КАТО МАГИЯ
„Ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб!”
Михаил Белчев ...

Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто, ...

Безумствен смях от бяло пространство,
в което се взираше бледа луна...
Опитомени камъни, изпръскани с вино,
стенание, жажда и сънна мъгла...
Необуздани коне всред порой дъждове, ...

Те се срещаха отдавна. Винаги на едно и също място. Тихо, мълчаливо. Гледаха се дълго, замислено. Бяха толкова близо един до друг. Почти усещаха дъха си. Но никой не дръзваше да прекрачи границата на безмълвната омая. Странна, магнетична връзка. Необяснимо, неудържимо привличане. А той бе красавец - ...

Ти си толкова различен
от онази нощ, в която те видях
и поисках да те заобичам,
но да те докосна не посмях.
Търсих се в очите ти зелени ...

Искам да хвърля котва тук. На този плаж. В този ден.
Искам да спра времето сега. На този бряг. С теб.
Слънцето и вълните само да са ни свидетели.
Пясък и солена вода… само това…
Искам да хвърля котва тук. В това море. В това лято. ...

Сам съм си избрал да съм нещастен –
режисьор на черните си филми,
отстрани да гледам безучастен
усмивките на хора меркантилни.
Сам съм си избрал да бъда долу – ...

Наказанията
Приятно ли е да получаваме наказания? А приятно ли е да налагаме наказания? Две позиции – едната на потърпевш, другата на съдник.
Започваме да получаваме наказания още от бебета, когато плачем и не ни разбират, и не ни прегръщат достатъчно. Имаме потребност от близост и да ни дадат сигур ...

Той е море. И е пълен догоре със приливи.
И я обича. Дълбоко. Солено. Отчаяно.
Тя е две боси следи, по брега му преминали.
И го обича почти всяка вечер. Случайно.
Той я сънува наяве. И пише с вълните си ...

Кой знае защо...
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...

Нежен сън
В нежен сън се тя появи
като някое видение,
а момчето ù заяви:
- Ти си моето спасение! ...

Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак.
И както само лете става,
потъна всичко в полумрак...
Смълчаха се полята морни. ...

Завързвал ли си вятъра с въже?
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,
когато ме покани в твоя свят ...

Що за хора си избрахме?
Изборните машинации проспахме.
Грабят здраво с две ръце,
затуй властта искаха те.
Като вълци ни разкъсват, ...

Ти знаеш ли какво е безнадеждност?
Довчера бе загнездена в очите ми,
уж месеци, а всъщност цяла вечност...
Опостушена, се отказах от мечтите си...
Ти знаеш ли какво е изречение, ...

ЗАГУБА
“...нека никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи.”
П. ПЕНЕВ
Нямам нищо! ...

Муза
Като малко листенце
от бял вишнев цвят
тя на листа му падна,
от векове неогрят. ...

Човек в бедност, но човек,
измамно модерен 21-ви век.
Небе пред буря, тишина,
борба за просторна синева.
Прах, зарази, гладни вълци, ...

Чакам теб да дойдеш, мили.
Цветя набрах.
Цветя свежи и ухайни
във вазата сложих.
Но ти не идваш... ...

Градски мигове
И тази сутрин Витоша мълчи,
окована пак сред лед и светлина,
обляна цяла в есенни лъчи
и стаена пак сред вечна тишина. ...

Няма ме. Тръгнах си внезапно,
защото реших... Няма ме...
простих се със всяка надежда,
казах край на всяка щастлива
илюзия... и тръгнах... ...

Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...

В началото... не беше словото.
Беше жажда.
По жътва.
Напукана.
Беше длан. ...

Сърцето ми е снежен вихър
в дъха на зима.
Но някъде под пряспа тиха
надежда има.
Ако не дойдеш, пролетта е пленница ...

Сладка агония,
тънеща в блато от сълзи,
ставаш част от него с церемония,
която трупа ти кара да пълзи.
Крясък в безликото пространство ...

Потрепва въздухът,
разпиляна ухае страстта,
танцуват звездите,
светулки-нашепващи за любовта.
Простенва нощта, ...

Нещата трябваше да се променят, Тя го знаеше, а Той смътно се досещаше. Краят наближаваше, набираше скорост и щеше да се изсипе върху главите им като лава. Затова Тя започна с опитите си да го предоврати. Изпращаше му мили съобщения, отделяше от времето си да измисля изненади и да им вдъхва живот. Т ...

Днес съм силна!
Събуждам се и усещам лъчите на слънцето
нежно да ме галят.
Усещам отдавна изгубен трепет
да се надига в мен. ...

Преди тук било е море,
скали под водата са спели,
и пак ще бъде, щом умре
светът ни под вълните бели.
Навред се ширят градове – ...

Дай ми - светлините, времето, мъглите
и всичко, дето криеш в теб.
Дай ми - мъката, сълзите и кръговете под очите.
Бъди присъда, спътник, брат.
Както Едип и Изида извършили са грях. ...

Има едно слънце на земята-
не изгрява сутрин, не залязва вечер.
То си грее и не спира,
то сърце ми стопля.
И забравям в миг беди и грижи, ...

в съня ми
(се) срещаме
(по) средата
на пътя
-- Ирландия -- ...

Върнете се при мен и останете
вий, спомени за минала любов,
и в луди болки огън накладете,
а сърцето ми извайте във обков.
Ах, колко милни сте ми- минали години, ...

Школото свърших, хванах ергенлък,
очите ми с мерак метат мегдана,
баща ми чорбаджия – пашалък
и кон ми купи, и елек с гайтани.
Момите на чешмата гледам все, ...

Обещавам ти, моя любима
Като котенце малко в ръцете,
като лист пожълтял под снега,
като алено хребетно цвете
спи до мене любима жена. ...

За последен път
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси леж ...

Да тръгва вече лятото да гони вятъра,
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни, ...