В живота се раждат с мечтите ни истини
и ний, като в икони, пред тях се кълнем,
и тъй обладани от сила неистова
за тях сме готови глави да дадем.
И тъй убедени в големите истини, ...

ИЗМАМА III
Тъй много пролетта ми обещаваше,
тъй лошо мами всеки идващ ден...
И докога ще трябва да прощавам?
Защо все мен? ...

Плачех, давех се в сълзите,
молех се за мъничко любов.
Падах духом, губих се във мрака,
виках те, но ти не чу моя зов.
На парчета сърцето ми разби, ...

Капчуците ли в мене пеят
или чувам хлопки на стада?
Може би душата ми копнее
да разцъфне с пролетта!
Да се разлистя в крехки пъпки ...

Очакването е вечно,
като неписан закон.
Иска ти се все някой друг
достойно да те оцени.
Събуждай се, братко! ...

Никога няма да се разберем,
но това не пречи да се обичаме
и щом пак изпаднем в противоречие,
се сещаме за онова познато чувство
на любов и обреченост...

В Битието на моето Нищо
съзрях твоето Всичко.
Животът ми бе скръбен
и празен,
и вял, ...

Ароматът на небето си отиде
и слънцето захапа своя пламък.
Една пчеличка се стовари
в кулата на несънуван замък.
Лимонената стълба до стената ...

Разходка с лодка
Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах... ...

С ухание на идващата пролет
и напъпили зелени клонки,
с топъл полъх на вятъра южняк
слънцето огря земята тъжна.
Утрото засмяно ме посрещна ...

Къде да те скрия, любими?
И как да избягам от теб?
Нанизах те в толкова рими.
Вградих те във всеки куплет.
Разгърна ли страница даже ...

Имало едно време, много, много отдавна... някъде през каменната ера, едно бебе. Не се знае нищо друго – просто го е имало. Не се знае нищо за родителите, които са го имали, за ниската сексуална култура и нимфоманията, които са причинили появата му, за дома и обществото, в които го е имало и изобщо с ...

Със зима във сърцето,
със студен поглед към небето.
За мен ти си звезда,
която в ръцете си не мога да задържа.
Със пролет във сърцето, ...

"Преминах през целия кръговрат -
от оран и сеитба, през жътви и вършитби,
от лунни хамбари и воденични песни,
до вечерни нощви и селски пещи,
от които изгряваше като слънце всеки питар (хляб)." ...

На върха стоиш на трон,
известен си и преуспял,
лакеите строени са пред теб в поклон,
а ти се смяташ за велик и зрял.
Те милват егото ти със перо, ...

On a cold winter morning in a time before the light
В студено зимно утро, някога преди космическия ден,
In flames of death's eternal reign we ride towards the fight
препуснахме в битка през безкрайните клади, пламтящи в царство на смъртта,
When the darkness has fallen down and the times are tough al ...

Моно-лог
Хората рядко гледат в очите.
Неудобно е. А може и да ги е страх?
Не знам!
Когато имаш нужда от някого, от всеки, от когото и да е... него го няма. ...

Пролетна магия
Когато гаснех във забрава,
когато бях - така сломен,
като звезда от звездопада
изгря лика ти светъл в мен. ...

Отдавна съм забравил за това
отрудено и пясъчно начало.
А бурите над моята глава
гнездиха и отлитаха във бяло.
Пороища помитаха брега ...

Видях те и сърцето ми угасна
от пламък чужд ми, и до днес
някак си детето в мен порасна,
всяка вечер беше до разцъфналия лес.
Защото нали там се запознахме, ...

П Р О Л О Г
1500 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ
Слънцето изгряваше над малкото затънтено селце. Лъчите облизваха върховете на дърветата, минаваха по всяко листо и сякаш му казваха „Добро утро, събуди се!” След това се плъзваха по-надолу, докато достигнат тревата и тя сякаш трепваше от ...

Не се препоръчва за учители
Панталонът - кален.
Обувките - скъсани.
Погледът - жален.
Якето - оръфано. ...

ОДА ЗА ГОСПОДИНА С ГЕГАТА
(посветено на един... мЪдър-атор и на всички любители на безхаберието)
Дойде от Север, край реката Янтра,
в подножиетo на Стара планина.
Бос, гологлав, но осенен от мантра: ...

Бъди като слънцето - топла, усмихната, ведра.
Вечер като луната - тиха, ослепителна и нежна.
Бъди като вълните в морето - бурна, неспокойна и луда.
Като гората - тайнствена, възвишена и умна.
Като вълците -свободна, дива, игрива. ...

Не исках да повярвам, но настъпи
в сърцето ми непоносима есен.
Подай ръка, с безшумни стъпки
да повървиме заедно по пътя тесен...
И толкова си близо! С топли думи ...

Намачкахъ ни Маро кату вестник.
След Бойку някакъв Марин съ пръкнъ.
Разправят чи мумчету билу честну,
ну минълото му било е мръкналу.
Защо нъ Росен ти ни съ придстави? ...

Към полунощ дъждът се прекрати и стана толкова тихо, че чувах шума на собствените си мисли. В най-тъмното безмълвие на облаците се оформи кладенец и там – съвсем в края на безветрието, надникна за миг онази дребна звезда, която често наднича в сънищата ми. Готов съм да се обзаложа, че искаше да ми к ...

Имаш правото на глас,
имаш правото да мислиш –
но, кажете ми, у нас
всички ли са оптимисти?!
Бъдещето е с порок, ...

Две жени се напиха до смърт
и се скараха пак за мъжа си.
Тя едната е с черен кахър,
а пък другата не е с ума си.
Ще го режат. За всяка по малко. ...

Тук, при мен цветята раснат,
дъжд пороен се сипе безспир,
пчелици сбират цветен прашец,
плуват в уличния вир.
Тук, при мен раснат тревици, ...

---
Вървя, преодоляла стръмни ръбове,
препятствия и голи остриета.
Намерих те след всичките си гърбави,
безсмислени моменти в битието. ...

Осмелих се. Влезнах в пещерата. Колкото по навътре отивах, толкова по-мрачно и студено ставаше, но продължавах да вървя.
Включих телефона си, да ми осветява пътя. Имаше красиви скални образования, които никъде не можеш да видиш, освен в тази пещера, поне така си мислих аз.
Стана ми самотно и студено ...

Чувах гласа ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...

ТОСТЪТ НА ЖИВОТА
На масата с две чаши вино
и аз сама - без гост,
днес за времето отминало,
за дните ни ще вдигна тост. ...