Единственото, което съм искала през целия си живот, е някой да ме обича. Да ме обича такава, каквато съм – много емоционална, експанзивна, трудно владееща емоциите си. Жена, която трудно споделя болките си с другите, особено с онези, които са я наранили. Винаги търсеща разбиране и, за съжаление, твъ ...

На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се. ...

Спести си сълзите,
може да ти потрябват някой ден,
не ги хаби за мен,
аз
не ...

До колко работиш?
Защо го правиш?
Защо теглиш хомота?
Защо не знаеш след себе си какво ще оставиш?
Защо си роб по време на живота? ...

Песни, танци до зори, живот ли беше, или илюзия. Шестнадесет годишни с цигара в ръка, питие на масата и приятели до късни вечери. Училището беше занималня, като ти омръзне, взимаш под ръка дамската си чанта и отиваш в кафенето да изгубиш още час-два, и да си вървиш. Че довечера сме пак цяла компания ...

“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...

[Не ми] липсваш,
[не ми] липсваш [ни] за миг.
Но прости, че те желая
и че ти простих, прости.
Но вече [не] ми липсваш ...

Аромат на борове...
И една малка, нощна...
Ще влезе ли някой през тесния процеп,
за да си вземе звезда – за ,,довиждане”?
Ще пусне ли джаза във своите сънища... ...

Българийо,
това ми стига!
Вечер, в почвата ти плодородна, пръстите си да заровя.
И да се преборя.
Сутрин на изток да погледна, лъчите твои жадно да погълна. ...

Времето, братя, много се измени,
къде, по дяволите, са детските мечти?
Малко са хората, сбъднали мечтите,
повечето бършат си сълзите.
А вие, мамка му, защо спите? ...

Инструментал

Веднъж така се бях разпял под душа –
не ме е еня кой отде ме слуша.
Звъни се, аз обаче не излизам:
отключено е, който е - да влиза!
Съседката вратата ми отвори, ...

Събуждане
Въпреки ранния час, още на началната спирка „петицата“ беше претъпкана,. Стоях до седалките на лявата страна хванала се за месинговата дръжка. От дясната ми страна грамаден мъж беше обърнал гърба си към мен и висеше на кожената дръжка. Пред мен възрастна жена с чанти и торби заемаше простр ...

Las dos piernas Двата крачола
El día y la noche son las dos piernas Денят и нощта са двата крачола
del pantalón del tiempo. на панталона на времето.
Se lo pone para que no este desnudo, mientras Навлича го, за да не ходи голо,
ande por el universo. когато върви през Вселената. ...

Завърши в татуирана тишина
и тежко дихание
Пролетта му посади минзухари
Зимата - галон ирландско
Сега спи до цинковите си ...

Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...

Когато някой
стъпва тихо
по земята,
когато идват
радостта и свободата, ...

Не се сбогувай.
Днес е пълнолуние.
Луната ще те сграбчи
с ярки длани...
Пропуква се небето от усилие ...

Паяжина тънка от сребърни лъчи,
луната бялата пътека озарява
и двама с теб, изгубени в мечти,
се носим леко, а нощта ни поздравява.
Звездите загадъчно ни се усмихват, ...

С терзания поливах чувства...
От тях поникна нашата любов.
Израсна и разцъфна цяла-
запълни чак и хоризонта нов.
Откъснах всичките цветчета. ...

Спокоен сън
Снощи сънувах сън, хубав сън.
Господ застана пред мен,
с някакъв блясък бе озарен,
но видът му бе замъглен! ...

Ах, тези мисли!
Спомени обгръщат като с роба
- нашите сърца, тела, души,
тайничко притеглят небосвода,
мисълта по-малко да се утеши! ...

Усетих студ и... лятото изстина!
Каква нелепа Божия шега!
Не исках любовта да си замине,
но тя затвори пътната врата!
Кога ли пак и где ли ще я срещна?! ...

Кой каза, че не плачат
мъжете с очи?
Не ронели сълзи!
Те твърди са били
като гранитени скали. ...

Посвещавам на Ванина с обич!
Чувам хор на щурчета, запели
от градинката малка пред входа:
неуморни, решителни, смели –
дръзки късчета „чиста” природа! ...

Къде си, татко? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах
и извървях небесните маршрути.
А днес се припознах. Така направо, ...

Рухнаха преградите!
Събори ги чукът огромен
на моето ръждясало сърце.
Пред мен стоиш - едно мечтание -
със аромат на сутрешно кафе. ...

Бавно пада мрак и нощта
спуска се тъжно пленена,
уморена напевно шепти
как не искам, а мисля за тебе.
С болка заключвам сърцето си, ...

Синът ми спи
и зайче плюшено прегръща,
усмихва се на нещо свое във съня
и тъй във ангел се превръща,
готов да сбъдне нечия мечта. ...

Днес казваш ми, че ме обичаш,
но утре се отричаш,
ти си монета двустранна,
за мен тъй неразбираема.
Играеш игри с истински чувства, ...

Не искам много, толкоз малко искам,
отново да събудя пеперудите,
по тялото ти нежност да разплискам
и да сме луди, толкоз луди...
Не искам много, само да усетя ...

Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добре си дошла в моята стая.
Искам да ти кажа истина една.
Просто поседни, а аз ще ти разкажа. ...

Ад
Саша стисна малкото дървено кръстче в ръката си и пое дълбоко въздух. Сълзи започнаха да се стичат по порозовелите ù бузи, докато се молеше пред иконата. От устните ù се откъсваха малки въздишки и тя шептеше нежно, едва доловимо. Беше сама в голямата църква. Около нея пламъчетата на свещите потре ...

Когато някой ме рани,
сломен изглеждам, отстрани
ще си речеш: каква печал
тоз странник в шепа е събрал
през смутните житейски дни. ...

Един-единствен ден ми подари,
една целувка, па макар последна,
една надежда за прекрасен миг,
закотвена във погледа безбрежен!
Вулгарно наречи ме Клеопатра, ...

В това небе няма облаци, така е недовършено.
Съзаклятие ли е нужно да го съживя,
или дим от изгоряла надежда,
пушек от фино страдание.
Без облаци то е неприемливо. ...

Идва денят на моя неочакван край,
но дори и мъртъв, пак теб ще любя,
и въпреки че любовта ми беше рай –
смъртта прави всичко да те загубя.
Когато от реалността бъда заличен ...

Във Неделя съм чиста и истинска.
В Понеделник политам насън.
Вторник: смело измислям си приказка.
В Сряда нещо ме тегли навън.
А Четвъртък ме сварва замислена. ...

Без теб се събудих, а утрото стене.
В поредна нощ ти ми преброди съня.
А после отвя те глух вятър от мене...
Самотно кафе ми сервира денят...
Застла край мен облаци – тихи копнежи ...

СПОМЕН ЗА СЕЛО ЧЕРВЕН
Аз ще си спомням за преживените дни,
тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,
като дрямка погалили мойте очи
и раздвижили и твоя равен покой. ...