Много от нас хората в периода на своя живот и изцяло още в началото на своето съществуване всеки по един или друг начин, по стечение на обстоятелствата винаги си е спомнял за своето минало, за онова време, в което се е чувствал най-щастлив, за безгрижните си дни, изобщо като цяло за времето, в което ...

Опитах се да те забравя,
но не можех! След като ти остави онова изгарящо чувство в мен.
Чувство на любов!
Сега ти заминаваш надалеч,
времето те отдалечава... ...

туингована литургия
молитва 4 х 4
турбо водосвет
инжекционно пръскане с чемшира ...
за негушване на чемшира ...

- Вълнуваш ли се, Хал? В понеделник летим за България - Елизабет се усмихна нежно иззад очилата си и извади от дамската си чанта самолетните билети.
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...

-----
Преляха ми менците нея вечер
от чакане да дойдеш в късен заник.
Водата по нозете ти се стече,
когато ме прегърна изтерзана. ...

На безлюден остров ти ме отведи,
дето няма хора, само слънце и звезди.
Да се топлим само двама в нощите омайни,
на теб ще призная и най-съкровените си тайни.
Виж вълните как заливат онзи коралов риф... ...

В последно време си мислех, че дори и да си на хиляда километри от мен, аз пак ще те усещам. Че винаги ще те усещам до мен, че всичко, през което преминаваме, няма да ни отдалечи. Напоследък си мислех, че животът ми започна отново и любовта ти ще бъде като летния дъжд – пречистваща и желана. По всек ...

Блъскат ме градините на ада,
приковали тежкия си поглед връз нозете ми.
Окови няма, но не мога да потръгна.
Вятърът е твърде силен за нозете,
що крачат из калта на ада! ...

Гледам как заплита баба
песен в свойта прежда.
Също както меси хляба,
думички нарежда.
Шарени конци избира ...

Погледни - на земята лежи,
безжизнен труп на момче.
Вървяло е сякаш със дни
да скрие някак своето сърце.
В нищото уморено се спрял ...

Зад маската се крия сега и не остана от мен следа...
Зад маската умирам сега и раздирам душата си сама...
Зад маската не останаха чувства, а само несподелената тъга.

Предай ме! Искам да ме предадеш,
защото ако не го сториш, ще загина,
и като с шиш сърцето ми да прободеш…
Аз искам да се влача по земята, да се срина.
Не искам да ме жалиш, ...

22.04.2012г.
гр. Сопот
вдъхновено от и Александър Скарсгард

ВЪПРОС
Потънал във безбожна самота,
със криле прибрани, свити, кални,
погледне ли в просторните нагоре небеса –
вижда своя дом прокуденият ангел. ...

Обидих ли те с нещо, мили Боже,
та бури ми поднасяш за вечеря?!
Преглъщам ги, но сухи са и с кожи.
Присяда ми...и залъка трепери.
Подмятам го накъсано с езика. ...

Изваях те във думи. Не знам дали са стих.
Втъках те във сънища, нали си бил наяве.
Във вечерната си тишина те преоткрих.
Обичах я, защото исках в нея да останеш.
Скъсявах разстояния. Не знам дали можах. ...

Бабата въздъхна. Знаеше, че краят е близо, усещаше го. Чудеше се, какво ще прави с верния си приятел Хъмфри. Той, сякаш почувствал тревогата ù, се сгуши в леглото до нея. По телевиязията имаше детски концерт с Коледни песнички. Баба Василка се унесе и заспа.
Линейката забоксува в преспите. След няко ...

отрязани пръсти
грипав романс
изтръгнати струни
нефелен каданс
гранясал тромпет ...

Сега съм тази...
Научи ме да бъда силна, да се радвам и на малките неща;
научи ме да съм щастлива и по хората да не крещя.
Научи ме доброто да намирам, да се смея на света;
научи ме и истински да те обичам, истински да те ценя! ...

… Помня погледа в очите ти – една небивала страст, която струеше от блатистия им цвят и накъдрените ти от желание вежди. Помня още розовия профил на устните ти, леко отворени, и блясъка на посребрените ти слепоочия. Помня онзи миг, така, сякаш бе вчера и ме изпълват едни талази от странни вълни, едн ...

МАМИНИЯТ РОЖДЕН ДЕН
Навън е топъл ден, чудесен.
Стоим до твоето легло.
В душите ни е тъжна есен...
Безкрай ли ще е туй тегло?!... ...

ПОСЛЕ
Видях как умират неизвестните.
И колко трудно затварят очите си,
равнодушието им към бездната,
откъдето не се е върнал още никой. ...

Четири шепи цветя
в мимолетния шепот
на смисъла
се изгубват - подобно лица,
заличени ...

Силният дъжд се блъскаше в прозорците на бледосиньо боядисаната къща със своята ослепителна сила, на път да ги разбие. Капките се спускаха тихо по тях и падаха опиянени в градината, където се събираха отново и образуваха кални локви наоколо из просторния двор. Тази картина бе напълно позната на окол ...

На жена ми
Беше някога, отдавна,
в ученическите дни,
ти бе мъничко момиче,
скромно в моите очи ...

Обещания се дават и се нарушават!
Приятелството се гради трудно, а се губи лесно!
А колкото до сърцата - всяко разбито сърце пази белезите
и наивно парченцата лепи...

прииска ми се
нейде да замина
дощя ми се далеч да е
на полюса
и като лудите ...

Пътека –
тя пази още стъпките на онова момиче –
не ги ли чуваш ти?
Прозира синьото небе –
отразило онези пролетни очи – ...

Април е шестнадесети,
в единадесет без двайсти,
а аз уморена звъня на феномена.
Каза скучна била съм,
ни в леглото добра съм, ...

Хамлет
/Телмах/
Хамлет
Гениалността на Уилям Шекспир е не само в неговите безсмъртни произведения, но и в техните заглавия. Пример за това можем да дадем с трагедията „Хамлет”.
В Дания и никъде по света името Хамлет не е съществувало и не е значело нищо, според изследователските среди на Шекспир. То ...

От днес
От днес ще вдишвам с пълна гръд живота,
ще бъда слънчев лъч усмивка блага.
И Жокерът в съдбовната колода
ще вярвам, че на мене се полага. ...

На Одисей
Ще те дочакам.Ето, пожелах си!
Ще бъда будна, щом се появиш.
И няма даже тихичко да ахна,
а ще постеля, за да се наспиш. ...

Моята България
България. Не е ли най-красивата на земята? Не е ли страната, пред красотата на която всички чужденци затаяват дъх? Не е ли малката, но уникално красива България? Не е ли това нашата България?
България е моята родина. Аз съм се родил и израснал тук. Тук, където се развивам и усъвършенс ...

Всеки се ражда свободен и слънцето грее еднакво за всички. Но дали винаги е така, както ние го желаем? Много хора сами вгорчават живота си, като тръгват по лоши пътеки, които понякога ги водят, така да се каже, в Ада. Други са дребнави, капризни и търсят вината за своето нещастие винаги в другите. М ...

Слънце над морската столица грееше,
грееше летният ден.
Бял албатрос във небето се рееше,
в златни лъчи озарен.
Долу под него народът си щъкаше, ...