Ревнуваш я до смърт – дори от бриза,
когато със косите ù играе,
дори от слънцето, щом дръзко влиза
през роклята ù, за да разгадае
изящната извивка на бедрата, ...

КОЛЕДНА НОЩ НАД ВЕТРЕН
Едно небе от тъмен габардин
– параден кител, шит за генерали –
с ревер, окичен с лъскави звезди,
като големи фронтови медали; ...

Защо тъжим
Единствено в живота търсиме богатство!
Не знам защо страним от радостта!?
И скуката с капризите и днес злорадства.
От делниците ни е сив света. ...

Понякога от теб искам
приятелство,
понякога от теб искам
да се разбиеш в мен
като вълна в скала. ...

Утринна роса и блясък.
Жълти есенни листа.
Литнали, внезапен вятър,
падат мъртви на пръстта.
Празна, стихнала корона ...

Бяло - празно, сиво и тъжно.
Проблясък и мигновено жълто.
Зелено и свежо, кафяво, но сухо.
Далечно, тъжно и пусто.
Черно, дълбоко, болезнено мъдро. ...

с любовта познахме истината,
с любовта познахме насладата
да сме отдадени, с любовта познахме
същината и светлината,
с любовта познахме загадката ...

Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -
в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.
Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии
и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.
Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес... ...

Той не помни от колко луни е пиян.
Щом е трезвен, сърдит е на Господ.
Син Адамов – грешен и дяволски сам,
грубо псува живота си – кокал оглозган.
В двора си има куче – озъбен вълчак, ...

Озари ме с усмивката си нежно,
докосни ме с парещите си ръце!
За да усетя присъствието ти вълшебно,
така близко до моето сърце!
Хвани ръката и ме поведи ...

СИНКОПЪТ*
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...

...И нека спомените те владеят, докато смъртта ви раздели.
~~~
Неухотно опитвайки се да променим света, се убеждаваме в правотата му, до болка безсмислена.
~~~
Проблемът с влюбването днес е, че повечето от нас се влюбват в идеята на любовта. ...

Когато си навършил вече тридесет
и разумът е подчинил почти
на чувствата затихващите приливи,
поспри се, обърни назад очи
и виж дали следата ти е чиста – ...

- Едно кафе, моля!
- Със захар или без?
- Горчиво, като сърцето ми!
- Лъжичка искате ли да го разбъркате?
- Защо? ...

Умираше бавно. Незабележимо. Такъв бе и животът му. Онези, които го вързаха в чувал и го хвърлиха в сметта, също мислеха така. Да се отърват от него...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...

Превъртане през парапета на безизразните дни,
които водят до задънената улица на самотата.
Акробатите забравили са за коронния си номер –
салто мортале над човешките съдби.
Вселената е овъглена от овациите ...

На прага ù съм като всеки път.
Мига очаквам, в който ще пристъпя
от низини към ясен рът,
сред светлината на слънца да се окъпя.
Какво ли ще намеря сред енигма от селения, ...

На Галя
Реката на спомена оттука премина,
донесе отдавна отлитнала песен.
В горещ, летен ден, от нас си замина,
прекрасния смях на децата отнесе. ...

Ех, ти, Любов, до глупост безрасъдна,
препускаща като мустанг в гърдите ми,
ще ме догониш, знам, и във отвъдното,
ей тъй – да дообъркаш още дните ми...
Ех, ти, Любов – ту близка, ту далечна!... ...

Като за сватба не е ден, студено е.
Но има ли значение студа?
Когато в двама души отредено е
да се подпишат под една съдба.
Като за вашта обич ден е, време е. ...

(Искам с този стих
да честитя на всички приятели Коледа
и да ви пожелая здраве и добрина!
Нека чудото се случи вътре в нас! Сега!)
Една звезда над Витлеем помилва ...

вдъхновено от прекрасното изпълнение на Евгени Х. и прекрасните жени, които му написаха сценария

Представи си, че с теб живеем в една плоскост като две точки, всяка в центъра на своята си окръжност. Колко ли ще е безсмислено триста и шестдесет пъти в годината, по веднъж на ден, ти да атакуваш въображаемата граница на близостта ни, а през останалите пет да се чудиш къде е тя? Пет пъти в годината ...

С теб виното никога не е горчало,
по горещите ти устни усещам сладкия му вкус,
и сърцето с никой друг така не е туптяло
от начина, по който ме желаеш като луд.
С теб сякаш всичко е за пръв път, ...

Събирах, събирах... Неизказани думи,
болки, псевдо истини, безчувствия...
Събрах и тъгата от жиците в утрото,
когато птиците ги напуснаха.
Измислих си мигове, петолиния без ноти... ...

След толкоз много дни
видях аз твоите очи.
И тръпка странна ме обзе,
подкосяваща моите нозе.
Обичам те, устните шептят, ...

От самота затрупан в мойта стая
и в страх заключена от мен врата,
аз чакам тук в неистова омая
да тропнеш, мила, с токче и пета.
И в някой час - внезапно, като вятър, ...

Първа среща между момче и момиче. За по-лесно М - за момчето и Д - девойката. :)
М: Искам да те заведа на едно място,
надявам се ще ти се стори свястно.
Д: Ама с к'во ще ходим там,
че с токчета съм, уморена и не ми се ходи грам. ...

Обичам те, но няма да ти кажа,
защото искам да усетиш любовта във себе си…
Ако се разминем, няма да се пазя –
ще преболедувам и преглътна обичта,
ала ще знам, че ти не си… ...

Щом устремът ми в небесата
прекършен е със изстрела жесток,
тогава скършени крилата
превити падат... и питам се, къде е Бог.
Нали щом изпитанията дава, ...

ДОДЕТО НИ ИМА
На приятелите ми Енчо и Сашо
Колко време вървим и вървим –
не остана пътека пред мене.
И са белите пътища дим – ...

Събрахме се на този хубав празник,
най-близките, най-милите - Родата!
Не бяха ни надеждите напразни -
със радост си напълнихме душите!
Тъгата по загубеното време ...

Довиждане и... сбогом, Пиеро.
Отдавна циркът отесня до скъсване.
Разпадащи се куполи, ужасни
нахилени клоуни.
Май бях до тука. ...

Мама не е човек на изкуството,
но притежава ценно умение.
Нежна и чувсствителна, но без
вдъхновение.
По-хубава е от пейзажи и портрети. ...

Докосна ме с милувка бризът,
с косите ми немирни заигра.
С ръцете ти обгърна ме задъхан
и в летен танц ме завъртя.
Запя морето с шепота на морските вълни, ...

Във въздуха се носеше плющене на знамена, дрънчене на лафети и мирис на барут. От високия хълм генералът напрегнато обхождаше с поглед двете войски. Силите им бяха равностойни. Времето беше ясно, теренът беше равен, нямаше никакви препятствия, нищо, което би могло да бъде използвано стратегически от ...

Ох, усмивката ù... така божествена,
кара ме да изпитам страхопочитание,
а погледът ù как да не се влюбиш,
а след това да се погубиш!
Мило момиче, ти си целият ми свят, ...