Навън бе горещо.
И птица от рая долетя.
Птица с бели крила.
Кацна на входната врата.
Погледнах я ...

Като слънце блестяха
някога моите очи,
щом тебе срещнех,
о, как горях...
Спомен - замълчи! ...

Колко пъти в клетка съм била затваряна?
И колко още пъти ще бъда аз газена?
Колко още хора ще ме предадат?...
И колко пъти ще ми забият ножа във гърба?
Животът колко още изпитания ще ми възложи? ...

Предпролетно
С улицата за пролетта си говорим...
всеки очаква различни неща,
кое е по-важно не мога да споря,
аз съм само човек... а пък улица тя. ...

1
В дома си сив, наречен Аз,
поезията се косеше:
- Защо не никне тука цвете
и помътняват цветовете? ...

Днес се събудих със странно чувство -
чувството, че съм загубил нещо.
Нещо, което никога не съм притежавал,
нещо, което е било писано никога да не притежавам.
Май беше знак... че трябва да го направя най-накрая. ...

Когато е зима, не тъгувай!
Погледни снега и му се любувай!
Как променя облика на всичко изведнъж -
светъл, чист, а накрая дъжд.
А времето лети. ...

Миналото се повтаря
Навън настъпи истински мрак,
а не е дошъл още краят на деня,
любовта пристъпва на моя праг,
а с идването ù всичко се променя. ...

Хубаво е... Оркестър, музика.
Под светлините на кристалите
изящните покривки.
И котешките стъпки
по килимите. ...

Разговор с мама
на Т.
Пак ли самичка си, майчице,
в къщи със твоята болест?
Не, не, добре съм! Повайках се, ...

Слънцето скъса снежната дреха
и се разтвори прелестна гръд.
Рукна поточе, птици запеха,
трактор захапа орната твърд.
Вече гората пъпки разлисти. ...

Първа пролет
Синьо, дълбоко е небето.
Пролетно слънце сияй.
Ражда живот земята.
Добруджански вятър играй. ...

Цигулка малка на щурче
настъпих неусетно
и чух гласа ù как реве
под необятното небе.
Щурецът беше сам - ...

Колко може да е една голяма любов?
Колкото всички години все заедно
или дните, в които далеч един от друг
сме потъвали обвързани, но разделно.
Колкото всичките разпри между ни, ...

Ще успея да мина през всичките твои олтари,
във които си крила парченцата обич за мен
и в самотния храм - като гръм от любов ще ударя,
разпилявайки в мрака ти мисли от новия ден.
Ще отмия с усмивка самотните нощи в очите ти ...

Аз все залъгвах думите, но знам,
че някой ден и те ще ме напуснат.
През прага ми ще скочат - свят голям.
И викна ли по тях - ще е напусто.
Ще се пръждосам и ще зъзна пак ...

Прегърни ме с двете си ръце
и разтопи леденото ми сърце.
Сгрей и моята душа,
за да не се превърне в лед и тя.
Ела и стопли студените ми дни. ...

Щастлива съм до топлото ти рамо,
усмихната и влюбена във теб.
Прегръщам те и искам само, само
да ме погалят твоите ръце.
Щастлива съм във твоята прегръдка ...

*
И пак е пролет,
и пак снегът се стопи
преждевременно...

Хората са грешни, да - явно това е закодирано във нас...
Но нека да не бъдем чак толкова жестоки съдници - та нали все пак Човекът е най-съвършеното творение на природата, създавано някога!
Тоест най-вероятно и дяволът е пазител (вратар) на Ада по неволя...
Кой знае... може би ангелите...
:) ...

В лоното на твоята прегръдка
ще се стопя.
Омекнала след бурите
чух вятъра.
Нашепваше, ...

- Господин Кмет, имате писмо от Краля – секретарката отвори вратата на кметския кабинет и пусна вътре кралския куриер, носещ голям плик с червен печат.
Кметът стана от стола си, изгледа напрегнато невъзмутимия вестоносец и взе от ръцете му плика. Снажният куриер се обърна назад без да изрони дума и ...

НОЩ ВЪЛШЕБНА И КРАСИВА
Когато вечер слънцето залязва,
на къщите стъклата позлатява.
Земята го приласква в свойта пазва,
защото с плод обилен я дарява. ...

Ден… може би десети… на кого му пука?!
Още един пореден ден не съм на себе си. И какво от това? Само да не стана раздразнителна. Вече се появяват първите признаци… всъщност не е така, просто чак сега им обръщах внимание.
Ден като всеки, нали? Тръгваме на път аз и… въображаемият ми приятел, който още ...

Още нищо не съм познал,
още нищо не съм обичал.
Любовта е под девствен воал,
неизлюпена още личинка.
Илюзорно застинал вулкан, ...

Краят ми
Ще те удавя във дъжда
на тази превъзходна лятна буря
и тихо прага на греха
прекрачвайки, ще се обърна. ...

ДА ВДИГНЕМ ТОСТ!
Да вдигнем тост! За тебе... За това,
че твоят глас така успокоява...
За бъдещите дни, и за сега!
За миналото, дето ни сближава... ...

Целуна мислите ми пролетта
със порива на цъфнало кокиче -
напира в пъпките ù младостта,
красива, необятна и различна...
Разлиства се във устни на момиче, ...

Мъничка сълза се стича
от очите, скръбно насълзени.
Лек кичур се откъсва
от косите посивели.
"Ръцете вече не ме слушат - ...

Пролет идва на бегом....
слънце силно, хиляди цветя,
вятър ме обрулва мълчешком,
сякаш птица гали ме с пера.
Времето напомня на надежда, ...

Безумното лято запали
таз дива и страстна луна.
Прободе със сини кинжали
поредната тъжна вина.
Полегнаха сенки лениво. ...

Кога за последно сънувахте? Предполагам повечето от вас ще кажат, че е било предишната нощ. Но кога наистина сънувахте, имам предвид истински сънища, от онези, образните. Сънища, които са толкова реални, че ти е трудно да ги отличиш от реалността. Чак да се питаш дали наистина това се е случило, или ...

Гримирам устните си с многоточия
(червилото не е модерно вече).
Спиралата изписва с удивителни
изящните ми мигли тази вечер.
Къдриците ми волно се пилеят ...

Когато залезът спре във очите ми
и там завинаги потъне.
Когато замечтаната луна
в тях няма вече да се върне.
Когато спре дъхът ...

На плажа
И днес на слънце се припичам.
Наоколо е цъфнал месец Май!...
Морето винаги аз ще обичам!
О, плажът му е моят Рай! ...