Слънце в опустелите ми рими
Мъгла и хлад. Бледнее хоризонтът
и сив капак натиска ме отгоре.
Осъден съм с присъда доживотна –
за слънцето си вечно да се боря. ...

Ще отминават дни, години -
ще станем ли по-мъдри и добри?
Какво ли бъдеще ще ни очаква,
животът тежък ли ще е или...
Все тъй ще теглим ли хомота ...

Ще те преследват очите ми - сините,
от ранна утрин до късен мрак;
още щом отвориш очите си,
ще тръгват със теб и с теб ще вървят.
Ще ги виждаш дори и в съня - ...

Имало едно време в далечните приказни земи две велики царства. Те били много близо едно до друго, само една река ги деляла помежду им. Крепостните им стени се издигали на хиляди метри височина и така врагове не можели да ги превземат. В добри съседски отношения живеели мирно и щастливо. В едното кра ...

Не ме мрази за това, което съм, ще стана или бях...
И моля те, не гледай миналото ми, защото
погледна ли назаде виждам онзи страх…
и детството, което мина нашироко…
Усмихвай се, макар и да боли... ...

Истина
Моля някой да ми даде думата,
имам нужда да изплача чувствата си.
Как не успя да кажеш истината поне веднъж,
ти бе всичко за приятелите си, ...

САМОКРИТИЧНО
Дали ще се роди пък днес?
Повярвай ми, и аз не вярвам.
Поезията в моя чест
не би създала шум и врява. ...

Все още помня как
фрегатите на моите писма
опъваха въжета към залива на твойта непокорност...
Фокмачтите на подранилите илюзии
проскърцваха предсмъртно - ...

Кукли
Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родите ...

Душата на поета
Душата на поета
е градина.
През май -
разцъфнали лалета. ...

Тази вечер е сводница – стара и хитра –
щедро предлага ни девствени още звезди.
И луна, по-бяла от цъфнала мирта,
свела поглед, разпиляла блестящи коси.
Тази вечер е плоча забравена, с rhythm & blues, ...

Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква ...

ТОПЧО
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...

Да отвориш чадър, най-банален чадър
и от него да звънне небесната чаша.
И е истинско. Звън тънкостенен и твърд,
безкомпромисни спици – дъждът се изплаши.
Да полегнеш в легло на ефирна жена, ...

Ще се разделя с душата -
тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...

АЗ... ОБАЧЕ...
Мъничката ми сестричка
е послушна и добричка.
Цял ден с куклите играе.
Що компютър е? - Не знае. ...

Отива си студената мъгла.
Със слънчева усмивка минзухари
отново поздравяват пролетта,
преди да я приветства календарът.
Повтарят се пак мартенските дни - ...

Ще се окъпя в тиха светлина.
С ухание на орхидея.
Една до бяло истинска жена.
И в здрача ще копнея.
Да ме погледнеш - ...

Обичам те! Такава...
Това, което точно си...
Обичам до забрава
да ровя твоите коси.
Обичам да се радвам, ...

Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша
по цветния смях на момичета.
Топят се по устните мокри усмивки ...

ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
Пролетен вятър от вчера задуха,
весело свирят стари улуци.
- Духай, ветре! Духай, издухай
поне половината държавни кютуци! ...

Отворих мойта чанта и
вдях стара химикалка,
подарена ми от теб.
Налегнаха ме носталгични
мисли за отминалите дни, ...

Синьо безвремие
Притихнала вечер
в синьо безвремие.
Нежното докосване
с ръка и мисъл - ...

С очи си обезпечавам недостатъци,
потърси във тях отвъд тъгата
и виж онези гаснещи отблясъци,
как последен танц рисуват пред зората.
Аз чукам по вратата - отвори ми, ...

Зад дъждоносни облаци
се крие слънце,
от остър житен клас
се ражда зрънце.
След взрив разтърстващ ...

По широки естакади,
целите във светлина,
тръгват много млади хора,
да преобразят света.
Слепи са от светлината, ...

И е някак толкова трагично
всичко, което се случва между нас.
Забранено, невъзможно, обричано…
И аз, отнесена в неземен захлас.
А е всичко толкова поискано… ...

Прощавайте за всички рими,
били те от Сърце или пък от Душа,
но запомнете Вий едно - и ти, Любима,
в Живота Истинската ни Любов
остава винаги една. ...

Такава хубост няма на света...
и в дрехата не може да се скрие -
тя маникюр е в мъжката душа...
Дълбае сънища... И мисли трие.
Такава хубост хвърля във война ...

Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...

Ти имаш очи различни,
различна душа.
Ти винаги си различен
и променяш се често.
Ти,толкова е трудно да те ...

ВЕЧНОСТ ІІ
На внучките ми Рая и Деница
У нас вали.
Отвънка сух е здрачът,
но вътре влага мокри моя гръб – ...

Най-великото чувство е любовта,
макар и често да донася тъга.
Тя може злото да победи,
но и да предизвика в очите сълзи.
Любовта е тази, която ни сближава, ...

Е, как така -
ръка в ръка, душа в душа
преминахме през толкова лета,
през сините пътеки на нощта -
през златни есени и бели зими? ...