Говори ми, любов, говори,
аз притихвам сега и те слушам,
знам, не вярваш във мене дори,
до сърцето ти чак да се сгуша...
Знам, че късно е, зная, но как ...

Стъпка
лека
и дълбока
прави
изворна следа. ...

Имаш ли място в куфара -
да ме вземеш със себе си
там, където отиваш?
Аз съм малка и истинска,
аз съм твойта любов ...

Запази ми едно кътче от Рая!
Ти не знаеш къде е? В сърцето ти.
Запази ми го, като бяла стая
на прозорците свещ нека свети!
И ми пускай понякога сянката! ...

Ти каза "Сбогом!" А градът вечерен
в пронизващата тежка тишина
на стъпките ти ритъма отмери.
Изви го като вик. И прокънтя.
Догони те... След тебе се обърнах ...

Пеперудата, която преля влака*
Идва царят лъв,
не на кеф да чака,
и се качва пръв
във ...

Решил да сготви нещо ново в сайта,
написа стих и мото му сложи –
тъй, без рецепта, в два-три килобайта,
но с много труд, та чак се изпоти!
"С лирични хапки ще нахраня всички ...

Сюрреално пиша -
Творецът ми диктува.
Стих под пръстите издиша -
сънят ми съществува.

ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ
Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка....
Вл. Башев
Как искам ...

Ще стана рано, липите навън ще ме събудят, слънцето ще прилича на яйчен жълтък. Ще изляза около осем, ще прекося пътния възел и ще се наредя на касата. Гарата ще бъде чиста и красива. Билетът ще бъде в две посоки, до село и на другия ден обратно. В купето ще се правя, че чета вестник, а ще гледам вт ...

Обичал ли си някога наистина -
без свян, без страхове и без окови...
Без да се питаш: Тя ли е единствена?
Дали не бъркам в избора отново?
Обичал ли си най-неподходящата, ...

Плетивата на съдбата ми
са толкова неясни и грешни.
Това повод ли е небесата ми
да изглеждат толкова безутешни?
Интригата тепърва предстои! ...

Дарих ти невъзможните видения
на моята стихийна същност
тези светове пронизани от слънце и небесни водопади
тихи пазви сгушени във сънищата ми
сенки от копнежно вплетените брегове ...

Събуждах се сутрин с мисълта за теб,
търсих те сред онези капки роса.
Взирах се в пътя и гледах само напред,
в очакване да те срещна там по света.
Телефона да звънне вечер го чаках, ...

Някога дядо Найдо беше кротко момче, което раснеше смирено в пасторалната атмосфера на своето семейство. Играеше на воля по поляните на родното си село Шума, помагаше в отглеждането на домашните животни и в градината. Семейството му беше бедно, но задружно и силно православно. Майка му - баба Нуша, ...

Черно и бяло
Ела, да пием заедно кафе -
кафе със аромата на душата ти,
със блясъка на влюбени очи,
в което сякаш вплели сме сърцата си. ...

Когато бродиш сама в калта
и съзреш сребърна звезда,
откриваш тайнствена любов,
нежна музика и тих благослов.
За теб родена е тази звезда, ...

Пак сутрин, а бях сигурен, че няма да я има вече. Тежкото усещане на въздуха, остротата на твоите лъчи, слънце. Всичко пак се движи и двете ми ръце изтриват безкомпромисно съня от очите ми.
Пак сутрин, а нощта бе толкова вечна и сама. Тръгвам пак към бездната… живот. Живот сред нас - хората. Всички ...

Размисли за любовта
Неясен звук прониза тишината,
но туй шумът е, знам, от моето дишане.
Напомня ми за теб, за самотата,
за болката от силното обичане. ...

ЮЛИ
Изгрява на плажа с хипарски купон,
в бял облак очите притулил.
Младежки смях плисва под моя балкон,
той тук е - ГОРЕЩИЯТ ЮЛИ!!! ...

Най-доходният бизнес.
Нощем вече рядко ми се случва
да сънувам цветни сънища...
И как да стане,
щом животът ми сега е ...

A mis amigos На приятелите
Yo siempre mis palabras he seguido. Цял живот по думите си ходя.
Andando, navegando y volando. По вода, по суша и по въздух.
Pero se han parado ya mis guías. Ала нещо спряха да ме водят.
Hoy sus zapatos se están atando. Сигурно обувките си връзват? ...

Таймаут...
... и Вие да си починете от мен...
Успех на всички - и благосклонни музи!
Очите ѝ, очите ѝ... Поете,
душата ти спечелиха - нали, ...

Небето над мен е лимитът.
Но как да го стигна сама?
През мен топъл вятър полита.
Отблъсква ме.
В тиха тъга. ...

Сърце, ти нямаш право да говориш,
по дяволите, замълчи поне веднъж!
Нима забрави, че до вчера хората
безмилостно обръщаха ти гръб?
А аз след теб парчетата събирам ...

ПОРИВ ЗА ЛЕТЕНЕ
На гларусите искам да приличам,
да имам техния спокоен полет,
да мога над морето да прелитам
и с мен така вълните да говорят. ...

Промуши се нахално-смело
през черни облаци, мъгли и дъжд,
към устните ми се прицели...
В омая кри ги неведнъж.
Притискаха го безпощадно ...

Сърцето ми изтича след теб
Но ти страдаш, обич моя!
Недей! Това не ни е за първи път...
И за последен не ни е, нали?
Мълчиш. А на мен ми се иска да... ...

О, смелост, защо те нямам аз, защо,
туй, което искам аз да сторя,
желания, мечти, които искам аз да сбъдна,
думи, които искам аз да изрека,
остават само в моето сърце, ...

Душата ми е лист откъснат
със думите невписани до края,
душата ми е цвят разпръснат
в палитра на художника от рая.
Душата ми е път далечен, ...

Този град – изоставено старо военно стрелбище,
оглуша след последната птича въздишка и стон.
Затова ли животът на мушка ме взе. Ето вижте:
всеки ден се оказа нахалост изстрелян патрон.
И жената, която последно обичах - изчезна. ...

Когато ме поискаш, ще изгрея
във всички чудни багри на дъгата.
Деня ти с цветове ще завладея
и ще се слея с теб и светлината.
Ще ме усещаш тихо как пулсирам ...

Мечта
Утивай си, за тебе вече не ми дреме,
ни се убръщай ич назат дори,
за цял живот натрупа ми прублеми,
ко си ма зяпнала - върви, върви. ...

Пак там…
В кръчмата…
На масата!
В ъгъла…
Но само четирима… ...

От очите си вадя греди и проглеждам от болка,
но избичва отново денят нови - с мойте вини,
Господ кара в небето съдбовната бърза триколка
и откъсва узрели за обич пламтящи звезди.
В шепа стискам мечта, всеки миг от лъчи да разлисти, ...

Не съм суеверна. Не ходя по врачки и екстрасенси, не търся контакти с отвъдното.
Но има нещо, в чиято достоверност съм се убедила от съвсем млада възраст, и това са зодиакалните знаци. Интересът ми бе провокиран от моя приятелка, голям спец в тази област, откакто я помня. Естествено, не приех веднаг ...

Не бих казал, че обичам тишината. Когато е тихо, винаги се чува брумът - онова иначе недоловимо, но постоянно боботене на застиналата реалност. Ала този гръм, дето прекъсна най-сладкия ми сън, изтръгна ума ми и ме остави сам с клетото тяло.
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...

Високата печка, боядисана със бронзова боя, трещеше в ъгъла на класната стая от сложените сухи дърва. Кюнците се бяха зачервили от топлината. Учителката, седнала на дървения стол с кафява тапицерия, бе мушнала студените си длани в ръкавите на плетената меланжирана фанела. Косите, също като цвета на ...