Спокойна съм,
мисълта за теб е по-силна от всякога.
Спокойна съм,
вяра и надежда вървят след мен,
в борба за любовта. ...

НЛО
Ф разгара на сриднощна веселба,
у оримака къкту спорим и крещим,
кръчмаря нъ изрита вънка на студа,
идвА исчака сметкити си дъ платим. ...

Не се загубвай в тази тишина,
не късай плод от чуждите градини...
Бъди оная, вечната жена,
която през живота ми ще мине...
Събуждай се без мен, но знай, че аз ...

След първите си стъпчици, човече,
направени несигурно, без ред,
ти тръгна към грядущето, далече,
и мина през Пустинята напред...
И ей така, с инерция и сила, ...

Един, два, а може би три,
толкова май бяха тежките ни моменти.
Но защо, след като са само три,
аз връщам се към тях, викам ги?
Защо помним лошите дни, ...

На Руми...
Жена, стояща на ръба на пълнолунието,
нестихваща, горяща, драматична...
и имаща дори неблагоразумието
да търси и открива душата поетична. ...

Аз дишам в рими, в стихове изливам
това, което вдън душата пазя.
Понякога е светло и красиво,
понякога горчи като омраза,
стихът е зъл като татул отровен ...

Светулка
Светулко малка, мъничка добра,
защо сама летиш в нощта?
Раздаваш ли закъсняла светлина
на хората различни? ...

Нека бъдем по-добри заедно, отколкото по-лоши по отделно!!!
Преди няколко дни, вървейки с приятели по улицата, изведнъж някой ме побутна леко по ръката. Обърнах се и видях просяк, който бе вкопчил насълзените си и изпълнени с болка очи в моите. Той просеше милостиня, протегнал кокалестата си ръка с ...

Ти - небесен серафим,
и аз, унесени в мечти, летим.
В скръб ми даде ти утеха.
Ти знаеш - най-важен е човекът.
Ти - бяло ангелче от небесата, ...

Всичко, което искам да кажа - казал го е някой по-добре от мен.
Всичко, което искам да напиша - написал го е някой по-добре от мен.
Всичко, което искам да дам -дал е някой повече от мен.
Всичко, което мога - може го някой повече от мен.
Борбата, която водя - водили са я преди мен. ...

Тази вечер
Тази вечер
луната ще жъне звезди.
Жадни устни
протягат вълните. ...

Всичко временно
и всяка суета,
всичко временно
и всяка надежда напразна
пак ме обръщат към теб ...

В цветния залез виждам очи,
гледащи бодро към новия ден,
тръгва си слънцето с морни лъчи,
ах, тези очи – кехлибарен сатен...
Прозрачна и мека, тъмата пристъпва, ...

Обърнали ти гръб, затворили очите,
смятат се за силни, а всъщност са бедите.
И "различните" мразят, все "не им пука".
Сякаш те си вярват, а при теб - несполука...
Ти си лудият сега - изкарват те такъв, ...

Юли
на djudjii-(Жанет Велкова)
Под купола от син сатен
юли мечтите ни събира...
в свят, от добрия Бог скроен, ...

НА ЕДИН МОЙ СТИХ
В клишето те забих,
оставих те да мънкаш.
Е, как си? Браво, стих!
Нима ще се измъкнеш? ...

Пожелах си лятно синьо небе.
Изгрев на брега на морето.
И едно споделено кафе,
в термос ще нося което.
Пожелах си глас, който ме вика, ...

Светът е полудял съвсем,
сърдито бие със копито.
Платеното е недопито...
Животът е кръчмар серсем.
Но китно кътче от Едем ...

Глава 1
Прегръщам го. Искам всяка нощ да бъде с мен, само с мен. Всяка нощ да заспивам в предгръдките му... Прокарвам пръсти през косата му. Надигам се леко и започвам да съзерцавам прекрасните черти на лицето му. Толкова е спокоен в съня си... като малко детенце. Приближавам се още малко и нежно це ...

Надникна утрото в моя ден
и усмивки на прозореца рисува,
слънчев лъч се спря до мен -
с косите ми започна да флиртува.
В душата ми поникна доброта - ...

На гълъб грив ше се престоря
- бездомен, без име, по една перушина,
ще мечтая над нещастните хора отгоре
и ще се любя със синьото неизтощимо.
Праобраз на вълк ли самотен ...

Държавата ни гние
и затова виновни сте вие.
Вий, които на златний стол седите
и безброй безмислици редите.
За народа сте се били грижили ...

Хе – хе
С пиянките стоя си в парка,
май пиянка съм и аз.
Допушвайки последната цигарка,
очите ни преплеха се тогаз. ...

И ето, любовта отново дойде.
Да се радвам, или не?
Ти си толкова прекрасен
с твоя глас мил и ясен.
Когато те видя, ...

Откакто ти си тръгна, е така
Тъгата ми по теб заля града
и скри отново пътя по между ни.
Откакто ти си тръгна, е така:
останаха без смисъл дни и думи. ...

Туризъм на Витоша през четирите сезона
В ония недалечни времена
Витоша е била прекрасна планина
и в новото занятие туризъм
е имало много оптимизъм. ...

Празна стая. Четири стени. Прозорец няма.
Сърцето ми без глас пее тъжна песен...
Душата ми е в кръв обляна,
а навън е вече есен...
Безкрайна болка. Самота. ...

Ще спечелим ли всичките ходове
на играта, наречена УТРЕ?
С уморени очи ний ще можем ли
да преборим коварни противници,
с дъх в гърдите, заседнал от болките, ...

- Тъпа телевизия! - извиках. Загасих телевизора и реших да се поразходя.
Беше лято. Момичетата бяха разсъблечени и красиви. Когато моите очи
зърнеха девойка с къса пола, забравях за горещината вън.
Мислех да пийна по кафе с приятелите си, но се отказах.
Стига с това ежедневие. Исках нещо по-различно. ...

Помня, че ти беше единственият там.
Точно идея без малко по-далеч.
Устните ми - сушено грозде.
Моментът, в които останах на пътя,
гледах гърба ти. ...

Лунна нощ в Хонолулу...
(или: В нощта на чаровната Лудост)
Шуми Безкрайност, залюляна
от топлия вечерен бриз
и с много светлина разляна ...

Те идват на прозореца ти често
и пишат по перваза: чук-чук-чук.
Четеш редовно всички птичи вести:
отложен полет, подранил капчук.
А току тъй въпрос за мен изниква ...

Софийска сага 21
Глава осемнадесета
Люлката на рода Монморанси се губеше някъде в зората на френската държава. Карл Велики беше обединил множеството феодали и създал единна и силна Франция, която владееше повече от половин Европа. Сред рицарите му беше и Граф Монморанси. Тази стара благородническа ф ...

Специален поздрав за всички:
http://vbox7.com/play:e3a3a89711
:)
Ти, питаш ме - какво е Любовта?
Една целувка само... Или вричане? ...