Знам – каза ù той – ти не си от хората, които просто говорят. Не си от онези, които поради причината, че просто трябва да кажат нещо или нямат какво да кажат…
просто говорят.
Не – каза тя – аз съм от хората, които никога не казват нещата, които трябва. Все крият всичко в себе си и когато дойде точни ...

В някое от миналите си прераждания трябва да съм бил от лявата страна на Разпятието. Разбойникът отляво не е много почитан сред вярващите, поради изявен атеизъм и в този смисъл за него не е предвидено място в „царството небесно”. Неговото присъствие (тоест – моето) се споменава съвсем бегло в еванге ...

Авторът винаги има право
(15)
Нисък и низък
Мила Мария,
Права си, че в този стих съм една различна Искра-иронична, язвителна. Съзнавам, че той се откроява в стихосбирката като черна овца сред бяло стадо. Или по-скоро като черна въшка на бяло чело. ...

Едно обичам те не стига
да благодаря на всички вас.
Едно обичам те не стига
за всичко, което е между нас.
Едно обичам те е малко ...

Коя съм аз? Кой си ти?
Не се притеснявам и ще ти говоря на "ти".
Мразя те, отричам те, заричам се
тебе да забравя
и сърцето си от мъка да избавя. ...

Когато любовта си отива,
в утрото топло душата изстива.
Любовта е безкрайно красива,
с ласките нежни лицето целува.
Тя е болката в сърцето туптящо. ...

Освен Никол, Вики имаше друго момиче, с което излиза (Мария), но тя не можеше да се нарече нейна приятелка, защото беше доста двулична и лицемерна. Виктория, разбира се, го знаеше, но въпреки това не преставаше да я мисли за приятелка. Мария непрекъснато ù натякваше да не се занимава с Крис и когато ...

Без капчица жалост и ни със въздишка,
да имах хиляда години живот,
за твоя едничка сияйна усмивка
със радост бих дал ги аз, моя любов!
Да можех да сгрея сърцето студено ...

“Това е всичкото, което
е част от нищото”
Велин ГЕОРГИЕВ, “Небесен докер”
“Може да е нищо, но е мое.
Сесар КАЛВО, Перу ...

Ръцете разменят си милувки,
устните споделят целувки...
Настъпи час на откраднат миг спокойствие,
дойде време за жадуваното удоволствие.
Кожата изгаря под страстните огньове, ...

Той отдавна е никой,
“Никой” нямат лица,
само дупка в гърдите,
вместо наш’те сърца
и макар и с очи – те, ...

Прекрачвам прага на дома ти, сякаш че е моят дом.
Скачам право във ума ти, сякаш че е моят ум.
Пуснал си звука и дочуваш моя глас.
Слушалките са във ушите - точно както искам аз.
Вече провокирам те да вършиш глупави неща, ...

Когато всичко си е отишло,
когато всичко е свършило,
а искал си всъщност
да започне,
когато от мен си далече, ...

пълно буре с дъжд и вятър
се разби със трясък над града ни
и почерпи всички без чадъри
с няколко гърмежа и светкавици
а аз те чакам рано сутрин ...

Сънувах сън!
Париж, Сена, плажове!
Слънце, красота!
Парижката Света Богородица!
Гаврош и Козета, Юго! ...

От болката едва ли ще остане прах,
но радостите са от двама споделени.
И виждам как люлее облаче от смях
на житни ниви класовете позлатени!

Не се сърди, когато замълча.
Понякога, понякога се случва…
В такива мигове наум крещя,
а очите ми са тъжни ручеи.
Обърна ли ти гръб, не ме съди. ...

Една жена душата си съблече.
Обви я на врата ми като шал,
наметна я връз мен като елече
и стопли ме, преди да съм разбрал,
че зъзнел съм по съмнало без нея, ...

За рая и ада
"Докъде стига лодкарят... докъде ще стигна аз? Докъде ще ме отведе... до рая, до ада? Можем ли да го подкупим със златна монета? Не-е, не-е... никой не може да подкупи съдбата си, никой. По един или друг начин... който и да си, ти винаги ще стигнеш до края на твоя път... до единствения ...

Крещи хормонът, в тялото бушува.
Циклично се променям и съм друг.
Разумът не спира да умува -
наблюдава, мисли и... до тук.
Приемам, осъзнавам се сега, ...

Има още работа по смесването, но по-важното е, че ни трябва спешно текст на български. Ако на някого му дойде муза, нека пише. Приятно слушане!

И този късен пристан
Пребродил мимолетно
Потока и ума
Прекършените двери
Обзелият се миг ...

Имам ли ум?
Anyways! (Както и да е!)... Имам ли ум? Вчера го изпуснах на връщане, от тълпата някой го настъпи, хрумна ми да го посадя в градинката отпред, но пък го препишка кучето, дойде едно коте и го изрови, кучето го погна и разпиля изровеното... Взех си го обратно, стана ми жал, на нищо вече не ...

Ще ме намериш, някак си случайно,
във прашни страници на някой стар албум.
Ще си припомниш нощите ни - влюбени -
прегръдките, далеч от светски шум.
Ще се запиташ ли какво направихме ...

Ах, от умиращото слънце,
до разцъфващо кокиче,
не ме е дърпало ни зрънце,
както дърпа туй момиче.
Дори когато очите ù чоплят земята, ...

Той я видя за първи път една лятна привечер, когато бе едва деветнайсет годишен.
Беше на село за през ваканцията, през деня се спускаше към реката, газеше из вирчетата, ловеше риба или просто се мотаеше безцелно, а вечер обичаше да ляга в сеното и да гледа звездите. Тихо момче беше, нямаше много при ...

Все сама.
И във вятър и в дъжд.
Дори в гръмотевична буря.
Сама в радостта си,
сама в тишината. ...

Вратата вече се затвори... остана лепкав, плътен мрак.
„Живот" във минало изричам, а бъдещето ми е враг;
в душата - пустош, във гърдите - агонизиращо сърце...
Изгубен в мрака, пътя търся... с треперещи ръце.
Вратата вече се затвори... Сега гримът ни е свален... ...

Жестока
Ще дойде нощ и ще припламне
пак онази нежна лудост в мен.
Денят ще се отпусне и ще падне
в леглото ми от топло-бял сатен. ...

Някой да си спомня "борческия" десант във футбола през 90-те години? Едва ли толкова добре като мен. Тогава всякакви охранителчета от ВИС, СИК, "Аполо Болкан", "седмици" и други известни фирми, решиха да си вдигнат самочувствието чрез футболни успехи. Така де, прости били, вицове за тях разказват! Е ...

Тя стои на пейката отпред
и присвива поглед катарактов.
Залез калайдисан, с цвят на мед,
спря до нея и се заоплаква.
Дворът се задави с тишина. ...

Далеч в планината,
под планини от гори.
Някъде долу в равнината,
сгушено едно селце стои.
Посипано с поля и много цветя. ...

Колко рижо-златист листопад
по червени павета площадни.
Не сънувам. Във звук и във цвят
бродят гълъби тъжни и гладни.
До фонтана със липсващи лебеди ...

когато облече роклята си
ръкавите ù стигаха толкова далеч
прокарвайки тайни тунели
до всички мъже които беше прегръщала
до всички мъже които беше завивала ...