Разплакано си тръгва лятото.
Отива си.
И роклите си пеперудени събира.
За сбогом кестените махат
и светят от слънцето запалени ...

Падаща звезда..
Ти за мен си сбъдната мечта.
В мен откриваш съвършената красота.
Нека заедно да покорим света.
Ти от мен и аз от теб нужда имам, ...

Залитнах и паднах. Протегнах ръка.
Не виждах до мене приятел.
Стоях във калта и чувах смеха
на ума ми - безверен предател.
Сърцето ми в плаха надежда се скри, ...

Разтегни акордеона,
тази нощ го разтегни
и клавиши черни, бели
с пръстите си разплачи.
Ще стоя и ще те гледам ...

Когато си тръгнеш от мен,
земята на шир ще пребродя,
ще катурна наопаки ден
и нощта в твоите стъпки ще водя.
Когато си тръгнеш от мен, ...

Как да кажа на сърцето да се смее,
да престане да те обича и копнее?
Да му се моля или да му крещя,
докато отпусне се отново във съня?
Всяка вечер за тебе скърби, ...

Малки снежинки
танцуват свенливо
на първия си бал,
в косите им за който
кристални диадеми ...

АВТОЕПИТАФИЯ
Не ми завиждайте. Отивам си.
Усмихнете ми се за из друм.
Не защото аз ви се усмихвах –
над себе си посмейте се без шум. ...

Титаник е душата ми... пътува
във женския ти бурен океан,
сърце от айсберг имала си, чувам -
непотопима обич ще ти дам...
Не ме е страх от бурите житейски, ...

О, клето сърце,
защо тъй силно биеш?
Поспри, почини си.
Не се ли умори?
Не бушувай толкоз. ...

Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...

Искам да заключа своя път,
не когато вижда му се краят,
не преди съвсем да изгоря,
себе си когато разпозная.
Искам да заключа своя път. ...

ПОД ПЛАТНОТО
Пресича бавно есенните хълмове по билото
животът ми със старата каруца,
издува вятър като корабно платно чергилото,
въртят се колелетата, скрибуцат... ...

Ще влезем ли,
ще влезем ли
във папките на времето?!
Или пък ще изчезнеме
като мираж... ...

Имало едно време едно кралство. В него живеела неземно грозна принцеса. Тя никога не излизала навън, но не заради това, че била много грозна, а защото кралството било изключително малко. То било толкова малко, че хората в него се чудели как да се сместят. Да излезеш на улицата се приемало за истинск ...

Отново водка. Мисли, че, като е смесена с разни лъжовни подсладители, не я усещам, но греши. Усещам спиртовия ù дъх и опиянението в очите ù. Моят свят също се върти. Коремът я свива заради мен, сръчквам я и ù крещя да спре, защото ме наранява, но тя продължава. Безотговорна и жестока е. Защо ме мраз ...

Дали и тази вечер си сама?
Не можеш ли в съня ми да надникнеш
и като слънчев вятър - от една
целувка моя - пак да ме обикнеш.
Дали и тази вечер пак не спиш? ...

Липсва ти гласът му, нали,
как сладко ти говореше той.
Сърцето сега те боли,
признай си, за да намериш покой.
Начинът, по който преди те докосва, ...

Стои си бял листът, а в мене е черно
от всичките думи нагъчкани.
Не мога обаче за тях да намеря
пролука.
У мене е глъчка, ...

СИНИ МАНТИ
Изчистиха във сини манти
ромките - опадали листа!
По хълбока на вяли кранти
чете се - край на есента... ...

ПОДСЛОН
Ти пося вятъра в душата,
там утре бури ще береш.
Такава остава ми съдбата
от мойте чуства да крадеш. ...

Звънял си ми. Не съм го чула.
(А може би не искам да го вдигна)
Пеперудено провлачвам от пашкула
телефона си. Мониторът ми мигна.
Изтягам се. Крилете ми проблясват. ...

Удари ме, приятелко добра,
удари ме силно,
че на старини
ума си изгубих.
Но как да споделя това? ...

КОЛЕДНА МАГИЯ
Коледна магия
пак пристига във града.
Помъчи се и открий я
във щастлива светлина! ...

Свързват ни толкова други неща,
само любовта остана в сянка...
Прогони я като поредната жена,
държа се с нея като със държанка!
Не ù повярва, взе я за фалшива, ...

Жертвоприношение
Добър вечер, страннико късен. Влизай бързо,
не слушай вратата, че съска. Гребни
тая пепел от ъглите – като дим от цигара,
с черен нокът пиши в календара: осъден. ...

МЕЧТА
Планетата Земя ми е като на длан, колко е красива!
Синя и зелена, самотна като във пустиня.
Едничка ни е във всемира, трябва да я пазим, да се грижим ний за нея.
В космическата станция стоя, опити и изследвания правя аз сега, ...

Боже, какъв динамичен век ни отреди!
С бурни събития, тежки съдби и голи надежди.
Човечеството към своя край така се е забързало,
че няма избор вече, времето отдавна е загубено.
Задъхана, планетата едва издържа, ...

Р А В Н О С М Е Т К А
Исках целия свят да обгърна,
да помогна на всеки в беда.
И раздавах се аз все за бъдното,
а не виждах свойто сега. ...

Идваш ли? Аз те чакам.
Ще ме погалиш нежно с ръка
и вече няма да искам да бягам,
а ще се гоним двама в снега.
Идваш ли? Ставам нетърпелива. ...