Купувам си билет за никъде
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...

С обич и сатен
Обичам те,
когато вечер при мен се връщаш уморен,
на раменете си света понесъл,
но в погледа с искри за мен. ...

След края на времето и отначало...
А сякаш всичко нарочно е спряло
в едно остаряло чувство.
Есента дойде и трябва да порасна,
но не спирам да слушам Лана, ...

Изгубих се, а мислех, че съм силна,
че мога всичко сама да разреша,
забравих, всъщност, колко съм ранима
и колко много ме боли от това.
Лъжех себе си, лъжех и другите, ...

Събирам ароматни бездихания
в поляните на твоите мечти -
с букетче от разцъфнали желания
ти влюбеното утро украси...
И сливат се във изгрева мълчания, ...

-----
Отричам те! Отричам те, отричам...
Въставам срещу теб до невъзможност,
но ти си в мен, все още те обичам
и тази дълготрайност ме тревожи. ...

И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани ...

Ето, слезе ноември
с тревожния намек за зима,
носи писък на птици,
които дома си напускат.
Дъждовете дълбаят до бездна ...

В своя Ад ще се пречистя
Нов ъгъл във безкрая си открих
и в него е реална тишината.
Не искам тук да пиша стих след стих,
а само да се рея като вятър. ...

В десетки истини се откриваме.
Слънчев лъч и пролетно ухание,
дух свят, покръстен до вечен огън,
за любов без край, късмет и знание.
Среднощен вой и чувство страстно, ...

Изпива тази нощ екрана
и време, думи, и мастило,
душата е кървяща рана,
сама е себе си прикрила.
Разбива тази нощ екрана ...

О, Аспарух е на България творецът,
но често ний забравяме това!
Не само с меча си за мен е той мъдрецът.
Измислил и страната сътворил.
От него почва нашето летоброене. ...

Към теб
на абордаж
се втурнах.
Дори за миг
не се замислих. ...

Животът
миниатюра
Животът е Път.
На всяка крачка
капка доброта да оставяш, ...

Силуетите на настръхналите дървета са сгърчени от страх и омраза.
Надничам към тях от уютния пашкул на детството си, което незнайно как се завърна тази вечер.
Всъщност, моите вечери са като бална зала, която всяка вечер се пълни. Никога не пиша покани, но всеки път е толкова пълно, че игла да хвърли ...

Онова сърце от восък,
дето го стопява любовта
и го прави жалък просяк,
чудо е, че цяло оцеля.
Чудо е съдбата в шепи ...

Две съседни селца
След няколко завоя, там – на юг,
е родното селце на моя татко.
Разказвал ми е как е раснал тук,
за детството си – тягостно и кратко. ...

Сред сияние от лунни лъчи
омаяха ме твоите очи.
Бяла роза виждам аз
в тоз скъп светъл час.
След дъжд и страдание, ...

Глава четиридесета
Слънцето беше достигнало своя зенит, когато Зора отвори очи. През премрежения си поглед тя забеляза насреща си хитрите очички на англичанина. Гледаше я с насмешка и любопитство, но имаше и доза възхищение. Зора не беше слаба жена. Всяка друга на нейно място би започнала да моли, д ...

ОЛОВО
Аз знам,
косата ми ще стане сребърна
– един ден – той не е далеч – ще стане –
и всяка сутрин ще се чупи гребена ...

Погледни! Хлад в очите.
Студени са ръцете ти,
бели като тази есенна мъгла.
Откога те търся в свойте сънища.
Няма те - само силуети. ...

Изтърканите ви пиеси
не ме впечатляват, мъже.
Аз не съм от онези принцеси,
които си търсят пияни коне.
И за обидилите се, да подчертая, ...

„Без нейното оръжие във този свят нерад с какво ще браня себе си от него и от... мен?” – Надежда Захариева
ЗАГУБИХ СИ УСМИВКАТА
И аз така – по пътя си я нейде запилях -
от крайчеца на устните стопи се изведнъж.
Иди и обяснявай ти защо преди се смях, ...

Ще се опитам да съм сериозна,
ти много добре знаеш колко го мога,
ще се опитам
да бъда до съвършенство,
ще се опитам да бъда ...

Играла съм в тази пиеса,
но беше преди сто лета.
Пак бях дългокоса принцеса,
ти яздеше кон със крила.
Летеше към мене безумен, ...

Да, беше твоя! Припомни ми го отново.
Едва ли някога ще го забравиш?
Изтрих сълзите ù, макар че нямах право,
затуй, приятелю, и ти сега ме мразиш!
Отивала ù самотата, казваш, ...

Щом земята ни изчезва под петите
и няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики,
вечерта танцува със съпрузи на звездите
и смее се на самотата във очите.
Щом в мене огледалото се вглежда ...

І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...

Отвори очи и се усмихна. Само мисълта за Алекс и сърчицето ú препускаше. Знаеше, че не бива да се увлича, но какво толкова. Силвана ú беше споменала, че е 38 годишен и че в момента няма сериозна връзка.
Стресна я телефонът. Алекс и сестра му вече я чакаха пред блока. Не беше от суетните жени. Дънки, ...

Сипвам уиски в кристална чаша
и замезвам с бадеми печени
и ще пия за страната наша
и да пукнат враговете ни.
ЗА БЪЛГАРИЯ ще викна, ...

От любовта несподелена
най-много боли.
И дори да не ми вярваш ти,
не допускай тази моя грешка,
преди това си помисли. ...

Плени те светлината ù – искрящо-бяла,
невидима за всички тях около теб.
Откриваше божествената цялост,
загледан в нейното лице.
Даряваше те само със усмивки, ...

Уж си тръгна, а си още тук…
Сама ли си? Кого залъгваш?
Ще те прегърна, ей така, напук…
Ще останеш ли, или отново тръгваш?
Сливаме се телом, духом… ...

Когато си тръгна, ме болеше.
Не чуваше, когато сърцето ми се молеше.
Днес обаче казвам: "край, до тука беше ти".
Вече няма начин да си в моите мечти.
Помислих, че когато тръгнеш, аз от болка ще умра, ...

Ходя и гледам намръщени хора по улици, свели глави като просяци.
Злосторници, затворници на своите собствени делници.
Омислени, а може би просто замечтани безделници.
А други са паднали, чакащи помощ, милостиня или просто опора.
Но няма надежда, както в кутията на „Пандора”. ...

Съмнявах се и в Злото, и в Доброто -
на таз многострадалница Земя.
Съмнявах се и в Кръста на Голгота,
и в Ябълката, и в оназ Змия...
Съмнявах се. Не вярвах. И отричах. ...

Не погубих в себе си детето,
не прогоних веселия смях,
не посегнах на мечтите свои,
не приех да нося чужди грях!
Не приемах да не ме обичат, ...

Животът ти е лесен,
като мелодична песен.
Ала няма ли предизвикателство,
той не бива интересен.
Тръпка няма, липсва ти живец. ...

Искам Теб
Да продължа или да се откажа, това е моята задача,
да присвия очи и да замълча, и обърнат назад да крача,
може би е трудно да се реша, а дори и малко да поплача,
може би исках ти любовта, а сега ти си с брадвата палача, ...