Ти си отиде, дъждът заваля -
бесен зачука в стъклата,
немирник - вятърът в миг забуча,
гневна долази мъглата.
Сред сивата пустош, в навъсена шир, ...

По дяволите! Тези две очи. Тези отровно зелени, пронизващи, подпалващи очи.
- Направи го!
Несъзнателно дръпнах спусъка. Тътенът от петдесетия калибър ме върна в реалността. Миг тишина. Миг покой. Настана ад...
С нечовешка бързина се хвърлихме зад бара. Приливът на адреналин бе прекалено силен. Водоп ...

Душата ми - копнеж безкраен
и стон накъсан, хукнал подир теб,
и вихър нежен, следващ те до края,
да те загърне в нощите като сатен.
И стигне ли те, ще те приласкае, ...

И става по-различо всичко,
очички вечер щом затворя
и пъстроцветните звездички
с вълшебен глас ми заговорят.
Ще си попеем със принцеси ...

отчаяно ме питаш
и отчаяно гадаеш,
защото не искаш
и не можеш да видиш
това, което е пред ...

Мое бяло настроение,
изпълни ме със надежда,
че денят ще бъде хубав,
а нощта - безумно нежна.
Мое бяло настроение, ...

Пътят
Пътува влакът с песента от спомени,
понесъл тежкия товар от чувства.
Години дълги, като лист отронени,
потъват бавно в мрачината пуста. ...

Първият път, когато се опита да свали момиче, не успя да го направи с един удар...
Малко хорър: "Вълкът и седемте бренекета"
Ако приказката беше написана от фенка на попфолка: "Пипи Тънкото Чорапогащниче"...
Разбрах, че тези момчета са вегетарианци, понеже никога не стреляха на месо...
Злоупотребата ...

Здравей, Любов!
По усмивката ще те позная.
По нежните целувки и прегръдки
в на нощта безкрая.
По дългите разходки, ...

Опитвам се да забравя. Опитвам се да не си спомням за дните, в които усмивката ми беше ежедневие, а сълзите- нещо далечно. Опитам се да не се сещам за моментите, в които ти беше толкова топъл към мен, а днес си ледено студен. Как очакваш да се държа безразлично, след като ти си този, който не може д ...

Into My Arms
I don't believe in an interventionist God
But I know, darling, that you do
But if I did I would kneel down and ask Him
Not to intervene when it came to you ...

Духът на идващата Есен...
Духът на идващата Есен
дърветата с оранж обжари
и във Простора поднебесен
внезапни лумнаха пожари... ...

Идваш при мен и ме питаш дали съм добре, получиш-не получиш отговор си отиваш, отново...
Побелели са косите ти, а си все така млада и очарователна, както винаги...
Даваш своя сън за мен, за да живея пълноценно, но аз питам ''защо?'' и сред глухите стени улавям празно мълчание...
Разглеждам тихичко п ...

В планината
под борове и ели
вървиме двама
аз и ти.
А там в хралупи ...

Ей го, иде Сънчо
да ти каже ,,Лека нощ'',
а пък Кумчо Вълчо
спи във кош
и не може той да дойде, ...

Сънува палавата Мира
как в гора вълшебна се намира.
Дърветата пред нея път ù правят,
животните със нея разговарят.
Върви и среща млад елен, ...

Ти си моето раждане.
Ти си моята тиха история,
пренаписана върху времето.
Ти си хармония
на природата със душата ми. ...

Не смей на никой да робуваш, моят свят за теб е построен!
Мъртвешкият ми град не ще спре да те целува…
Ти не би могъл да паднеш, но ще те събарят всеки ден!
Забрави за тях и себе си, разкъсай се и затанцувай…
Само ти си тъй достоен да крачиш гордо, редом с мен! ...

Когато липсва ти един човек,
стотици други няма да го заменят.
Един човек каквото кара те да чувстваш,
милиони приказки на други няма да го заличат.
Тъй, както смее се един човек, ...

Поглеждам в очите ти, обзема ме страх!
Потръпвам от ужас - не се виждам в тях.
И ледени стъпки в душата ти чувам,
кънтят оглушително - "не съществувам".
Открехвам сърцето ти с бегла надежда, ...

Очите ù са тъжни, опръскани с умора,
и разговорът не върви… какво да сторя?
Разбирам я, не ù е лесно да работи там,
където всяка грешна стъпка е ужасен срам.
Дали пък да не пробвам да я понапия… ...

Не, не обвинявам никой, не ругая,
дори и тези, които подло лъжат и крадат.
В пътя си отново да ги срещам не желая,
знам, че ще им дойде и на тях часът.
Когато ще замръкнат в друго време, ...

Искам те. Та чак до безсъзнание,
до безсилие и до разочарование,
до болка и до смърт. До свършване.
Искам те додето няма връщане...
Искам те. Напук и на забраните, ...

Прах под обувките,
улици отдавна отминати.
Улици, които водят към морето,
и рани, зашити със сол.
Изоставени улици, ...

Силен, но уви!
Нещо вътре в гърдите ми се свива...
Трепери, сякаш е премръзнало от студ...
В ума ми въпроси хиляди преливат...
С надежда чакам да се върнеш тук... ...

Бурна младост - като вихър
неусетно отлетя.
Разясни се небосклонът, стихна
неизплакана тъга. Разцъфтя
в душата болна цветето на любовта. ...

Виновни ли сме двама,
че обичта ни веч я няма?
Аз съм влюбена във свободата,
а пък ти във рутината.
За тебе времето сега е спряло ...

Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота. ...

Знаеш как е, ден след ден
изнизва се след месеца - година.
При теб е както и при мен.
Размина ни се. Пак ни се размина!
Но нали сме още млади и редим ...

ОХЛЮВЧЕ МИ МИНА ПЪТ
Не птицата на Стефан Цанев,
а охлювче ми мина път.
Не мога да пълзя. Изправям
отново поприведен гръб. ...

Споделено
Стиховете може би написах.
Градинката си подредих.
...
После къщата потоп я влече. ...

Аз съм онази среднощната,
грешната, лошата, другата...
Тази със име Онази,
на ветровете съпругата.
Аз съм страстта му, леглото му, ...

Бодливо-пареща и неуютна
отново ме посипва тишина.
И ето пак,
с вина в душата смутна,
градушка ледна силно заваля. ...

Остави ме за малко, Тъга.
Да поплача сама имам нужда.
Дълго търсих в живота любов, а намирам единствено нужда.
Дълго молих за малко простор, а пък той... той се воювал.
Свиваш пръсти в юмрук и нанасяш убийствени удари. ...

Една любов, ако е истинска,
не може нищо да я победи -
ни времето, нито причини,
които умът ни може да роди.
Тя властва в нас като царица, ...