Аз можех всеки ден по-слънчев да имам.
Дъха му да чувам край мен, всичко да давам и всичко да взимам.
Аз можех да остана там, при него - кротък, тих, смирен.
Да разпалвам в сърцето му плам, от любов да бъде озарен.
Аз можех да не бягам, бушуваща страст да ме изгаря. ...

Направо от сърцето
На дъщеря ми Василена
Обрулена от ветрове, захвърлена на кръстопът,
окаляна до колене, обърнала съм гръб.
В мислите съм винаги на път, ...

Изправих си косата от вълнение
и спрях сърцето си за миг.
От тебе лъха недоверие,
но чуй гласа ми в този стих.
За теб е толкова банално ...

Пресъхнала река съм сега,
без сълзи, без обич, без болка.
Сърцето ми е празна чаша
и нищичко там не остана.
До дъно ти я изпи ...

Аз:
Порой от сълзи!
Не мога да ги спра!
Буря е в душата ми!
Сърцето ме боли, бие! ...

Вдъхновено от фотографията „Коте зад стъкло” на Ирето
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...

Забравеният
Любовта те обикна, осинови те съдбата,
но замина ти някъде, а тях ги подмина.
Не викай мечтите си - осиротяха...
А светът е красив, не е само пустиня. ...

АМЕРИКА
Америка в душата ми не властва,
защото аз над нея властвах!
Не зная как тя някои тласва,
че чак достигат до захласване. ...

Желаеше себе си от истината, която ти казваха другите, без да помислиш "Дали е така?". Да помислиш, че са прави. По-важно е да робуваш на себе си с една неистинна представа за образа, който беше си изградил. И ти престана да виждаш и чуваш хората, които желаеха да бъдат с теб. Сви се в своята черупк ...

ФИЛОСОФИЯТА НА ЖИВОТА
Животът на всеки човек е разнообразен и неустоим, стига сам да положи усилия за начина си на живот и да изгради здрава основа под нозете си. Човек се учи от грешките и постъпките си и попада в различни кръговрати на съдбата, но тук и дава искрица топлина.
Всеки от нас си задава ...

Сънувах, че съм дъщеря на Зевс
Да стъпвам по земята
не съм родена аз.
Живея в небесата
в кула от елмаз. ...

Ключът към неизвестното е скрит
в представите да бъдеш без окови.
С това, което имам аз, съм сит.
Сърцето ми жадува нещо ново.
Наситих се на всеки нов сезон ...

Препънах се в последната си ярост –
Живях ли? Как? Дали добре живях?
Кажи, красива ли е тази старост –
или съвсем безлично остарях?
Превърнат в непотребна сянка, ...

Когато с тежки думи ме изпрати,
прекрачих прага ти с горчивина...
При дяволите черни ме запрати -
изтласкана от приливна вълна...
Обиди ме, снижи ме, порица ме... ...

Минзухарче се разпукна,
разцъфтяха се цветя.
Ручейче в гората рукна.
Дошла е Пролетта.
Последно сбогом - казва Снежко - ...

Тя - магия, жадуваща май -
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.
На човека много ли трябва? ...

Като Сизиф нагоре тласкам камъка,
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...

Има на света една
чудно хубава страна,
зиме с бели снегове
и студени ветрове.
Пролет, цялата зелена, ...

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
Болестите си мълчаливо понесла,
вървиш си по своята трънлива Голгота.
Безропотно крачиш и вече не питаш
какви радости още носи живота. ...

към майка ми
Започна да се съмва...
Погледни!
От мрака нищо няма да остане.
Ще видиш Смисъл! ...

УЖ...
“И свечерява. И не свечерява.”
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
И пада мрак.
А всъщност просветлява. ...

Спя в очите му. Капки назъбена нощ
се разтапят по тъмните ъгли.
Драсвам мрака му тих като пламък на свещ,
в който парят звезди като въглени.
А е пусто небето му. Няма луна. ...

Оставете го.
Той сам си избра
онзи пристан
със люлка във него.
Разлюляната моя земя ...

Очите ми вземете.
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.
Езика ми вземете. ...

Въпрос
В последно време се боря със въпрос
и ми е трудно да си отговоря.
Защо ли на лицето само имам нос
и защо очите ми са по-нагоре? ...

Цвете
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна. ...

Във живота често се случва
съдбата така да налучква,
когато весел си ти,
до тебе да има сълзи.
Ще кажеш с тъга: ...

Раждаш се,
здраво сграбчил
пъпната връв на света,
дето ще те изведе
чак до гроба, ...

Щом мракът позвъни на твоята врата -
излез, дори заспал, и отвори!
Пред прага ти отритнатата истина
бездомно търси да се приюти.
Дори невярващ в нищо свято, ...

Денят
Денят на хората е
срещи и раздели,
с надеждата
за нещо по-добро... ...

Eй сега
питам сърцето си
ще има ли сила да издържи
глухотата - в пълната ù зрялост...
... не ми отговаря – Защо ли...?

"Тръстика или трева"
Ще ме измислиш ли
луда, надменна,
с нрав на сърна, родена сред кози.
И все пак безстадна. ...

Аз не мога да бъда така окована
в приглушената ивица делничен прах,
и не искам да бъда китара смълчана
с две струни, захвърлена някъде в мрак.
Аз не искам пред прагове сиви да чакам, ...

Дали съм влюбвала очите си
в блещукащата светлина
на огненото ти обичане?
Обичане ли всъщност бе това?
И как сърцето разреши ти ...

Може би наистина бяхме малки.
Може би не осъзнавахме, че животът ще продължи.
Може би тайно се надявахме някога отново да се сблъскат нашите съдби.
Може би оставихме любовта ни в ръцете на времето.
Може би с надежда да не се развали. ...

ДВЕ СЪСТОЯНИЯ
1.
Погледнах клоните -
бяха отрупани с цвят.
Видях те - ...

- Харесала ви аз, мосю,
сте толкова красив!
- О, моля Ви, мадам, не ме…
странично съм пъпчив!
- Аз моля Ви сега да ме… ...

След допирите ни опасни
и след пулсиращите ни мисли
потапяме се безкрайно страстни
готови за нови искри...
След пламналите ни погледи ...

*
* *
Насън дори и аз за щастие мечтая,
но питат ли ме що е щастие - не зная.
Навярно то е слънчев лъч след тъмнината. ...

Сънувах едно стихотворение,
най-истинското.
повтарях го през целия си сън,
най-хубавите думи бяха за тебе -
подредени така съвършено, ...