Приведен, изтормозен и разбит,
пресичаше града със крачки бавни,
кашонът му и клечката кибрит
на дом и на огнище бяха равни.
Той друго нямаше на този свят - ...

Невъзможно бе да спре да бие сърцето за теб,
защото това значи да спре да бие изобщо!
Смешно е!!!
Изгубих любовта ти, а те обичам повече
и от преди. ...

Ти си бялото пухче в косите ми -
цял ден вятърът с тебе ме кичи.
И са бели със тебе тъгите ми.
Пък и аз съм по-бял от кокиче.
Ти мъхът си по мен, от тополите, ...

Сърцето ми препуска лудо.
Препъва се, забързва, спира…
Сънувам ли или съм будна?
Живея ли или умирам?!...
А може би съм просто влюбена ...

Обичана
Не знам да чета по звездите,
но знам, че ме гледат отгоре
на мъртвите мои роднини очите.
Не знам как се влиза в душите, ...

Навън сега горещо лято
изпепелява хиляди сърца,
ала от друг сезон завято,
страда - страда моето сърце.
То сега е замразено ...

ЕДНА ПРОЛЕТ КРАЙ ЯНТРА
Да ходиш до Египет и да не видиш пирамидите, звучи като: да ходиш до Рим и да не видиш папата, а у нас пък: да ходиш до Търново и да не видиш Царевец и най после: да ходиш до Царевец и да не видиш Балдуиновата кула, а всичкото това означава: е, ами защо си ходил тогава? Минахм ...

-Така е, Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.
"Колко е прав Абраам Хатми! Замърсихме нашата майка Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е така? Пожари, ...

Това е откъс от новата книга, която подготвям, с работно заглавие „Смолница – между два рода”
Аз съм пра-пра-внучка на опълченеца Зиновий (Желю) Дерменджиев, който е дядо на майката на баща ми, а Гечо Дерменджията е негов баща. Родом е от с. Бургуджии (дн. с. Горно Александрово), Сливенско. През 183 ...

ТУВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО
Казаха днес пу новинити:
аку дипресия ва фани,
вупще да ни са притиснити -
за миг ша бъдити прибрани. ...

Ще ме стоплиш ли навън, когато е студено?
Ще рисуваш ли за мен, звезди във тъмнината?
Приютил сърцето наранено,
ще изтриеш ли завинаги от него самотата?
Ще тръгнеш ли с мен по непознати пътища? ...

Киро Линкълна, Панкратий Подпалвача, Коце Иманяра и т.н. Това не са мутренски прякори от времето на прехода, а на хора, които са се клели във вярност към Господ. Някои са на ръководни постове в българската православна църква, а други доста по-надолу в йерархията, но на никой от тях не му пречи да си ...

Освобождение ми дай,
опрощение на тежестта.
Само в теб виждам рай,
прямо расте младостта
Преди да се събудя, ...

За пръв път започна да ми струва, че от тази наша история няма да изскочи заек и може би за това вина носех аз. Прекомерната любов не е лъжица за всяка уста, задължава и подтиска, кара те да вършиш глупости, за които преди време не си и помислял. Като това проследяване.
Ако целта ми бе да не ме забе ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Влиза Джо във бара и поръчва
водка с кòла. Барманът му дава
сочен плод със формата на бъчва.
“Що е пък това!?” се възмущава ...

Тъга
Сълзи безброй, сърце едно,
все някога оставам сам,
облян от спомените сто,
от мъка, съжаление, от срам. ...

Картината ми е вълнуваща,
картината ми те зове!
Насън любов бълнуваща,
жена създава светове!
Картината ми е нахлуваща, ...

Вдигни очи! И виж къде са птиците,
Ще стане седем. Тръгва след нощта
и мракът, който впрочем не обичат
и онзи страх. Звездите... В хладина,
тъй зла обаче сляп денят ще мине, ...

Neverland
When the darkness takes me over
Face down, emptier than zero
Invisible you come to me..quietly
Stay beside me ...

Изгубени дихания се раждат,
виновни и презрително страхливи,
във нощните ù длани - като кражба -
потайни и до болка мълчаливи.
Безлюдни и безкръвни, оглушели, ...

Скитам се чужда - така безразлична,
повдига ми се от ласкателни, мъжки слова.
Неразбрана от този свят, ще си отида себична,
научавайки се любовта си докрай да ценя,
че тя в природата си е божествено чиста, ...

(На племенницата ми Катя)
Вуйчо ми беше такава скица, че откъдето и да го погледнеш, все нещо ще те изненада. Името му беше Страшимир. Обаче кой ли го викаше с това име. Като се почне от Страшко, Мирко, Мире, та се стигне до Златан. Къде Страшимир, къде Златан! Макар че просъществува едва едно лято, ...

Ти си моето желание.
Ти си вечното признание.
Ти си ручеят планински.
Ти си вълните пенливи.
Ти си синьото небе. ...

За теб копнея,
за гласа ти, за твойто бяло тяло.
Далеч съм днес, но ще се завърна,
за да те погаля, целуна и прегърна.
За теб се моля ...

Облекли белите кожуси,
пътуват облаци нататък.
С невидими за нас ботуши
ги рита вятър с порив кратък.
И ту оттам, и ту оттатък ...

Разпадам се със всеки странен звук.
На залези и изгреви потребни,
а уча се да те обичам наизуст.
И любовта погубва своето вълшебство.
Опитвам небетата да подредя. ...

Ти си сблъсъкът
на ветровете,
ти си примката
на бесовете.
Ти си оман бял ...

Приказка Осма
Една от най-трудните работи в Политическата гора била да си заместник, особено ако си Заместник с главна буква. Но още по-трудно било в ранния следобед някой Заместник – без да иска – да заспи върху бюрото си. Канцеларските бюра в Политическата гора били все твърди и неудобни, с остри, ...

Не мога да пренапиша онова, което вече не знам. Онова, което съм изгубил, но се надявам да намеря. Искам да намеря нов път. Да опитам нови неща. Да избягам от непознатото, което уж трябва да ми е близко. Искам да съм някъде, където аз не познавам никого и никой не ме познава. Да мога да открия новит ...

Ела при мен, когато пламъкът на слънцето угасва,
и си тръгни, когато утрото се вгледа в нашите стъкла,
денят от залез в мека нощ израства,
а тя разплита бавно своите кълба.
Луната се търкулва на небето, ...

Ще ти разкажа моята история.
Не чакай да е с нещо по-различна
от тази на милиони други хора,
или пък, че на приказка прилича.
Хлапе била съм. Да, но много... някога. ...

Аз те зная и вярвам във теб,
моя нежна и светла Любов.
Океанът, самотно безбрежен,
твоя шепот през времето носи.
Във еони животи за мен ...

Красноречив, жив е моят речитатив.
Невинаги, но този път написан с молив,
изписан, мислено изографисан,
като в светилник тлеят имената
на всички тези хора, паднали ...

"Понякога сме чужди и далечни"
Илко Илиев
Понякога сме чужди и далечни,
(а близо сме - един до друг вървим )
След поводите глупави и смешни ...