Обичай ме такава, каквато съм!
Не се опитвай да ме разбереш -
не можеш.
Защото и аз не мога
да се разбера... ...

Не бях такъв...
Не исках...
Но от ревност превзела ума ми,
нараних душата сломена -
твойта душа, дето от мъка по рожба едничка ...

Това съм аз - петно в тълпата.
Павето, липсващо в паважа.
Гробар със счупена лопата
и разказвачът на миражи.
Любовникът на всяка скука ...

Ти, моя робска гръд!
Препускам аз към бойните арени,
кръстосвам пътища несъкрушим,
нападат ме хиени разярени,
разсичам ги изправени пред мен и ...

Днес на „Опълченска”
срещнах една женска.
Бяхме само двама.
Помежду ни – джама.
Гледахме се смешни. ...

***
От топлите извивки на сърцето ми
прокапаха ледунки весели,
забравили студените моменти,
във себе си любов усетили... ...

ТАМ, КЪДЕТО С ЖИВОТА СЕ СРЕЩАМ
Там, където с живота се срещам
и вятър песента ми пей,
сред волност позната гореща
виждам деня озарен. ...

Докога ще ни управляват безогледно?
Докога ще живеем бедно?
За едни - рая и демокрацията,
а за останалата част от нацията -
огромно нещастие и нищета. ...

Тъга и болка.
Болка и тъга.
Така се нижат дните ми печални,
пълни с обиди тежки.
Къде сгреших? ...

Имам очаквания, а е глупаво.
Имам сърце и то май обича.
Имам нужди и те шептят твоето име...
Искам, искам и пак искам...
и продължавам... ...

Прощално за баща ми!
Днес се прощавам със баща си. След няколко дни ще станат 10 години от неговата смърт.
Няма!!! Вратата отдавна хлопа – несмазана.
Пантата ù се изкривила и скърца всеки път, като за последно - и за добре и за недобре приет гост.
Останаха старите хора и спомени, новите са други – н ...

ДУХ И МАТЕРИЯ
Корона жива е косата ти
с чудни перли от къдри.
Бисери сияят от устата ти.
Като звезда си във зори! ...

Broken Inside by Broken Iris
Until the end of me
I swear
You'll be the death of me
I dare you to cross the line again ...

Не е вярно, че малцина за това имат призвание!
В живота всички сме нестинари...
Много на рядко и кратки са миговете,
когато от жаравата излизаме -
колкото да си починем. ...

Залезе слънцето в очите ни
(във кръв се дави всеки залез)
човешкото е кратко и умира –
а всяка смърт не обещава вечност.
Не всяка смърт е тъй необикновена - ...

Отиващият си живот
Тъмна беше нощта. Уличните лампи леко блещукаха. По тихите улици се чуваха стъпки. Бавно приближаваха. Под светлината на лампата се появи фигура. Лекият вятър галеше лицето ù а червената ù коса леко се вееше. Въздишка се чу. Младата девойка беше отегчена. Седна на една пейка и зач ...

Аз бях там,
но той не забелязваше,
че не е сам -
мъжът, който плачеше.
И синджирче от сълзи ...

Стоя на пейка в морето,
бризът е моят приятел,
синьо се влива в небето,
оставя следи на мечтател.
Зора се извива над мен, ...

…
Кръвта му изтичаше с бясна скорост, а той, както винаги, продължаваше да се смее истерично. И както винаги, зад този смях не се отгатваха никакви чувства.
Но постепенно погледът му обезумя и гръмкото му хилене се превърна в тъжна усмивка. Тя се задържа известно време на лицето му, сетне изчезна и ...

Достатъчно ли е да го кажа
в полунощ или посред ден
и с вярна обич да ти докажа,
че си най-прекрасна за мен.
И сме себе си, дори в повече. ...

на Д. М.
Само във съня си съм със тебе.
В нощите си търся обич луда.
Всички други чувства непотребни
в битието са като заблуда. ...

"До следващия тласък нечестив"
Вечерницата скри се зад грозни облаци
и вой на призрачни пчели.
Нощта крещи,
вълни разбиват се в стената, ...

Тези сълзи до кръв издраха очите ми,
път към тебе назад да проправят,
и от страх, че си тръгваш завинаги,
тежки белези по мене оставят.
В мрак и болка умряха очите ми, ...

Ще разцъфна като пъпка
във гора от резеда,
чувам нежните ù стъпки,
знам - пристига пролетта.
Като ручей ще бълбукам ...

Усмивката е ценен дар,
душата пуста силно сгрява.
Не се купува от пазар,
богат е този, който я раздава.
Че тя възкръсва добротата, ...

Стих, завехнал в лист отронен.
Лист, изслушващ моите слова.
Само ти умееш да поглъщаш
излятата от мен тъгa.
Попиваш кървящото мастило, ...

Днешната дата е особена. Толкова двойки има в нея, че свят да ти се завърти.
В пълен синхрон е с голямата двойка, която Историята написа през мразовитата хиляда осемстотин седемдесет и трета година...
Наскоро попаднах на интересна картинка: кабинет, поохранени мушмороци, над главите им - портрет на ...

Там някъде в очите уморени
се крие споменът за мен,
макар отдавна с тебе разделени,
остава той непроменен.
Косите ми, макар и днеска бели, ...