Триста шестдесет и пет,
видях ги с очите си.
Не дни, а червени рози.
Дори една показва чувство,
а три са нещо съвършено. ...

Една жена по улиците скита,
в ръце - дете, премръзнало от студ.
Зад ъгъла надеждите ú търсят милостиня,
едва дочуват се. Градът е ням и глух.
С раздърпани мечти и кални дрехи, ...

Какво ли би била България
без Козлодуй?
Един гол баир.
И щяхме да внасяме ток от Сибир.
Да гориме кюмур, ...

Не пипайте душата ми със мръсни пръсти...
И в нея не оставяйте за цял живот петна...
Познавам ви добре, аз знам, че сте чевръсти...
Че имате от дяволите хитрина...
Не ме докосвайте, не ме оплювайте с отровни думи... ...

Глава четиридесет и девета
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...

най-лесно
настъпва
онзи момент
в който свива
погледа си ...

докосване
измамно, от преди
полепва в мен
като клавиши на пиано.
там думите ...

Вали
върху керемиди,
дървета и треви,
вали -
тъй както вечер ...

Живях с отворени очи
и в труд, и в изнемога.
Не спрях, когато заболи -
защо? Защото мога!
И в Пъкъла, и в Рая бях, ...

Нежни вълноломи...
влюбено гледаш
в чистотата
на предстоящото,
влюбено си спомняш ...

Неоновите реклами се отразяваха в лъсналия от ситния дъжд асфалт. Ромолеше тихо, и влагата се просмукваше навсякъде, но той не я усещаше. Леките капки, които кацаха на лицето му сякаш го очистваха и мъжът, загърнат в коженото си палто с вдигната яка, с ръце в джобовете, незабележимо се усмихваше.
– ...

Отново сутрин - слънцето изгрява, от ,,Фердинанд Дечев''
едно момиче се подава.
Бодро с бузки почернели, с коси черни - заблестели, сред полъх свеж,
това девойче за разкопки тръгва пеш.
Извор на светлина са нейните очи, усмивка по лицето ù, ...

Няма да ме разберете и ще млъкна.
Онзи питащ поглед ми е втръснал.
Безсмислено повтарящи се стъпки.
Думи арогантни и все мръсни.
Няма да ми вържете крилете, ...

Павел седна на един камък край пътя и заби поглед в земята. Зарови с палеца на крака си в прахта. Очите му се движеха трескаво, но той не виждаше нищо, само мислите му бяха оплетени, като рибарска мрежа. Не можеше да ги подреди, не мислеше реално, колкото и да се стараеше да ги въведе в ред.
Беше вл ...

За смелите животът е създаден.
Мечтателите създават път, дори
и празен. По него те минават и
творят с мечти и за тях съдбата
не е пречка, а препятствие. ...

Както повечето хора, така и Стамат Пеев мразеше да бъде унижаван, въпреки че до известна степен беше свикнал с издевателствата, което се дължеше най-вече на факта, че жена му имаше изключително лош характер.
Може би точно поради лошия характер на половинката си Стамат стана ловец. Ловът му даваше въ ...

Когато погледна към твоята стая
през утрото топло на бяла завивка
и с пръсти усетя как нежно ухаят
червените рози на твойта усмивка...
Когато пак видя, че нямам от тебе ...

Липсва хармонията и разбирателството във вашите домове. Остана само агресията. А като допълнение и масовата психоза, която ви се предлага от медиите, радиото и телевизията. Дали вече можете да гледате един филм, в който да няма убийство, наркотици? Пълна порнография - разголени и разплути тела, разв ...

В парка изгубени, двамата влюбени
хванахме вярна следа.
Хиляди лумени, странно учудени
в мрака струят светлина.
Там, на стадиона, топката гонят ...

Shinedown - If You Only Knew
If you only knew
I'm hanging by a thread
The web I spin for you
If you only knew ...

Бродирай ми сърце от облаци
по самотата, дето изтъка преди.
Бродирай ми сърце от облаци -
така дали ще знае да лети...

Изпратих мечтите си в кратко писмо,
в бутилка в цвят розов грижливо поставих,
докоснах със устни, с целувка - клеймо.
За сила - от ангел крила му добавих.
С ръце го насочих, политна в небето ...

Не искам да цапам онази везна,
дето доброто ще мери,
на Отеца ще кажа само това:
- Боже, отвори адските двери!
Там ще съм точно у нас, ...

Сърцето си раздадох на парче,
тъй както на акорд се дава нива,
увисна облак по моето лице
разплаках слънцето... макар и да не бива.
Усмивката раздадох къс по къс ...

Спасена съм
На Нея
Спасена съм и нося се в отвъдното -
там, дето няма болка и презрение.
Не страдам по мечтите си несбъднати, ...

Не ме превръщай в това, което не съм,
което не мога и не искам да бъда.
Аз съм това, което съм,
и друго за теб не мога да бъда.
И на мен ми се иска да съм по-добър, ...

Снегът вали - безмилостно затрупва
напъпили надежди, разлистени мечти;
мечтата за нежната пролет пречупва,
засипва - от Любов оставени следи.
Сковава тялото, обледенява и Душата, ...

Кажи ми пак, че ме обичаш
в целунатата тишина,
по устните дори да сричаш
със ласки мека топлина.
Залей ме с късчета усмивки ...

Изпепеляващо нежно
Не смей да ме отблъскваш! Не, не смей!
Обичта ми от това ще стане по-голяма,
ще пламне, като в сухо лято - не, недей...
И много тъжна - развилняла се за двама, ...

Отивам на там, откъдето
малцина с мечти се завръщат
и застинало в сиво небето,
отгоре ме гледа намръщено.
Тълпата неусетно се стопля, ...

"Ние чакахме"
Ние чакахме
някакво ново начало
да бъде на края стъргало
и лошо-добро да отмие. ...