Не отмервам времето,
както вас.
За мен няма ден,
месец, еди-коя си година.
Не звъни будилник ...

В четири сутринта телата ни се пропукват и душите ни се показват за малко навън, за да вдишат от този свят. В четири сутринта - тогава най-често се случват инфарктите и инсултите. Старите ни шушулки не могат да издържат на напора на жилавите ни души.
В четири сутринта - тогава се раждат най-много ст ...

Понякога се чудиш дали си казал правилното нещо,
а друг път не,
понякога се чудиш дали е грешно,
но думите са като лед.
Понякога имаш чувството да споделиш ...

Няма да се разминем,
въпреки огромните опити
да тичам срещуположно
на ритъма на сърцето ти
за да не попаднеш на моето ...

Често мисля: Какво ще оставя
и какво да си взема за път?
Онзи път, в който връщане няма,
а заставаме в края на съд
пред небесни окичени двери, ...

Миниатюри
І.
Неволи
Едно сито се оплаква на пералнята:
- Странни са това хората. Непрекъснато ме тъпчат с някакъв бял прах, а след това ме друсат, друсат, докато не излезе всичко от стомаха ми. Заприличах на скелет. ...

Поет ви някога с перо родил
в съзерцание на красотата,
и за навеки храм ви съградил,
на хората в душите, във сърцата.
Жулиета и Ромео дал ви име, ...

Едната по детски щастлива,
шумна и обичлива,
смехът ù свободно се излива
и като слънце
всичко наоколо облива. ...

Нямаше нужда да ù разказвам подробно за кого става въпрос. Вече ù бях споменавала за него, в най-общи линии, разбира се. Повече от три месеца редовно аз и той редовно си общувахме по скайпа, но още след първите няколко разговора стана ясно колко общи неща има помежду ни.
- Моля те, умолявам те! – ст ...

През един прозаичен прозорец
се просмувка прозрачен простора,
прелетява припряно през прага
и простира пердета на двора.

Чудесен ден, събужда ме усмивка,
oтново съм най-весел на света,
обличам се със старата си ризка,
решен да се порадвам на мига.
Чудесен ден, часовникът се счупи, ...

Игнатов фалшиви ценности ни предлага
и продължава образованието ни да излага.
Чалга, псевдокултура той безсъвестно толерира,
ценностната система на младежта деградира.
Вместо да предпази децата от опростачването, ...

Истината? Тя е нещо много относително. Истината е това, в което вярваш. Това, в което искаш да се надяваш. Дори и то да не е пълната такава. Но така или иначе, когато вярваш достатъчно силно, това става твоята реалност. Има много истини. Моята истина, твоята истина, нашата истина, вашата истина, тях ...

Изхвърлиха ме на боклука.
Нима съм вече непотребен!?
Отритнаха човек от тука!
И го направиха с "молебен"!
Такъв съм аз от две години... ...

Забързани дни
Един след друг се нижат дните.
Един от друг по-сладникави и по-горчиви.
Понякога ги виждам различни,
като лъчи, приклекнали до мене. ...

На един есемес разстояние,
любовта се таи в капка време.
Като демон с добро възпитание,
зачегъртан от сложна дилема:
да заключи с душата си тялото, ...

АНТИПОДНОСТ
“Отмерено е времето на светлината...”
НОВАЛИС, “Химна на нощта”
Нощта припада, бледа и неясна,
и се наслагват сенките на здрача, ...

Колко катаклизми преживях!
После ме люляха земетръси.
После оглушах и ослепях –
може би, за да платя греха си,
че под гръм небесен оцелях, ...

Горският съвет допитване направи
за учител кой да избере.
Совата, решиха всички,
малките към знания да поведе.
Важно очилата тя си сложи ...

Забравено
Като звучене на стара любов
Се хвърлят новите цветове
И стаята ми се изпълва със спомени
Малко ключе ...

Малки, тихи стъпки в нощ,
с аромат на изневяра.
Ти - разпален факел, мъж!
Аз - жена напълно зряла.
С поглед като на боец, ...

Набъбна споменът...
Разпука се...
Кърви...
Прелисти младостта...
Очи, съдби... ...

Затварям сергията. Удрям катанеца -
по-добре да мълча като пукал.
Живот ли е моето? - Приказки в раница -
непотребни, харизвани и за боклука.
Закривам. Приключвам. Разваляме кройките. ...

Знам, че ти си някъде там, дядо, горе - при звездите.
Знам, че ти си една от тях и грееш най-силно от всички тях.
Знам, че в този есенен ден ти си до мен, в най-трудните моменти, ах,
как бих искал да зърна за момент, да си припомня твоето весело лице,
да докосна твоите нежни ръце и да бъда отново в ...

Болката си проправя път през дълбоките недра на съзнанието ми и опожарява всяка мисъл и всеки спомен. Безсилието злорадства над последните измъчени надежди, дишащи на инат, с дробове, лишени от въздух. Умът отказва да приеме фактите и търси най-философското кредо и обяснение за случващото се. Сърцет ...

Пак дойде рожденият ми ден. Даже не ми се празнува. Мъжът ми дори го забрави. Карай да върви, не е важно. Виж, моята приятелка никога не пропуска. Все едни подаръци, едни изненади, понякога ме плаши. Ето този път масаж, но не какъв да е, а еротичен. Затова да не казвам на моя. Масажистът имал златни ...

... защото всички ние знаем болката от това да видиш любимия човек щастлив с друг...
Какво се случи, обич моя?
Стоиш сега пред свят олтар?
Донесох ли ти смут в покоя -
аз - този спомен скъп, но стар? ...

Отдавна Вярата не вярва вече
в безплодни, кухи думи и лъжи.
Оплювана, отчаяна, отречена -
тя кръста си едва-едва държи.
И спря Надеждата да се надява. ...

Тост за Есента...
Приятели за Есента
да пием нека!.. Не тъжете,
нали остава песента
дори и да умрат поетите!.. ...

Innerpartysystem – Don't Stop
The road I walk is paved in gold
To glorify my platinum soul
I'll buy my way to talk to God
So he can live with what I'm not. ...

"Wind Of Change"
I follow the Moskva
Down to Gorky Park
Listening to the wind of change
An August summer night ...

Alanis Morissette - Sorry To Myself
For hearing all my doubts so selectively and
For continuing my numbing relentlessly
For helping you and myself, not even considering
For beating myself up and over-functioning ...

Изгубен в ехото
Ти беше тази основа,
никога нямаше да има друга, не.
Следвах, толкова погълнат,
толкова хлътнал, че никога не бих могъл да те пусна. ...