Ще си чете книгата. Точно така. Ще се прибере и ще си чете. Това поне знаеше със сигурност, че я радва. Особено пък, ако имаше късмета да попадне на добро четиво. А тя от тези ги улучваше винаги. Какво разбираше под добро четиво ли?! Ами такова, че след прочита му, да затвори с театрален замах кориц ...

Изтръпвам в мрачна мисъл скрита...
когато няма време за сълзи.
А залезът така коварно дебне
да потъне в моето небе.
Защо да чакам утрото, се питам, ...

Бягам в галоп през времето
с усета, че просто съм жива.
Хващам здраво стремето -
смела, фриволна, щастлива.
Малко суетна и многоцветна, ...

Показвайки солидни аргументи,
смъртта тържествено ми се представи.
Така че съм зает в момента;
довиждане и много здраве!
Отхвърлени са всякакви корекции ...

Хей, Момиче! Обещавам!
Хей, Момиче, мило, сладко!
Накъде така без Батко!?
Стягай куфара, багажа,
тук при мен, да ти покажа - ...

Всеки има своите падения,
свойте мигове на радости и откровения,
свойте малки тайни, свойте сбъднати мечти -
стоплящи го в мрачни дни.
И всеки ден същият е като вчерашния, ...

* * *
Неволно счупих мойто слънце през нощта
и то на сутринта не ме погали със очите си.
Едва ли някой може да ме утеши сега,
когато вече няма да вие снага дъгата бисерна? ...

Това е аранжимент на песента на Иван Ненков "Песен за трима", във синбек вариант. Надявам се да се е получило добре.

"В неделя. Девет." – есемес изпрати
съдружникът ми "по неволя" Йорг.
Усмихнах се!... Да, имам си приятел
"един на сто" – от Манхайм до Ню Йорк!
На сутринта събудих се. Кафето ...

Не е виновна нощта
Не! Не е виновна нощта,
че тя сега е така красива...
Недей! Не запалвай свещта!
Мастиленосиньо така ù отива... ...

Рисувай ме с четка, в стих ме нарисувай,
рисувай ме, знам добре, че го умееш,
във огнено ти първо направи сърцето,
с преливащо до пурпур, леко кадифено,
от синьото нататък пък вземи в излишък, ...

Почиствай бързо.
Измети.
Трохите бели там по пода,
заедно с омразата.
Метличката от гордостта ...

Позволи ми да съм капка нежност
от извора безкраен.
Да бъда любовната ти наслада
в света огромен.
Позволи ми да съм нежно цвете ...

Момченцето и лошата майка
Беше времето на отпуските. Лято, горещина, пари за харчене. Последното всъщност не беше в излишък. Това е причината действието на тази история да не се развива на плажа. Нямаше солена вода, но според Ники, пясъкът беше достатъчно. Той седеше в пясъчник и ровеше наоколо с пл ...

Изобщо нямаше да го забележа сред гостите, ако не седеше така втренчен и неподвижен. Беше обикновен тийнейджър - от тези, дето не свалят слушалките на уокмена от ушите си, и само по вида му можех да се досетя каква музика слуша. Целият екипиран в черно, единственият цветен мотив беше сребристият кин ...

Виртуално целуваме,
виртуално прегръщаме,
виртуално раздаваме обич
на приятели виртуални.
Виртуално се къпем ...

ДАЛИ НЕ СЪМ
Дали пък не съм прокълната,
лишена, боже, от другар?
С какво по-лоша съм, клетата,
от всяка твоя жива твар?! ...

Прасето си е прасе
Едно прасе, от малко още,
сънуваше кошмари нощем,
които бяха (в резюмето)
едни и същи общо взето: ...

"Няма бивша любов. Има първа.
Казват - тази любов не ръждясва.
Все те следва, случайно те зърва
и последна (с тебе) угасва..."
Минава полунощ, а аз седя и си мисля за теб, за мен, за нас. Мисля за това какво беше и какво можеше да бъде. Чудя се дали понякога и ти си мислиш за мен така, както аз за т ...

Ти знаеш ли, че в очите на хората
се крие умората,
че тя вечер не спи,
а само тихо брои:
грешки, раздели, думи, обиди ...

О, пак заспорихме с жена ми.
Туй до кога ще е, не знам?!
Кавгата е като цунами,
не сме ний тихи, като в храм!
Тя срещу мене се бунтува... ...

"Нека ухае на рози пътят, по който вървиш,
любов да те води към човека, когото цениш. "
Чакайки на бара за две кафета в пластмаса, съзрях купичка с късмети.
Защо пък не, казах си аз и застанах пред нея като дете пред витрина с торти.
Исках най-хубавия късмет, но си помислих: Сигурно ще е нещо незнач ...

Любов
Едно влюбено момиче,
окъпано в морски цвят,
на брега с вълните си играе,
замечтано в своя свят. ...

АНАКОНДА
Мъгла – огромна анаконда – свива
гигантските си пръстени край мен
и моят ден се дави в тъмно-сиво,
и хърка хоризонтът удушен; ...

Натъжено-пусто ми е,
плаче ми се, а се смея.
Иронично-тихо ми е,
давя се, но пък живея!
Скандално-самотно ми е, ...

Не ни постла небето одеяло...
От неговия бряг сега надничам
и обвинявам в черно всичко бяло,
а всъщност... всъщност просто те обичам.
Не стигнаха до тебе всички думи, ...

Спретнах си красив купон
в моя собствен роден дом.
И в разгара на купона
бройкам... Ей оная -
същинска Мадона. ...

Пристъпваще леко, за да не я събуди. Нощните сенки на мебелите бяха покрили пода, образувайки интересна мозайка.Завесите стояха мирно, допускайки лятната жега да навлезе в стаята. Тишината бе прекрасна, спуснала се в най-малките кътчета, носеше някаква лекота със себе си. Улиците бяха обсипани от св ...

Септември никога не ще да бъде май!
Той винаги ще е безкрайно буреносен,
щом приказките не разказват се докрай
във върлите обятия на северната песен!...
Сълзи солени изгрева обагря в жълто! ...

Беше всичко...
във времето на нищото,
мислех, че е всичко,
отминавах нищото,
бягайки от тъпото сбогуване, ...

Любовта ми понякога страда.
Когато се затлачва с чужди патоси.
Когато тъпчат в гърлото ù изгреви.
И я тапицират с плюш, за по-изискано.
Страда, проклетата. ...

Стоя и гледам хоризонта син безмълвно.
Тъй силно взирам се в хоризонта и искам пак отново да те видя.
Очите плачат, душата страда, за мен и моята душа пощада няма.
В света от твойта липса зее пуста яма.
Тежка болка в душата ми стои. ...

Не тъжи за мен, любима,
аз все още съм при теб,
макар и бледен, непознат.
Не тъжи, аз вярвам, има
начин пак да съм със теб, ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
14.07.2012
Амстердам

Прости ми!
Моля те...
Прости ми!
Прости за грешките,
за дните, ...