с величие на багрите ù огнени.
С натежали от любов листа
отронени като дните от живота ми. ...

Любима моя Варна, как така
се случи във вода да тънеш?
Природата защо ли теб избра
и позволи в порои да потънеш?
Любима моя Варна, точно ти ...

Тук виждам как денят изгрява
във розовите пелини
и славейчето глас издава
и на нощта се инати!
Тъй става лете във селото. ...

Ръцете ти са крехки, малки и красиви,
трудът ги украси с мазоли,
косите ти отдавна сиви,
но силата във теб говори!
Ти никога не се оплака, ...

Габи е вече на пет години.Тя е като чайниче пълно с кипяща вода-шумно, весело и игриво. Има очета- два зрели лешника и косица с цвят на мед. Изпод дългия й бретон шават две тънки веждички като месечинки. Но най-красивото нещо у Габи е усмивката и двете й трапчинки на бузките. Тя почти никога не слиз ...

Най-дългият ден зазорява...
По слънцето слагам черта.
То все по на юг ще изгрява
до края красив в есента.
Години... И те се търкалят, ...

(на онова в мен)
Сърдитото, малко човече седи,
присвито в най-тъмния ъгъл.
И жално проплаква, и търка очи,
разстроено, черно до въглен. ...

Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –
нека стихиите стихнат накрая!
С грешки човешки, безумия, пропуски,
рухва светът... сякаш идва и краят!
Мъки безбройни, страдания хиляди ...

Дадох
само каквото ви трябваше...
Взех
само колкото
ми беше нужно! ...

Какво е щастието, дъще,
самотен мак, сред цъфналата ръж,
гласът на чучулига нежна
и шепотът на топъл дъжд!
Нима това не е магия, ...

Губя ума си, щом си до мен,
губя го... всичко забравям,
в очите-морета, потънал пленен,
морякът-удавник оставам.
Губя се, губя... забравил и ден, ...

Най-непоносимата любов е тази, която нямаш към себе си...
Понякога животът е игра,
в която търсим липсващи парченца
и ровим в мислите на нашата съдба
и бързаме, да изпреварим себе си... ...

ЗА ПТИЦИТЕ, ГОРИТЕ И ГРЕХА
Искам да ходя бос по тревата.
Искам да ходя гол под дъжда.
Искам с усмивка да срещам зората.
Да се загубя в Тилилейска гора... ...

В изгрева на чудна сребърна луна,
сещам се за теб - красивата жена,
която светлина в живота ми донесе
и музика приятна от нежна песен.
В сърце е ангелската ти усмивка, ...