Непобедим
И така, със душа извисена,
с ясен поглед напред устремен,
не отпускам глава уморена,
не допускам да падна във плен - ...

Странно нещо са това, разстоянията.
Мерят ги с различни мерки.
Не разбират, че това са състояния
и се измерват със мълчания.
Дори космическите разстояния са нищо ...

БУЛЕВАРД “МЛЕЧЕН ПЪТ”
Сред сребърно небе – бакърен залез
с отблясъци по дунавската кожа
и стар фенер, прибързано запален,
с прозрачен диск, червен и невъзможен. ...

Чуваш ли алармите на колите...
Писъкът на орлите и гръмотевиците,
които разцепват на две брезите...
Носталгията от преди година...
Любовта, която тогава си замина... ...

СИНЬО
Какво небе в душата ми се ширна –
един красив и нежен необят!
С усмивките си – слънчево-зефирни –
за обич претворявам този свят ...

Разхождах се по улицата, когато ме спря минувач, очевидно турист, и ме заговори. Първоначално не успях да разбера нищо от това, което беше казал и го помолих да повтори. Оказа се, че търси останките от някакво древно светилище, които според картата му трябвало да се намират наблизо. Изненадах се. Жи ...

Реших да питам. Моля те, кажи ми?
Сепна се, че рядко някой пита.
Лунно се усмихна, сподели ми,
че иска да е пълна, неотпита...
Изпълвам се, по малко, ...

Конникът
Той идва от далечен път
и през небесните простори
стрели изпраща в мойта гръд
с любов пропити и с отрови. ...

Намери ги захвърлени в сайванта.
Беше дошъл да поприбере някои вещи – предимно помътнели черно-бели фотографии и оръфани вестникарски изрезки, които баба му усърдно лепеше върху черната твърда хартия на старите албуми. „То какъвто животът ни, чедо, таквиз и албумите. Чернилката ни е стиснала за гърл ...

Безсъние
Ти пак не спиш! Защо? Кажи?
Какво будува в теб и ти тежи?
Дали тревога върху теб лежи
или съвестта не иска да заспи? ...

И залезът се раздели на две,
когато с кораба „Илюзия” замина,
тогава свърши и последното море
и чашата с кафето ти изстина.
Аз знам, че има други светове, ...

6. Сбирката на групата
Бе около 7,00 в град Бухово, когато се чу неземен рев от кола, която буквално цепеше мрака и мина за отрицателно време през града до самата картинг писта. Спря в бокса и тогава от нея излезе Ники. Автомобилът бе червен Форд Ескорт Рс Турбо от 1987 година, на тази светлина изгл ...

Автобусът си замина, изкачи стръмнината и мъжът остана сам. Видя счупените пейки на спирката, боклуците след пикник, изоставени съвсем по български в средата на китна поляна, но някак не се възмути. Вятър премяташе листа по канавките, деретата тъмнееха, миришеше на трева и на есенни дъждове, а горе, ...

Истината
се е скрила
вдън гората
на лъжата -
в сянката ...

Покривки снежнобели на простора ветрее
добрият южен вятър – тъй весел, закачлив,
а слънцето отгоре приятелски се смее
на облака дъждовен, ревнив и пакостлив!
Разстила се "морето" – зелената морава, ...

И може би трябва да спреш с въпросите към мен
и да потърсиш отговорите в себе си.
Да спреш да питаш „защо” и „какво”
и да го направиш друго.
Преследват ме сенки и теб те превръщам в такава, ...

Докато се препичах на слънце, чакайки сина ми от училище, до мен се доближи самотен старец. От дума на дума, той ми разказа целия си живот - как е служил като ковач в гранична застава. Почти се разплака, докато ми разказваше с треперещ глас за любимият му боен кон, който бил толкова силен, че можел ...

Аз съм миналото. Бъдеще си ти.
Но във настоящето сега сме двама.
Ти се учиш още да летиш.
Аз отдавна знам, че съм голяма
да летя със хиляди мечти ...

С`ЕSТ LА VIЕ !
Няколко мига спрели мечтите...
Озарено с надежда мълчание...
Поглед, изтръгнат от пода със сила...
Като камшик отрицателен жест ...

Боже! Колко ме боли!
Гневът отвътре ме разкъсва!
Като куче на синджир,
срещу света навън ме насъсква!
Няма ли край това изпитание? ...

В съня ти нощем аз пристигам,
като очакван сякаш гост.
Сърцето влюбено достигам -
към него хвърлям слънчев мост.
Душата ти с памук изваждам ...

Опипвам думите ти
сякаш съм слепец,
дори и светлото петно неразличаващ.
Във пълен мрак
вибрират в дланите ми. ...

Аз ти вярвах, приятелю. Най-старомодно ти вярвах.
Мислех, има значение – в този циничен живот.
Днес съм мъртва. На пепел и пръст съм, студена жарава.
Ако духнеш, ще стана на облак от бивша любов.
Знам защо ме предаде. Ах, демони имаме всички, ...

Живот по Задължение
Всеки ден е вътрешна борба,
всяка вечер в притихнала тъга.
Лицето си зад щастлива маска крия,
сърцето си зад каменна стена.

Не ме търси, когато мен ме няма,
огледай се и ето, там съм -
в тревата, на дърветата в игличките,
на птичките в песента.
Ще бъда и кралица аз на зимата, ...

За спомена, за поета и др...
Забравило времето
някакъв спомен.
Вятърът минал
и го прибрал. ...