Аз съм Юни, влюбена до болка в Септември. Не можем да се стигнем. Аз съм лято, той е студена есен. Сезонно сме несъвместими. И си тръгваме. Не знам с какво ме отвлече и стана моето циганско лято. Дали с полъха си на нежност, или бурята си от ревност. Или пък с острия си кафяв поглед и кехлибарената ...

Любовта е слаба - отстъпва пред лицемерието,
любовта чака - дава път на лъжата,
любовта чака - дава път на страха,
любовта чака - дава път на гордостта,
любовта чака - дава път на болката, ...

Къде ли си сега,
момче на моите мечти?
И ти ли обладан си от тъга,
уморен от безбройните сълзи?
Скиташ ли се из града, ...

Отдавна вече
спрях да вярвам в приказки.
Не чакам
принцът да ме грабне с коня.
В килера ...

Обичам те, това ми е порокът и боря се с него от години...
Да те имам е толкова възможно,
колкото възможно е луната слънцето да стигне.
Гледам те с очи безкрайни, толкова любов за теб събрали,
а ти отминаваш пак нехаен, завладян от своите идеали. ...

Който е казал, че: „От опит глава НЕ боли”, е излъгал… нагло при това… Всеки опит крие в себе си рискове, но и шансове. Може би най-добрата дума, която описва опита, е куражът. Защо именно той - защото за да предприемеш някаква стъпка, ти трябва смелост. Никога не е лесно да оставиш сигурното и позн ...

Виж от високото: реже града ни
в две половини светлинният меч –
наниз грилянден от фарове. Дъни
рев на мотори човешката реч.
Влизам в квартала ни с кротки капчуци, ...

Преди не беше така - oчакваше завръщането си. Пък може би и таеше нещо повече у себе си, освен скритата радост, че ще успее да се разлъчи малко или много от своя душевен гнетител. Сега морскосините ù очи обхождаха цялата красота на хълмистата местност, която вече толкова години наблюдаваше все от ви ...

Старата любов ръжда не хваща,
а новата до болка ще те предаде,
докато с усмивка те изпраща,
в леглото друг ще доведе.
Никога недей да съжаляваш ...

МОЯТ ДОМ
И само тук намерила утеха,
и само тук открила топлина,
завръщам се по Лунната пътека,
душата си във стих да побера. ...

Свобода - 1. възможност отделният субект да проявява собствената си воля; 2. липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Това са значенията на свободата според тълковния речник. А според един "прост, но събуден" българин - чисто и просто - свободата, това е "българското". "Така ...

The Cranberries - When You’re Gone
Hold onto love that is what I do now that I've found you.
And from above everything's stinking, they're not around you.
And in the night, I could be helpless,
I could be lonely, sleeping without you. ...

Чувал ли си песен, която да не пее,
да говори...
Чувал ли си песен, която да не пее,
а само спомени да лее?
Чувал ли си, защото аз чух. ...

Намерих те по мой, различен начин.
Докоснат от не твоя самота,
в очите ти се беше сгушил здрачът
и любеше на глътки младостта…
Небето ти бе толкова безкрайно – ...

С никотиновата жажда,
мисълта ми тук се ражда
и през тъмната завеса
надничам за теб - принцеса.
Глада ми искам да убиеш ...

***
Днес отвсякога си ми по-потребна,
така било е и винаги ще бъде,
с всеки ден да ставаш ми по-скъпа,
от теб да завися и да си ми нужна. ...

Ти такъв не беше,
но какво те промени?
Мирно, кротко си седеше,
а сега от всичко се нервираш ти.
Какво ти става? ...

Чудя се какво да напиша.
Гневът ме яде отвътре.
Моливите ми се чупят,
не мога нищо да нарисувам,
ядосана съм, ...

Оглозганите скелети - на недовършени хотели.
Недостроени и разбити пътища към бъдещ лукс.
По прашните игли на боровете, онемели
от ужаса на тази сеч, се стича слуз.
Снежанка - скрита в облаци от прах и пепелища. ...

Измислих среднощно, че пак си дошла -
понесла със себе си празник.
И търся те в длани от сън и мъгла.
Напразно. Напразно.
Но тези измислици дълго мълчат. ...

Свободата е най-важната човешка ценност. Тя е обсъждана, обмисляна, анализирана. Хората се опитват да я опознаят, да се внедрят в нея, да я разнищят на парчета и след това да си ги присвоят. Те говорят за свободата в разговорите помежду си, слушат за нея по телевизията, четат в интернет, в книгите, ...

Бойко, от властта се мръдни!
Не виждаш ли, че сте некадърни?
Спи народът, сляп в безразличие.
Не му пука даже от отчайващото безпаричие.
Живеем в държава мутрашка. ...

Наблизо съм, ще ме познаеш
по лудия цъфтеж на млада ръж
и аромата на плодна земя,
напоена от вчерашен дъжд...
Ще ме чуеш - като шушукане, ...

Не чети този стих -
той е остър и ръбест.
Той е скритият вик,
който стискаш през зъби.
Песента неизпята ...

Една красива котка от Сиам
пристъпваше по покрива лениво.
Котак наперен, (видимо) без срам,
поглеждаше към нея похотливо.
Гръбнак огъна, протегна се сънливо, ...

Колкото и да се опитвам,
не мога.
Колкото и да искам,
не мога.
Не става, ...

Пентакли
................................
Затворени в себичния си земен път
тежат връз себе си като проклятия.
Осъдени да имат корен грапав, твърд, ...

Нощ...Тази нощ последна няма да ни стопли.
Пред нас са самотата и страха
за утрешния ден.
Вече познавам тази болка голяма,
когато умира Любовта. ...

Те бяха велики. Милиарди години осъзнаваха това. Бяха вечно пътешествуващи енергийни Същности. Съзнания, развиващи се в пространството и времето и непрекъснато израстващи. Опознаха и преживяха всички възможни варианти, защото бяха неограничени. Oсъзнаваха и ценяха свободата, дадена им от Цялото, чии ...

Не вярвах, че е жива любовта,
от сто години нямах вест от нея,
изчезна даже в сънните поля
и в ъгъла на сивото живеех.
Намери ме без карта и адрес, ...

Под дъжда
Кипеж върху асфалта топъл.
Боса съм – насред окръжности вода.
Един от тях е моят кръг – сподавен вопъл.
Небето с мене плаче, но не съм сама. ...

С незнайни изгреви човечни,
в незнайни небеса дори,
пътувам със стремежи вечни
и жажда за летеж гори.
Че там ще бъда с други хора. ...

Тя винаги се криеше сред ярка светлина,
проникваше в сърцата с лъчи от добрина.
Не правеше раздори, не търсеше кавга,
с появата си гонеше мъгливата тъга.
Обичаше да сменя хармония - със страст, ...

Заглавието е взаимствано
от една фраза в романа ”Мерсие и Камие” на Самюел Бекет
В часа на „Нивга веч” ще те очаквам,
забравила приличие и страх,
надиплила с надежда в тъмни ракли ...