За трети път в арабските емирства
със баскетбола ще съм, във Дубай...
Арабите си позволяват и немирства,
с парите са си изградили рай!
Насред пустинята те са се настанили, ...

Октомври
Беше октомври. По улиците нямаше жива душа. Само няколко самотни врабчета подскачаха омърлушено и търсеха подслон. Едно момиче бавно се изправи, побутна тежката дъбова врата на малкото квартално кафене и усети върху кожата си първите капки на хладния есенен дъжд.
„Когато се срещнахме, нямаш ...

И когато ослепях
за съботните страсти,
подир истина и грях,
прошка и причастие,
ме привика тук нощта, ...

Костенурчо тръгна на разходка,
но не щеш ли, срещна нашата игрива котка.
Ето скочи върху неговата къща -
ужас, къщата по гръб обръща.
Костенурчо слаб е с нея да се бори, ...

Почукай на вратата ми, ела!
Не стой на прага със нозе премръзнали.
Обичам те! Така ли не разбра,
че с теб завинаги ще бъдем свързани?
Че бягството ни в чуждите покои ...

Кафе през нощта...
Кафенце късо съм, горча.
И утринна, и делнична, и крива.
Не от шампанско съм искра,
но вън е още нощ красива... ...

Гръд разголила в тълпата,
съблазнителна, неустоима,
определила си за час цената,
ненаситна и неутолима.
Непрестанно искаща във дар ...

Запей ми, циганко
Хайде, циганко, запей ми,
твоята объркваща песен запей!
Очите ти черни, големи
нека да погледнат в мен. ...

Отмина времето на пясъчните замъци,
отдавна свършиха вълшебните слова,
в очите не горят онези пламъци,
но още скрито вярвам в любовта!
Защо пък „скрито”, явно вярвам! ...

Бойко влезе в учебник по история.
Разлисти ученичка книгата, отвори я.
Що прочете там, представете си-
как Бойко напада враговете си-
тройната коалиция за некадърността му е виновна. ...

Напук на всичко и всички.
Напук на всички дребни душички.
Напук на теб. Напук на него.
Напук на нея. Писна ми от голямото ви ЕГО!
Напук на съдбата. Напук на живота. ...

---
Самотна вечер... в сенките крайбрежни
мълчеше, поприведен над дълбокото,
облечен в бяло мъж и с груба нежност
се гледаха на бурята с окото. ...

Сърцето е юмрук.
Стъклото е студено.
Стъклото е бодливо.
Удар отвътре навън.
После пулс ...

Всеки поглед, мисъл, дума
навяват спомени за тебе
и ликът ти от албума
застава като жив пред мене.
Студът ме връща във мига, ...

ДЪЖД ІІ
През дупчестата сива пелена,
на този дъжд през сивото цедило
едва личат отсрещните могили.
Дъждът е като грапава стена ...

- Погледни се... колко хубава си станала, но и толкова празна отвътрe. Погледни и него... колко е различен.
- Познаваш ли го? Разкажи ми тази история...
- Познавах го... Някога той беше моят приятел, моето момче... Появи се в живота ми изведнъж, спомням си - денят студен, беше зима... Той се появи о ...

Поредната топла юлска вечер. Часовникът удари полунощ. Звездите мъждукаха свенливо в небето - тъмно като в черен рог. Кръстосващи облаци хвърляха сянка върху земята. От време на време иззад тях се появяваше пълната месечина, която спускаше сребърните си лъчи, подобно на мънички, тънки нишки, и галеш ...

Здравей, Господи.
Аз живея назаем
в един град
точно под Южния Кръст,
И поделям стотина квадрата (три стаи) ...

Толкова свикнах с твоето присъствие,
че като те няма, не мога да повярвам,
че това се случва, толкова свикнах
да си тук, че всичко друго вещае
празнота... ...

безсърдечно ми е
и някак чуждо
и сякаш няма ме
със тяло само
съществувам ...

Вечер...
Вечер е...
Някъде далеч зад планината
пада Слънцето, от грижи натежало...
Вече ...

Текст и музика - Марин Тачков. Изпълнение - Гергана Тачкова.

На Т.
Той влезе във живота ми внезапно,
по-скоро ми пресече рязко пътя,
в насрещното, когато не очаквах –
нахално хубав, сигурен, надъхан … ...

Звукът от стъпки по изсъхнали листа
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.
Носталгично за изминалите дни… ...

"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Всичко това продължаваше вече два месеца. Сърцето ú беше станало парче лед. Някакво си чувство за самосъхранение все още я караше да става сутрин и да ходи на работа.
В началото я измъчваше сил ...

Нарани те жестоко...
Докога ще търпиш?!
И сълзи не останаха...
Виж,
няма смисъл в играта банална, ...

След цедката на дните пъстри,
пред погледа на нощната следа,
стоя на пръстите си остри
в средата между огън и вода.
Ако сега назад се върна, ...

Написал си нещо за мен?!
А аз и така не повярвах.
Със свито сърце го погледнах -
е, да - беше нещо прекрасно.
Малко тъжно, но много красиво. ...

с милувката си
есенният вятърдърветата събличаи оголелите потръпватв очакване на бели дрехи
а азот погледа тиоставам само по душаза среща
с твоята

Червена и красива роза
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга.
Че тя е като кръв червена – ...

На път. Винаги съм бил тук, там – на път. Застоя ли се, живота спира, а аз обичам да живея. Без повторения – не може. Без запетаи също, но не е толкова фатално ако ги изпусна. Не е нужно да накъсвам нещо и да оставя някаква част от него на по-горния ред и да си оставя края му за този.
Пътя го знам, ...

Увод:
Носеше се като странна песен, предавана през вековете. Подобно на притча или приказка. Понякога я рецитираха в стихотворна форма. Друг път пък ù придаваха необяснимо значение. Майките я пееха като приспивна песен на децата си, а някои баби я разказваха като приказка на внуците си. Всички я зна ...

* * *
Ти си за обичане
и ще се намерим.
Вечерта изтича
в мисли синьо-бели. ...

И винаги
красиво
ще танцуваме.
Прости ми
моето ...

Така сме квит
Уморили се от мен, сърце,
прости ми, аз не те пожалих,
гребях с препълнени ръце,
изгарях те в безмислени пожари. ...

В началото си бях от БеКаПе
и с мощен глас громях капитализма.
Там, в бъдещето гледах – все напред,
но бате Горби гадно го хариза.
А после станах смело демократ ...

---
Как всичко покрай мене губи смисъл –
животът ми, изтлял като жарава,
очакването, думите написани,
сърцето ми, потънало в забрава. ...

Море, лазурните ти дни
са преброени!
Очакват те
самотни брегове...
Ще скъсат мрежите ...