През своботното ми време
за нищо не ми дреме.
Брат ми на леглото се е изтегнал
и за лаптопа ръце е протегнал.
Аз гледам за училище да понауча ...

На времето почувствах аз, че изоставам,
че моят пулс е бавен - не горя!
И тъй на мойте врагове предимство давах,
в борбата бях със вързани ръце...
Това бездействие за мене бе позорно. ...

Идеята възникна от
Благодаря!
Да пуснем Есента при себе си
и някак си да се смирим.
От сложните житейски ребуси ...

Аз знам, че ти си ме родила!
И знам, че твоят син съм аз!
Живота ти си ми дарила!
От теб започва моят глас!
Как искам днес да те прегърна... ...

Открих те, открих те!!!
Приятелко, мила и вярна.
Ти винаги беше до мен
и чувствах аз твойта подкрепа.
Ти птица си волна в небето, ...

Късно е за обич
Късно е вече за обич,
тя в сърцето не гори.
Чувствата са вече различни,
просто останаха сами. ...

Софийска сага 31
Глава двадесет и осма
Слънцето обливаше цялата градина с топлината на римския май. Край басейна, на зелената морава, беше заредена огромна маса с най-апетитни закуски. Кръглите ù форми бяха покрити с блестяща колосана бяла покривка, която отразяваше слънчевите лъчи и заслепяваше зак ...

Открадвам от миговете,
открадвам от минутите,
открадвам от пестеливото ти време,
открадвам от себе си,
за да се разпилея - ...

От тесните гърла на бутилките стъклени
изскачат забравени духове...
Душите са кухи –
из шахтите са плъзнали плъхове,
прегризват волята и последните букви. ...

Небето днес е без звезди, прекрасно е!
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...

ОТКРОВЕНИЕ (На един алпийски пейзаж)
В миг вятърът приклекна и замря
оттатък, някъде зад склона.
В окото ми – унесена сълза,
горчиво-сладка, непрогонена. ...

Чувствителна и ранима като сърна,
с големи очи, често разбираща света,
разбираща и теб...
просто пореден ловец, търсещ собствена спогода,
но не и добрина... ...

Истински щастлив си, когато не мислиш за нищо. Пълна свобода над себе си имаш тогава, когато в главата ти няма дори и една мисъл, един проблем, една нотка. Тогава си свободен да мислиш за каквото и да е. Когато освободиш тялото си от нуждата да мисли и да живее в постоянен страх, тогава ще постигнеш ...

1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...

Безстрашните заляли са света.
И скачат от високо,
и влизат на дълбоко.
Със затворени очи назад вървят.
Безстрашните ни носят самота. ...

Обичам, когато се смееш,
обичам, когато се вбесяваш,
обичам, когато не можеш да пееш,
обичам, когато ме развеселяваш.
Обичам, когато искаш да си говорим, ...

Отиде си лятото толкова морно,
подписа се леко на жълти листа,
сред спомени ярки, дъхави, знойни,
изпрати с жарта си стотици ята.
Накрая венеца си златен положи ...

На Д.С.У., благодаря за разбирането!
Това, скъпо мое дете, е описание на нещата, които трябваше да ти кажа преди години. Които трябва да ти кажа и сега, но нямам смелост да го направя. Любов моя, веднъж ме попита защо си толкова различна от братята и сестрите си – защото те са ти само наполовина бра ...

Есента си дойде. И отвори чадърите –
звънна тиха мелодия в ранния здрач.
Барабанно затропаха почернели смокини,
повалени от хладния дъх на дъжда.
И липата трепери от зелени въздишки ...

Знам мислите ти, преди да се явят в теб
и отговорите на всички твои въпроси.
Любов съм във всеки един миг и ред –
такава, която ти давам, но не се проси.
Понякога небето от гръм се раздира, ...

Заключваш самотата -
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...

Дали защото есента
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...

ДОБРЕ ДОШЛА, САМОТА
Добре дошла, самота, заповядай,
твоят избор днес май съм аз,
не видя ли, надеждата вляво
със сърцето танцува в захлас. ...

Тишина и мрак. Сама.
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...

Задъхано
В капчица време
задъхано обичаме.
В миг безвремие
задъхано прегръщаме. ...

Докосвам те... и сякаш две слънца
целуват в мен отминалите рани,
в капчуците от слънчеви листа,
мечтаещи в съня ти да останат...
Докосвам те... и в мен изгаря в миг ...

Мълчи ми се и ми е някак празно.
И тази песен пак... така боли!
Препускат мислите ми лудо, бясно
и само тебе виждам... само ти!
Да пия ли? Да, ако можех да забравя! ...

Гроздобер
Момците грозде да берат отиват,
докато момите се сберат,
те се смеят,
весели песни пеят, ...

И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча. ...

***
строшено огледало
търся парченцето
с усмивката

Къща за кукли,
клетка на птица,
пластмаса и букли,
решетки и зърна от пшеница...
Прозорците нямат стъкла, ...

Гордият човек
разхожда самотата си
из алеите на живота
под дъжда от въпроси.
Говори си с нея ...

Страст
...назад, назад моме Калино
не мой да ходиш подир мене...
.............................................................
...ще се превърна на черна чума, ...

Под гордата снага на Тумба
виши корона, ствол - кинжал,
но в болен мозък нечий хрумна
да реже кестена, без жал.
С широка сянка той затулял ...