Всеки миг, всеки ден репетираме.
Режисьор е съдбата - добра или лоша.
Ролята ни избрана е, но и ние избираме
да сме отговори или въпроси,
да играем със чувство или да повтаряме ...

Камък е заседнал в душата,
от мъка и болка изграден...
Сълзите падат на земята,
дано се срещнем някой ден!
За тебе, тате, пия тази вечер, ...

Горчиви истини
Пулсира тишината
от хвърлени въпроси.
Думите простенват
като остриета. ...

Затворена в кула,
приказна девойка с
дълги златни коси,
сини очи,
дълбоки като морето ...

И къде е Тя - смъртта, сега?
Усещам как ми диша във врата, но
държи ме полужива в нощната тъма.
Защо наказваш ме така?
Хайде... прегърни ме... ...

Аз също съм бряг...
Урожай несъбрали, мечтите ми
изгорели стърнища преброждат...
Любовта? - Тя си тръгна разплакана,
отначало - докрай невъзможна. ...

Не губи човешкото в себе си, не го допускай,
макар на границата понякога да си.
Опази го и на предела да е вече,
та ако ще, с последния си дъх го направи.
То губи се понякога от глупост, ...

Когато съм по-ниска от трева,
тогава не вълни цунамита във мене вият.
Когато стапям в мене вечерта,
звездите не танцуват, а със мен ридаят.
Тогава чувам как плющи дъжда ...

СЛЪНЧЕВО
Оглеждам се в счупеното огледало.
Светът край мен на сто е разпилян.
В прозореца е слънцето изгряло
оглежда се във огледалото без свян. ...

Утро слънчево - "Здравей",
навярно свикнало си да тъжа,
не само нощем в бледата луна,
а и с теб, но вече няма да е така.
Днес е по-различно, ...

Нощта ме обгърна със сладострастна милувка,
посипа ме щедро с неонова светлина,
на устните си нарисувах червена целувка,
тротоара прекрачих само по токчета и мини пола.
Аз не съм мъченица безгрешна, ...

Всеки има мечта. Има звезден копнеж.
Страстно търси любов и успех ден след ден.
Някой пада в едно, в друго има летеж.
Гони някаква цел и върви устремен.
Знам, че мъдър човек не без смисъл е казал, ...

Суперлуната омагьоса
юнската нощ, набъбнала
от очакване на чудото.
Календарът отронва
дните от броеницата ...

Като кутия пълна със мъниста
от гердана на съдбата преброени
животът ни започва с вик неистов
и любовта, с която сме родени...
Като наесен овехтяла шума ...

Ето и поредната част от разказа... Надявам се да ви хареса повече от предишните!
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- гото ...

KOРАБИ
И остават ръцете на мама безкрайно далечни -
виж: приличат на кораби, тръгнали в други посоки.
Все е същият сън: мама шета из кухнята вечер. ...
И е адски добра. И от Господ, дори по-висока. ...

Чепка грозде със сочни зърна.
Кехлибарена нежност стаена.
Чакан поглед. Любов. Топлина.
И съзвездия в нощна вселена.
Зряла ябълка. Резени два. ...

Четвърта част
II
Мара
Колоната деца пресичаше земния път, по който вървеше Мара. Истинска жива бариера, толкова необичайна, че тя се спря, за да ѝ се порадва. Малчовците маршируваха в редички по трима-четирима. Коленцата им се повдигаха високо, а босите им крачета тупаха с такова вдъхновение по пръс ...

Не вярвах, че ще дойде ден да те потърся
сред образите на жените,
останали отдавна зад гърба ми…
Признавам - лъгах те!
Но и ти не ми остана длъжна - ...

Радостна песен Роди се в мен голямо вдъхновение,
наслаждавам се на красивата природа.
Намирам се в духовно опиянение
като забравих аз всяка минала тревога.
Положително и творчески съм сега настроен, ...

Животът тъй бързо препускаше през нея...
Изстрадала тя всичко тъй опасно...
Плакала тя всяка нощ... свита като малка фея...
Искаше да спре... да грейне туй лице прекрасно.
В миналото усмивката ù беше слънце... ...

Не заспивай
Не заспивай!
Искам да е наша нощта,
да потъваме в нежни ласки
... до сутринта. ...

Приемам те, Животе! Такъв, какъвто си... предизвикващ в мен различни усещания. Обичам те, защото така ми говориш. Шепнеш тихо през ухото.
Чрез теб аз чувствам. Понякога тъга, понякога радост. Горчиви сълзи или смях до захлас. Но това си ти - мой си, такъв те искам! И знаеш ли защо?! Защото съм артис ...

СЪСЕДИ
Откакто
почина мъжът ù
Тя сне гарда
и е с него ...

Станала Вида - мома хубава,
в ясно утро пред Видовден,
капки росни да сбере
от китка билка - видовка.
В бакраче я медно сложила, ...

Знай, че вече всичко е свършило -
не мога да се боря с твоите очи...
бариерите са се откършили,
с празни шепи ти пред мене застани.
С усмивката си на дете, ...

Историята пиша си сама -
с победите, заблудите и грешките.
Магьосници и феи у дома
не чакам. Нито моля ги за нещо.
И кръста си избирам, и дълга. ...

Смъртта си мислиш, че е страшна? Не съм те запознала с Него!
Не се опитвам да те плаша... разказвам ти... с умряло его...
Животът ми до тук съвсем нормален,
улисан, тъй обикновен, несложен,
Той дълго от страни е наблюдавал ...

“Най-добра приятелка”; “приятелки завинаги”, а дали? Когато си на 16, това са доста често използвани определения, но дали е така? Дали този човек ще е до теб завинаги, дали няма просто да те забрави някои ден?
Доста хора пишат за любов под формата на двама влюбени, и да това е доста висше чувство, н ...

* * *
В предутринна хладност росата потръпва -
ще бъде изпита от жарки лъчи.
От изток, красива, зората пристъпва
да буди с целувки заспали очи. ...

"Най-силна е онази любов, която може да покаже своята слабост"
Косите ти, любими -
крила от черна врана, разпилени.
Очите ти, зелени до недопустимост -
събират всичките вселени. ...

От съня ти ще открадна
туй, което с мен сънуваш.
От съня ти ще отпадна
и ще почнеш да бълнуваш.
Ще ме търсиш във съня си. ...

Желaние
Ти си кaто пролетно дихaние,
еднa кaпкa ситен дъжд
или нестихвaщо желaние,
което те прикaнвa изведнъж, ...

Всеки ден потъвам в кладенец без дъно.
Колко още стълби има към отвъдното?
И не ме вълнуват суета и блясък,
нося на гърба си цял чувал със пясък.
Песъчинки-мигове от бреговете на живота ...

А сигурно онзи отгоре се смее
(освен, ако вече не ни е забравил) -
живеем по малко от страх да живеем
в познатата кал, от която сме правени.
Горим се от твърде оголени чувства, ...

Сънувал бях сто и хиляда...
Не разбирах само едно --
в рая ли спях или в ада,
щом са хиляда и сто?
Съня си питах с досада, ...

Езикът ми е остър, не отричам!
Не давам мир на моя опонент.
Аз в чуждата паница не надничам,
не давам да надничат и над мен!
Аз в споровете често се увличам, ...

Далече-далече звездичка малка свети.
Там, в далчината, между огромни планети.
Това е моята малка, човешка надежда -
крехка, красива и нежна...
Срамежливо поглежда към страшния път, ...

ЛЯТНА НОЩ
Прегърбен залезът пълзи
по овъгления покрив.
Нощта приижда
с черни вълни ...