Червените Маймуни
Борислав Ичев
Името ми е Енрико Рамирес. Родом съм от Испания и съвсем откровено мога да кажа, че не се гордея с това. Това е дупка, която застава пред теб, препречвайки пътя ти към собствената ти изява. Тя ми показа що е безредица и несправедливост. Тя ме подтисна и подцени. Тя ми ...

Нощта полегна над птичите гнезда
с надежда да прогони самотата,
а вятърът със флейта във уста
с мелодична песен приспа гората.
И настъпи приказната тишина, ...

В памет на моето зайче
Загубих блясъка в очите,
остаряха ми дори мечтите…
Осиротях като дете без майка,
без мойта мила зайка. ...

Разюздана и боса крача
душа от мисли потъмняла
и свещ в ръцете нося
очите кладенец и куп въпроси.
Загубен спомен ...

Не си играй със чувствата ми, драги!
Не ме познаваш толкова добре.
Сега ти е забавно. (Сто тояги
са малко върху чужди гърбове).
Но всичко в този свят, помни, се връща ...

Със патерици и с бастуни
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта!
И днес са дните ни по-сиви! ...

Времето препуска. И пулсира
чак до дълбините на смъртта,
внезапно пътя му блокира
усмивката ти - грейнала в нощта...
в реките тъмни, на кръвта ми, ...

Не плачи, мила... Всичко е предрешено...
Още от раждане със Смъртта сме венчани...
Спомен да бъда... Да изтичаш по мене...
аз пък звездица... в Небето да стана...
Не плачи, мъничко... иначе ще се задавя... ...

Влюбих се, Господи, в чудна жена -
красива... богиня... Венера,
тя денем е слънце, а нощем - луна,
мое утре е... и моето вчера.
Обичам я, Господи, не ми ли личи, ...

Телефонът онемя -
може би е болен,
може би дори тъга
него също гони...
И душата ми горчи, ...

Има ли вяра в нашите души,
Претрупани от сивотата на напрегнатите дни.
Живеещи за да съберат двата края
И за децата хляб да има накрая.
Работиш много, а получаваш малко, ...

Днеска се събуди доста късно – някъде към 11 и 30. Досега не беше му се случвало да се успи така, а не беше нещо и болен, наистина странно явление беше случилото се за него. „Хмм, сигурно е имало причина, пък и какъв сън сънувах, ох, какво съм се заохкал?!? Да хвана да се стегна, че ще изпусна кафен ...

Недей да ме примамващ с усмивка.
Промяната отдавна ти личи.
Поучих се от твоята измяна.
Недей да ми говориш замълчи!
Недей да ме залъгваш с усмивка ...

ПРЕГРЪДКА
Дъждът със слънцето се люби.
И ето. Ражда се дъга.
В стомаха ми са се изгубили
две пеперуди. Ти с ръка ...

----
Света Маргарита или Санта Рита де Сполето /не е игра на думи/ е светицата на невъзможните каузи. Мъжете ù се молят за прошка, жените за рожба. Нейният ден е 22 май.

Кога е любов? И кога е тъга...
Кога е въздишка на песен...
Ръце, без които не мога да спя,
прегърнаха моята есен...
Кога е любов? И кога е сълза, ...

Сбогуване
Море съм... Не предвидих сушата.
Вградих вълните си в мозайка.
Изгубена сребриста чайка
в очите ми заспива сгушена. ...

Един захвърлен ангел в парка спи,
сънувайки сценария на свойто детство.
С крила потръпвайки в рояк мухи
той стиска в шепа щедрото наследство.
Матрицата на вестника е негов дом, ...

Във мене стихове се раждат
бездруго – и на сън дори!
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.
Умират. Не остава нищо, ...

Нямам нужда да бъда обичан.
Съжаляван, по милост търпян.
Да си плащам за нежност излишна,
да седя, като просяк презрян.
Нямам нужда от тежкото бреме, ...

Свят забързан сив и скучен.
Свят във облаци обвит.
А във всеки ъгъл дебне,
нечий скрупул неразвит.
Всеки склонен да убива... ...

Изгрев
Е, роди се бебето ти, майко!
Гледаш и не можеш да повярваш -
мокро жабче, сбръчкано и жалко,
рита със крачета, вдига врява. ...

Изгубихме се в редовете на живота
като читател между страници на книга,
прочетена, но някак неразбрана
и изтълкувана в погрешната посока
със болката, че нещо не достига... ...

Беше краят на април. Нищо и никакъв, направо мизерен край. Целият месец бе паднал съвсем малко дъжд, а слънцето жулеше сякаш бе август. Казват че депресиите се отключвали или при много мрачно време, или при силна жега. Кой знае дали е тъй, човекът е комплексно същество. Един страда от несподелена лю ...

Плевенска епопея
Плевенската епопея,
кой не е чувал за нея,
говорим за слава,
без историческа забрава, ...

С ръце, треперещи от старостта
и от вълнение, че пак си тръгвам,
подава баба китчица цветя
сълзи в очите бърше тихомълком.
Сполай ти, чеде, че намина ...

Сред баладични висоти
Сред звънки мисли и предели
кипи пространствената тишина,
а Слънцето до облаците бели
разбулва вековечната земя. ...

Уморих се от дългата обич.
Като полет надолу в безкрайно пропадане.
И отвъд ориста "неспособна",
само твърд, само хлад по-мъглив и от ада.
Не преминах отсам бариерите - ...

Iridescent
When you were standing in the wake of devastation
When you were waiting on the edge of the unknown
With the cataclysm raining down, insides crying save me now
You were there, impossibly alone ...