Минало настояще
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...

Забравете за мен.
Мен вече ме няма.
Ограбиха сърцето ми,
разбиха душата ми...
Нищо не остана... ...

...бледа лунна
надежда, бледа
лунна завивка,
бледи наши спомени,
бегли наши помисли, ...

Събрани дланите пред устните,
вперени във купола очи,
момент отвъд делата светските,
по бузите сълзи.
Тамян, блестяща свещ смирена, ...

Минавах по пустите мокри улици,
както хора минават през мен,
газех локви, пих вода от улуците,
мълчах и преглъщах, търсех те уморено.
... Хвърлях монети със отегчение ...

За себе си камина не направих.
Не спастрих нито кремък, ни огниво.
Пилях се. Малко вземах, много давах
и често непрокуден си отивах.
Свой дом не вдигнах. Мое бе полето. ...

(Когато започна...)
Нямах какво да кажа
и се изгубих в празнотата на душата си.
(Бях объркан...)
И споделих всичко, за да открия, ...

На Мария Вергова
Морето не дойде. И всичко бе
по-предвидимо и от вик на гларус.
Завеси спусна плиткото небе.
Разрина вятър дюните със ярост. ...

"Любов ли бе, да я опишеш?"
На "Мария Луиза" те чакам,
май не си го забравил - на 2.*
Плачат тъжни очи в полумрака
под оловно софийско небе. ...

Алекс беше изкусен любовник. Преди доста години беше попаднал на дама на средна възраст с доста ексцентрични сексуални вкусове. Беше любопитен младеж и попиваше бързо. И така се започна. Искаше да опита всичко, буквално. Някои неща не му допаднаха, но поне беше пробвал.
Тази нощ, под звездното небе, ...

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
(ВТОРА ЧАСТ)
АФРИКАНСКИ МИГОВЕ
16.
Заминаването ...

Нощен стих
Аз съм нощен стих.
Топла сълза в очите.
Идвам в съня ти.
Да те целуна, ...

Достатъчно дълго
Достатъчно дълго без тебе живях.
Достатъчно дълго бездомна се скитах.
Достатъчно дълго в очите валя,
а още по-дълго мълчах и не питах. ...

Понякога как искам да остана спомен,
а после и да съм мечта,
да пътувам, да се боря,
да летя с най-голяма лекота.
Понякога да имам гума силно искам, ...

Чаша горчивo кафе
Налей ми чаша кафе!
И моля те, нека е черно и гъсто!
Без захар, тръпчиво кафе.
Ще го преглътна дори да е късно. ...

Прегърна ме, със устни знак
на устни мои тя остави.
"Довиждане" - аз казах пак.
"Довиждане" - ми отговори.
Престъпих къщния ни праг. ...

Вземи ми всичко ценно дето имам!
Дъхът свещен от мене изтръгни!
Да страдам, да се гърча, да умирам!
A после и сълзите ми вземи...!
Вземи ми думите, вземи ми всяка муза, ...

Сухи клони под нозете ми пращят
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...

Днес, на моя рожден ден,
благодаря ти много, МАМО!
За делника ти, пазен все за мен,
за винаги готовото ти рамо.
Благодаря ти, майчице прекрасна, ...

Докато вървях по кривите пътеки
и се препъвах в безсмислени слова,
все търсих в другите утехи,
заменях истината за лъжа.
Така изгубих се накрая, ...

ПРЕМЪЛЧАНО
Я стига глупости, душа!
Защо си свита?
Не е ли днес в нозете ти върхът?
С крилете си не стигаш ли орлите? ...

Сбогом обич, благодатна моя,
тъй далечна, безнадеждна.
Вярвах – ще се видим ний отново –
но веч отиде си и таз надежда.
Различни бяхме ние с теб, ...

От твоята любов аз имам нужда,
от думите лечебни и добри,
а не от завист, корист, дето ме спохождат,
облечени в лъжи.
Ограбих Бога, себе си дори, ...

Бягай от тук, избягай!
Дни на омраза и негодувание
в този град, бавно умиращ.
Миризма на глад,
миризма на смърт. ...

Срещнах те, когато си отивах,
опознах те, без да те познавам.
В любовта безумно те презирах…
Имах те и пак те пожелавам.
Тръгвах, връщах се, отново тръгвах, ...

Била съм във твоята стая няколко пъти. Един, два, три не мога да кажа. Но всеки път те целувах като последен. Когато тръгвах си казвах "Този път вече е последен, повече няма да има!" и ме болеше, но не за дълго. Болеше ден...ти звънна отново. И онова чувство в гърдите ми спря. Дойдох...в очите ти пр ...

Яростта в мен кипи
и иска всичко тя да опозори.
Яростта нахлу в мен,
завладя ме и малко по малко
тя в мен започна да живее. ...

Наваля ме като дъжд, окъпа
сърцето ми със страст и отлетя
любовната ти буря… Скъпа,
останах сред поле с цветя,
попили капки от пороя – ...

Предаваш ли, предателство те чака.
Продаваш ли - и теб ще продадат.
Само тишината ще заплаче в мрака,
щом във шепа лед затвори те светът.
Дълго в здрача сянка ще се скиташ. ...

Чесовник някъде тихо тик-така,
времето бързо продължава да лети.
Наближава вече краят на играта,
разплетена мрежа от коварни лъжи.
Истина, пречупена от криво огледало, ...

Аз нямаше да стана луда,
ако не беше ти, любов!...
От допира ти всеки полудява,
преражда се и става като нов.
А лудостта изглежда ми отива, ...

Ти си бяла. Красавица снежна.
Целувките ме карат да настръхна.
От студ, естествено.
И трябва топлина,
за да стигна до теб потребен, ...

Прохладна вечер в знойно лято.
На езерото, на брега съм спрял...
И нощните пътеки във водата
да прочета не бях успял!
Градът е там... във далнината. ...