В сезона на грипа...
Тази любов, като грип е -
попремине и пак се завърне.
Не признава ваксина - току
в нов щам се превърне... ...

Избягвам много-много да се замислям за любовта, да правя някакви жалки опити да я дефинирам, да търся причините, поради които ми се е случила, или пък ме е подминала. Любов! Толкова много написано за нея и толкова малко казано всъщност. Чудя се честичко защо ли ни е притрябвало непрекъснато да анали ...

Първоноемврийско
Народът спи. Дори след век и кусур
светът все още с дрямката си чудим.
Какво ли още има да ни друса,
щом Ботев не можа да ни събуди...

Непразна съм с най-тихата от всички тишини,
с онази, след спечелените непонятни битки.
И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти
до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.
Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета, ...

НАДЕЖДАТА-СПАСИТЕЛ
Денят ни се изприщи от безмълвие,
приклекнал върху сянката на времето.
Като дете, наказано във ъгъла,
разбрало, че и детството му вземат. ...

ГВОЗДЕЙ
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
тук не разпъват с гвоздеи по дланите. ...

Реших да бъда днес поет,
на музата слуга смирен
и да започна този ден
с един класически сонет.
Но не като псувня през плет ...

... ти не искаш да тръгнеш,
ти не искаш
да се сбогуваш,
ти не искаш
да оставиш ...

Възможно ли е в днешно време
да има истински човек,
за който всички без съмнение
да кажат с главно "Ч" човек.
Възможно ли е този някой ...

Ще дойда и тихичко ще приседна до теб. Ще сваля всички маски и ще премахна оръжията. Ще те помоля и ти да го сториш. И знаеш ли, няма да мълча, но няма и да викам. Ще ти говоря тихо и полека, сякаш се страхувам, че ще ме чуят. Ще започна да ти разказвам за преди, за безсънните ми нощи, напоени с тол ...

Дочаках те.
И беше пълнокръвен.
Спечели ми очите
и съня.
Вещаеше, ...

Всяка пролет, щом настъпеше средата на април, семейството им се подготвяше за сеитба, събираха се и близки родственици да помагат. Носеха се касетки с рътени картофи (о, Боже, дай благодат на този, който още от детството си е бил в картофения бизнес - да не се бърка с Косьо Самоковеца, за него само ...

Събуди се, огнено сърце,
от зовящия ми вой.
Настъпи моят месец.
Изригвам, не се бой.
Изгрев съм и също вълк, ...

Обичам късната есен и нейните аромати, мистично-мъгливите сивкави утрини, в които хора и автомобили се движат като призраци в някакъв стар и полуразрушен замък.
Това е и сезонът, в който най-много обичам да се разхождам из алеите на позапуснатата Борисова градина.
Тихо е, почти няма хора, листата са ...

Тази нощ…
… дъждът ще си тръгне от мен
ще побъбри в стъклата
с немирния вятър
ще измие на прага ми ...

Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.
Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нал ...

Tribute to Depeche Mode
Let's have a Black Сelebration... Tonight...

Сред множеството погледи в тълпата,
един-единствен аз когато срещна,
усмихвам се и аз самата
не знам във тоз момент какво усещам...
Това е малко щастие, когато ...

Аз моля, не заспивайте сама,
във стаята Ви, би било тъй страшно,
тъй тъмно, посреднощно и безстрастно,
че мене сам изпълва ме тъга.
Аз моля, не заспивайте сама! ...

Сънят ми изчезна отдавна,
открадна го алчен сатир...
Изгубих го в битка безславна,
целунах любовен вампир...
Все търся любов отогава, ...

Ще трябва вероятно да вървя.
Сценарият приключи рано.
В случаен пристъп вятърът довя
фрактали от тъгата на пиано.
Ще трябва вероятно да съм сам. ...

Ти
Най-трудно е да бъдеш сам, когато нощта падне, стоиш в мрака между четири стени, с нищо друго, освен мислите и спомените в главата си, чакаш изгрева, чакаш дълго, само че изгревът не идва за всеки, мракът понякога остава дълго, отворил широко дверите си около четирите стени.
Не съществува естеств ...

Музика

В хоризонта на очите ни
бавно тлее денят.
Без капка влага, изгарящи,
в двубой са устните,
твоят дъх и ударите на сърцето ми. ...

Сутрин е най-хубаво. Но рано сутрин… преди звуците на събуждащи се животоподобни хора, тръгнали нанякъде и мърморещи неприятно. Рано сутрин… преди слънцето да се е показало напълно иззад сградите и преди лъчите му да започнат да топлят. Рано сутрин, когато всичко е някак си измамно тихо и спокойно, ...

Любовта е опиат
Тази вечер неустоимо ме плени
и миг от вселенски взрив се роди.
Пред очите ми изгряха звезди
и сетивата ми чудото разби. ...

Очите!
Черно-бяло все виждат
поредна любовна лъжа.
Сърцата обичат,
но пак не им стига, ...

Разпънати на кръст
от сто великденски въпроси.
Разпънати на кръст,
по сто товара носим.
И сто са равносметките, ...

Горчива съм и трудна за преглъщане.
Задръжки не понасям! И провали...
Като миг отлитам - без завръщане,
но помня винаги каквото са ми дали.
До дъно пия, без да се вживявам – ...

ВСЕЛЕНСКА ЛИТУРГИЯ
Всички имаме един Бог,
а го наричаме различно.
всеки надува своя "рог",
и иска той да го чуе лично. ...

Елегия...
...и любовта ни сякаш по е свята
защото трябва да се разделим.
Димчо Дебелянов
Кога да е, то все ще стане, ...

Завърнахме се днес от Емирата.
От пътя дълъг още съм унил!
С обидни думи още съм в устата,
те все напираха, но бях ги скрил!
Там бяхме да им правим кефа, ...

ИЗПОВЕД!
Казано честно нищо не ми е в ред.
Какво ли? Ето започвам да изброявам,
но може ли да почна отзад напред?
Объркан съм, просто се задушавам. ...

Един сив път, път в кръг и сиво небе над него.
Някой запали Искра, Искра вътре в мен,
тя тихо шепне, докато светът крещи.
Не искам да те слушам, свят, Искрице, говори ми ти.
Защо си толкоз плаха и майка си на плах копнеж? ...

Пустеят къщите на село -
тухлите от скръб се ронят,
прозорците - тъжни немеят,
призраци из стаите се гонят.
Тук-там ще видиш немощен старец, ...

Сто земи да пребродя на Изток,
сто луни да оставя зад гръб,
сто реки от любов да пречистя,
с бури сто пак да тръгвам на път…
Ей така си завихрям живота ...

Какъв си ти? Защо обиквам те, но без да те познавам?
По теб обезумяла съм… Защо така е, хич не осъзнавам!
Какъв си ти? Защо слова не ми достигат пак да те опиша?
Защо покажа ли те аз на всяка, тя по теб въздиша?
Какъв си ти? Та аз не зная името ти даже как е… ...