Не се сърди! Виновно е морето...
Не ми изпрати нито шепот,
любовна птица по небето,
милувка полъхна да ми е леко!
Разплитах сплетените мисли, ...

А мене ме болят очите
от неизплакани сълзи
и натежава камъкът в гърдите,
щом другата прегърнеш ти.
И залъкa едва преглъщам, ...

Бедното ми сърце,
що трябва да понесе?
Що за живот е това?
Да страда и да обича,
да тъгува и да мрази. ...

Пустият му Халил! Днес за втори път му бях дала да се подготви за упражнението и за втори път се ската! Писах му двойката и хич нямам угризания! Щом си поел ангажимент, трябва поне да дадеш сигнал, че нещо те е възпрепятствало да го изпълниш, а не просто да изчезнеш! Много несериозна работа!
Като он ...

Е-ех, Любов, нима си тук?
Без знойния ти полъх опустявам -
като в живот на някой друг,
като в безмълвие безкрайно...
И всеки спомен днес е жив, ...

АктОа(на)лно
И в горната мина светлото бъдеще иде,
заплатите стари в картите днеска ги слагат,
машини отлични банката каза, че връща,
кой мултак утре кръв ще не ще, ще повръща... ...

Третият пристан на моето детство / и чак до сега/ е село Ж. Там е родното място на родителите на майка ми - маминка Мария и дядо Гавраил. От Ш. до там през 50-те години придвижването беше много трудно. Помня, че сме преспивали в град О., в С. Сменяли сме влак с автобус и обратно. В Котел сме чакали ...

(за ползата от вярата)
Преди,
когато тази вяра бе заразна -
жена да е от "Свети дух" непразна,
навсякъде бе пълно със дечица - ...

Блага вест
Отново нацъфтели
са плодните дръвчета,
отново в тръпен унес
притихва и небето... ...

Три реки ми завихриха мислите, точно когато
бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...
Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято
(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).
После бликна река, дето носи надежди по мръкнало – ...

Винаги съм била обсебена от еретичната мисъл, че шефът е нормално човешко същество като всички нас: има същото анатомично устройство, аналогични мисли и чувства. Само дето провидението му е дало власт, за да му гледа сеира. Недоумявах защо се превиват на няколко ката пред шефа и правят всичко (не)въ ...

Няма животът любов към мене
На таз земя съм си аз самотник,
нямам подслон - оставам си такъв бездомник.
Стича се сега моята сълза,
душата ми попари я слана. ...

Любовта...
прекланям се пред нея
и искам я във всеки миг.
За някои звучи банално...
за мен е богослов. ...

Той често хърка. И заспива рано,
а сутрин е на крак преди да съмне.
Опитва в шепи слънце да ми хване,
за да ми свети в нощите ми тъмни.
Той не говори много. Няма време. ...

До гуша ми дойде от чужди истини,
от устрем чужд по мойте направления,
от чужди бури в тихите ми пристани,
от всякакви непожелани мнения.
И си направих път. Сред суматохата ...

ГОВОРЕТЕ С ДЪЖДА
Ще разпени тълпата разбунена
хиподрумната яростна стръв,
но в последния кръг пред трибуните
кой ще стигне до финиша пръв? ...

Вик на отчаянието
Разделят ни ежби
и дребни вражди...
Не са безметежни
и нашите дни!... ...

Слънчева пътека
Една безкрайна слънчева пътека
върви пред мен като вълна.
А аз с походка тиха, лека
поисках да я хвана за ръка. ...

Златен дракон на небето -
кит прозрачен във морето.
Моми с вятъра танцуват.
Вълни яростно палуват.
Колесница на небето - ...

Ако не ви допадне този текст, значи сте кръгъл идиот, а ако след прочит ви хареса, значи сте по-голям идиот дори от онзи, дето не му допадна.
***
Ех, винаги съм харесвала сбърканите уводи. Онази специфична негативна нотка, промъкваща се зад безизразното лице на читателя, карайки го да си помисли:
¨А ...

Не казвай, че виждаш бури.
Някога имаше слънца.
Да, хаотични и разтуряни,
но ярки! А уж бяхме деца на нощта.
Не казвай, че съм ти ураганна. ...

Никотиновите му пръсти пресичаха по лицето ù. Спряха се на устните. Тя долови мириса на изгорял тютюн и загуби съзнание.
Беше отказала цигарите в жестока дългогодишна битка с тях. Заклела се бе, че никога няма да им посегне.
Почина.
Клетвата бе престъпена.
Тя всяка нощ крадеше мириса им, впил се в к ...

Прожекторът си Ти, луна...
душата - нощ е дансингът,
звездите са ми публика,
тишината - музика...
Ритъмът е болката ...

На устните все още парят капките,
останали от снощи, от дъжда.
Очите ми посрещат изгрева
и си отиде любовта.
Дойде за малко, тихичко поседна, ...

Вселени преобърнала
в духа си необятен,
а скитаща и търсеща -
остава непонятна.
Самотна, малка блудница, ...

Какво са цветята, когато
във тях не пръснеш свойта усмивка...
като дъждовното лято,
което в душата ти не стихва...
Слънцето, от тебе отразено, ...

Отец Матей преображенски- Миткалото
Вятър- куче побесняло...Студ- пращят дърво и камък...
Откога е затъмняло нийде не проблясва пламък...
В Нощ безкрайна, безначална, ледена и безпросветна
първо Огън стародавно, литургията е сетне... ...