До прозореца стоя сама
и се взирам в нощта
да видя твоя силует,
но от теб няма и следа.
Някога бях твоя любима, ...

Мисли, потъващи във водата -
премълчани мечти.
Огън, силно изгорил сърцата,
хвърлен там, за да се изгаси.
Въгленче, останало да свети в мрака, ...

I don't need to be a global citizen
Because I'm blessed by nationality
I'm member of a growing populace
We enforce our popularity
There are things that ...

Искам тази младост да позная,
да я взема с мен да повърви.
Вятър снагата ми да вее,
в свилени коси слънце да гори.
Искам тази младост с цветя да я закича, ...

По убеждения съм комунист –
уверен в бъдещето оптимист.
А по професия пък бях войник –
духът ми ще си бъде вечно млад.
Не знае български войник назад! ...

Сиромашко лято...
Есента разпръсна
по горите злато,
моя обич късна-
сиромашко лято!.. ...

Прилича на доверие, но всъщност
е само изкусителната жажда.
Отваряш всички облаци и пускаш
съмнителните дъждове да влязат.
Присъстваш, но си само наблюдател ...

* * *
Бавно те забравям,
знай, че скоро няма да досаждам...
Лека вечер,
ледено кубче, ...

Толкова призраци идват.
Не издържам!
Рушат спокойствието, съвестта ми.
Грешна съм.
Пропадам. ...

Между брезовите вейки
небето се синее.
Сред листата се процежда
слънчева коса.
Слушам тишината... ...

ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА
С Вили се запознахме преди 3 седмици по обява във вестник. Срещнахме се в уречения час, на уреченото място. Разпознахме се и в едно "капанче", пихме чай с мед и лимон. Приказвахме си. Беше ни приятно. После се върнах в базата си в моя град. Аз му пишех писма (той- не) и му се обаж ...

В ден слънчев, прекрасен обади се майка:
- Ти вече си лелка, недей ми се вайка.
При малкото слънце ще идем в зори,
за майка му бързо букет набери.
Изтичах веднага. Не виждах, не чувах. ...

От рими изтъкани са ръцете ти.
Говориш в най-любимия ми ритъм.
Метафори безвремеви - очите ти.
Във всяка строфа ти се сгушваш скришом.
Целувките ти - всяка е куплет ...

Залези, залези, спящи слънца.
Прошумяват край тях тихо-китарено
стъпки в шумата на есента.
Гълъб кацнал там, в парка, на пейката.
Някога, спомням си, имаше два. ...

Мария и Ели на пръв поглед са момичета, на които може да се разчита, но се оказва, че след тези диалози, които двете си "нанасят", никой на никого не може да разчита.
Ето откъси от диалозите им в рамките на думичката свобода.
Двете отново са на кафе и двете отново си говорят за действителносттта и з ...

В каньоните на чудни планини
откраднах сътворен със устни огън
и Прометей във мен се въплъти –
ще ме накаже със гнева си Бога...
Ще бъда на греха си прикован ...

Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...

...на жените, които...
Не искам
да те срещна...
очите ти
да издържа ...

Мисля все за теб.
Искам да съм все до тебе.
Хладно вече стана.
Ако сняг забръска,
искам ти да ме завиеш - ...

Един ден обядвахме с Учителя Антарах. Скръстили крака под телата си, разположили се удобно, бавно и систематично унищожавахме отрупаната с храна маса. Когато привършвахме с храненето и лениво пощипвахме от десертното грозде, Учителят се усмихна, избърса длани в кърпата в скута си и започна:
- Нека с ...

ПСИХИЧЕСКА МАСАКА
Правителството ни представлява една държава,
мисленето им трябва да е по-високо една "октава"?
Въпреки, че e предизвикателно в меда да бъркаш,
и ето, започваш стъпките на "танца" да объркваш. ...

Шумът отвънка ми говори.
Издува бялата ми риза
и през прозореца отворен
безшумно в стаята ми влиза.
Така със мене разговарят ...

По склона на Витоша виждам комини...
А и по билата ù пъплят мъгли.
Макар че е още от Изгрева синьо,
да знаеш и днеска, че дъжд ще вали...
Щом малките птички тревожно се реят ...

Ебаси Червената шапчица, бате..
Уж мъничка, крехка
и доста наивна
с очи от метличини
сини, та сини, ...

Вдигнах поглед към тебе, Искрице,
защо на света забрани да те гледа?
Наричат те слънце, голяма звезда,
срамежливо към земята наведена.
Опари сърдито зениците черни, ...

Нека ти кажа, любов,
колко пусти земи прекосих,
колко залези палех
и изгреви медни гасих.
Колко кървави стъпки оставих ...

Понякога в безкрайността
налага се човек да си
осмисли същността.
Рицар в черни доспехи сам
язди коня си в нощта. ...

Луната се разкъса на парчета
и падна над града ми като рана.
Къде отивам - скитник под небето,
в което ще се врежа и остана...
На твоя свят под тъмния прозорец, ...

ЖИВОТ
Душата ми, душата ми изгаря
на залеза на дните ми във здрача;
през листопадни есенни пожари
животът ми неумолимо крачи, ...