Сиво прогнило листо,
безформено и безплътно,
с пресъхнали вени
в безкрая се рее само,
очаквайки вечната есен. ...

Изгубено щастие, где си, кажи?!
В живота – печал и премного лъжи!
А в тихите вечери гасне сред мрак
надеждата бяла!...
Нетраен, недраг, ...

Слънчеви лъчи, свят, изпълнен с мечти.
Бяла пелена покрила всичко от зори.
Датата една, светла и магична.
Всеки се усмихва, щом пред погледа притича.
Подаръци, вяра, надежда и любов. ...

Ако видя, че си онлайн - ще се зарадвам, но никога няма да пиша,
а ако ти ми пишеш - дори да искам, едва ли ще ти отговоря.
Ако някога ми звъннеш - повярвай ми, няма да ти вдигна,
а ако ти вдигна - без съмнение след секунди ще затворя.
Макар че много искам - знам, че няма да те търся, защото... ...

Не трябва да е Коледа, за да съм по-добра.
И да съм повече щастлива.
Определено чужда ми е всяка суета,
без нея пак се чувствам жива.
Животът е наоколо ни всеки следващ ден ...

С пожелания за весела Коледа и щастлива Нова година на всички в "Откровения"!
Б. Калинов - Странник.

Там, където морето вълните разплисква,
плачеща кукла лежи.
И дори цялата от глина, от очите ù бликат сълзи.
Там, където чайки прелитат, захвърлена по тези места,
тихо вятър ехти и ето тя заговаря: ...

Игнажден е и първа влезе - тя.
Наверно битието се нарежда.
Не вярвах в ненаписани неща,
но първа влезе моята Надежда.
Надеждата, че в Родната страна ...

Много рано сутринта, някъде към един, малкото селце още спеше като бебе, отпуснато в прегръдките на планината. Времето беше потънало в мързеливо спокойствие, въздухът нежно миришеше на рози и само вятърът възбудено подскачаше като пакостливо дете по улиците и мяташе тези рози пред вратите и прозорци ...

Сълзите са думи -
езикът на сърцето.
С цялата тежест върху ми
съм боса по острието. *
Ти можеш ли да четеш? ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=316001
Мими, не тъгувай,
ще си имаш татко -
вълшебства сънувай
щом заспинкаш сладко! ...

КАКВО ОТ ТУЙ...
Какво от туй, че си поет
с душа чувствителна и нежна,
че пееш за любов и чест,
за вечна красота безбрежна? ...

ЕДМОНТ
Беше поредният студен ден в Царството на Сергерите, но днес беше по-различен ден. Днешният ден не беше като обикновените смразяващи дни в царството – днес беше празник. Празникът на краля. Този празник се провеждаше през 5 години на 22-рия ден от донеския календар. Всъщност самата подготовка ...

СЪРНИЧКАТА
Бях се спряла на тролейбусната спирка. Изчаквах тролея да дойде, едни пътници да слязат, други да се качат и тролея да отмине, за да премина през улицата на другата страна, където беше училището на децата.
Обърнах се за миг и о, чудо! Видях сърничка. Помислих си, че е излязла от близкия з ...

„И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени.”
Робът Бърнс
1.
Луната надничаше от време на време иззад дебелия слой облаци, който цял ден покриваше града. К-100 стоеше неподвижен в килера си и наблюдаваше играта на нощното светило. Вградения му часовник отчете, че веч ...

Няма да спра!
На Чо, с благодарност!
Ще продължавам аз да пиша,
върху белите листа да плача…
Да искам да съм бяла птица ...

Казват, че безчувствена съм била.
Иска ми се понякога да беше така.
Тогава нямаше да заспивам с мисълта,
колко нечестно отнема и дава света.
Казват, че безчувствена съм била. ...

Мафия пак на власт е.
Душманка тя на нас е.
Докато ти мизеруваш,
а може би дори гладуваш,
тя в страната деребейства, ...

Обръщам се към тебе, скъпа земьо, за мен си свята, създала ме такава, да обичам родината си, да уважавам отечеството си, да тъгувам по любимите си, макар и отдалече, но колко да е далече, щом над нас греят едни и същи звезди, щом дишаме един и същи въздух, това ми стига, за да знам, че съм близо до ...

За последно ела,
прегърни ме
и после си тръгни!
Останата думи много
неизказани, ...

Сълзите, извори чисти,
от радост бликат лъчисти!
Не задържат емоция голяма,
но бликат и при жадуваща рана...
Ранена душа - най-тежко... ...

Благодаря ти, Господи, за всеки миг,
за дните ми – от Тебе подарени,
не съм ти най-добрият ученик,
разпъват ме суетните дилеми.
Благодаря ти, Господи, за всеки ден, ...

ІV
... Мики си беше изгризал ноктите от яд и безсилие. Времето течеше, а от яхтата нямаше и следа. В пристанищния офис му бяха казали, че “Qween” - така се казваше яхтата - е отплувала много рано сутринта и тъй като беше наета само за деня би трябвало вече да се върне. Очите го боляха от безкрайното ...

Не можеш просто да идваш и да ми заявяваш, че не си ме забравил. Че все още мислиш за мен... не почакай, че не си спирал да мислиш за мен през всичкото това време, в което не беше до мен... Две различни страни на монетата сме. О, не не сме... според теб сме две монети от две различни банки... Искаш ...

"Не мога да повярвам, та вие изглеждахте идеалната двойка!“, или „ Сериозно?! Ееее, по-истинска любов от вашата не може да има, щом вие сте се разделили, ц ц ц „ и други подобни коментари. Всичките ми приятели и познати, роднини, съседи и т.н., направо е тормоз! И след коментарите започва кръстосани ...

Отрекох се от този свят. Отрекох се от всяка близост.
Ти просил ли си резен хляб... от шепите на някой ближен?
Износих си душата - стон. И всичките порезни рани.
Пак молих се за вечен дом... със сключени пред Бога длани.
А има ли живот насън? Какво е да си земно-кратък? ...

Валеше. Над калните улички, криволичещи сред мокрите тухлени стени се нижеха въжета от лепкав, непреставащ дъжд, който се стичаше в мътни нездрави вади и затлачваше вонящите канавки. Средновековния град, такъв какъвто можеше да срещнеш из цяла Европа тънеше в непрекъсвал от дни пролетен дъжд. Мокрит ...

Влакът идва! Претъпкано е от хора.
Пълната чанта в ръце студени тежи,
по челото блестят капчици от умора,
няма време пътникът да се освежи.
Спира влакът! Към вагоните се тича. ...

От Лапландия студена
тръгнали сте, знам, на юг.
Теб, шейната и елена –
скоро ви очаквам тук!
И да не забравиш само ...

Измъчва ме една вселенска скука.
Усещам как ми изсушава мисълта...
О, бил съм някога щастлив и тука,
удавих си в морето младостта!
Погребах тука моите илюзии... ...

За съдбата – животът е малка частица от човешкия живот... Животът, от който се раждаме и живеем в него, като “постоянен” ембрион в корема на майката природа... Този ембрион с времето се развива, като достига лимит, при който разума и интелекта достигнат определено развитие, докато това развитие вари ...

Дядо Коледа запрегна приказната си шейна
и с подаръците литна, да облагороди света.
Впрегна Обич, Сила и Любов...
Впрегна Радост, Здраве и Живот...
Блесна нощното небе! Ярко засия! ...

Мълча и никак не зная какво да ти кажа,
в мълчанието се родиха истини, от които
не можем да избягаме...
усмивката ми нещо издава
и в нея виждаш това, ...

Усмивките ни се раждат
по едно и също време -
златни секунди.
Мислите ни не спират
да вдишват вечно ...

Нека тази вечер поне се престорим!
Ти ще сготвиш яхния със грах,
после на чаши със вино ще спорим
за Шопен, за Бетовен, за Бах...
И когато луната премине, ...

Сиво-бялa утрин е
горещо кaфе вкъщи,
четяйки вестник си мисля:
"Кaк всичко се случи!"
Слънчев, прекрaсен ден е ...

За любовта си взех да пиша –
изгубих листа, за беда
и в поетичната ми ниша
не сложих тухла ни една.
Така гърдата твоя сочна ...