Разпни душата ми на кръст.
Вържи живота ми в торба.
Зарий ме - ако искаш - в пръст.
Беси ме в плачеща върба...
Но дай ми шанс поне веднъж ...

Никога не си готов
да си тръгнеш през полето,
дочул далечен зов
под дъгата на небето.
Никога не си готов ...

Какво си ти – жена или магия,
градина ли си със назряващ плод...
ако си извор - с дъх ще те изпия,
че те жaдувам вече цял живот.
Нима си ти комета към безкрая, ...

Обичал ли си някога така,
че да забравиш даже себе си,
а мислите ти, тичаща река,
от любов една да са обсебени?
Липсвал ли ти е някой така, ...

Събуди го натрапчивото усещане, че в спалнята има някой.
Беше съвсем тъмно, но въпреки това успя да различи съвсем ясно мъжа, седнал в креслото отсреща. По някакъв смахнат, сюрреалистичен начин този човек приличаше на него.
Изправи се в леглото с мисълта, че това е сън. Какво друго можеше да бъде?
- ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Лежи си Пена у кревата
полузаспала. На стената,
във тъмното, приспивно цъка
часовникът, а Вуте щъка ...

Само искам да се влюбя
Китарата звъни
и аз се будя...
или заспивам.
Спомен плах се връща ...

Присъдата на любовта
В невидими прегради на сърцето
се ражда любовта ни и тупти,
а после плъзва смело накъдето
отправили сме блянове, мечти. ...

Не тъжи, любими мой,
за миналото ни предишно.
Дните изминати без мен не брой,
да се притесняваш е излишно.
Не спирай да вярваш във съдбата, ...

В живота си до днес не съм живуркал
и винаги съм бил боец на страж,
с младежки хъс навсякъде се юрках,
събирал съм отвсякъде кураж!
Напрягал съм се все до изнимога... ...

Опустошително смразяваща, безумно стряскаща,
грандиозно прогресираща и адски плашеща,
експлозия величествена, с мащаби титанични,
едно пространство празно, направи го различно.
Едно начало пищно, с амбиции грамадни, ...

Не ме вини
На баба – защото обичаше поезията ми и знам,
че ще прочете това, където и да е
Не ме вини, че още скришом плача.
(Едва ли ще привикна да те няма.) ...

НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ
Пресипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса? ...

Окончателно се отказвам от теб.
Лъжата ти горчи и ни отегчи.
Ти свят ли си, или просто една душа?
... Да ти кажа, всеки е Свят с душата си.
Каквото поискаш, това ще получиш, ...

В леглото се събираме смирени,
като в олтар на разрушена църква,
душите и телата уморени
рулетката на обичта разбърква...
Притихваме и устните пламтящи, ...

Спящият красавец
Живея сам във приказна гора.
Ут памтивека врачка ма уриса -
да си лежа, да спа и пак да спа,
дукът жена случайно ма ареса. ...

РАННИ СЛАНИ
Днес осъмна големият свят посребрен –
бяха сребърни храстите,
клоните голи,
беше сребърно утрото, ...

Чувствам те, скъпи.
Да, чувствам пръстите ти,
обхождащи всеки милиметър от тялото ми.
Чувствам сърцето ти, горящо за мен,
за моята душа. ...

Вечерта надвисва над земята.
Прибирам се, с натежала глава и морен поглед.
Вземам сух комат и слагам залък в устата.
Дрехите захвърлям.
Навеждам аз глава и се моля да съм твоя. ...

Бримки...
Черна котка е нощта,
по улицата бавно стъпва.
Дере по моята врата
и в кревата ми се вмъква. ...

Досаден момент
на очакване тъпо,
думи две разменени
неудобно висят.
Силуетни пейзажи ...

Изтляват буйните огньове на страстта.
Остава упоритата жарава.
След онзи близък хълм е старостта
и с младостта си се прощавам.
Недей угасва, жива топлинка, ...

Знам как пее тъжната китара.
Това не е песен за всеки...
Ще стене самотнa, спомени ще навява.
Така боли в сърцето, така боли и в мене...
Сълзи когато напират, ...

Бил ли си някога нараняван?
Въпрос на време е да бъдеш.
Тогава ще познаеш себе си
и всичките си същности.
Личността е низ от състояния, ...

Защо, когато ми липсваш,
си мисля, че не мога без теб...
Неутешимо гледам
просторанствата
и очаквам точно някого ...

Даже девет небета не могат
да те скрият от мен. Аз те имам.
И е сладостно-тръпна тревога -
да наричам света с твойто име.
Тази обич е много различна ...

Благодаря на Влади за идеята.
- От какво те е страх най-много?
Въпросът дойде изневиделица и нямах готов отговор. Ако някой ме бе питал същото преди години, с лекота щях да отговоря: Смъртта, разбира се. Но сега…сега е различно. Успял бях да притъпя тази остра, понякога достигаща до мълчаливи (неист ...

За пореден път бягам. За пореден път забравям…
Изстивам с времето, с всеки отиващ си ден.
Избледнявам. Ослепявам. Изчезвам.
Почти се заличавам...
Всичко е ненужно, безсмислено, евтино. ...

Стартът бе даден точно в 0 часа и 20 секунди. Най-бързите се изстреляха още в началото напред, а аз ходех заедно с Ади, Марто и Тошко, някъде в края на основната група. Още на първата контрола при Тихия кът видяхме, че беше излишно да носим толкова много храна в раниците, явно организаторите се бяха ...

Когато вятър залюлее
Когато вятър залюлее златна нива
и надалеч гората зашуми,
дъхава природата се слива,
с небето тя трепти. ...

Отново ме отмина вятърът
и мъртъв ще остане този сън:
край прозореца седиш сама,
сама... аз къде съм?
Вън вали и капки влага ...

Цял живот споделях
постелята си и с друга.
А сърцето му, разкъсвано,
най-малко между три.
Но сърцето туй не разбира ...

À la guerre comme à la guerre.
Животът ни е като водевил във стар театър
с подмяна честа на актьорите,
а любовта е оня вятър
от вентилаторите зад декорите... ...

Ще страдам тих и в стихове ще плача
за своя ден, без нея – пропилян;
към две очи когато пада здрача,
ще ме понася блян.
А сутринта, щом своите отворя, ...

И лятото ей тъй си тръгна,
като неуловим в съня ми миг.
Целува ме със матовата четка
и в спомена рисува моя лик.
Не си е тръгнало, под клепки жарки ...

Когато станеш сутрин и се измъкнеш от леглото, аз ще бъда топлината между разбутаната ти завивка. Онази топлина, която те кара да се върнеш и да си легнеш пак. Но вече си станал и отиваш към кухнята. Когато пуснеш кафе-машината, аз ще бъда дразнещият звук, който издава, а когато кафето ти стане гото ...

Там някъде любовта е красива!
Има място в света необятно,
което само малко от нас ще открият.
Място уютно, приятно,
където длани и сърца ще се впият. ...