Машина на Времето
Говори се, че имало Машина,
която може Времето да спре,
дори напред със нея да се мине...
...Назад избирам... Ала до къде?.. ...

Имам гадже – много го обичам,
но ще се наложи да го тричам.
Нещо много взе да ми отказва:
“Знам, че ти си винаги готов,
но съвсем не ми е до любов …” ...

Гара за Двама… I
Като непотребна, изхвърлена вещ,
една изоставена гара
с разбити прозорци и срутен таван,
подобно догаряща свещ, ...

И на съседите ни - никак не им е лесно...
Ама, какво да се прави - южна кръв сме...
Т.е. едва ли е невъзможно и ние да станем на същия хал...
:)
Тук има доста искрени, ...

Човекът е себично същество. Мисли само за себе си. Живее само за себе си. Загриженост - това е непозната дума. Всеки ден минава покрай бедняка в подлеза, но замислен в собствените си проблеми, заслепен от собствените си тревоги, дори не го забелязва. Погледът му минава покрай гладните голи дечица на ...

Мечта. Или някъде в дебрите на съзнанието ми. Място, което съм запазила само за мен. Частичка рай в левия горен ъгъл на сърцето ми.
Отивам там, когато остана празна, без душа, когато всичко рухва и няма къде да се скрия.
То бе гора. Винаги е било най-прекрасната гора на света. Пълна с най-зелените д ...

1
В театър – сцена.
Суетата, себе си играе
и ръкопляска си, от ложите.
Животът простосмъртен, пък нехае, ...

Беше хубав и слънчев ден. Слънцето огряваше наскоро поникналите растения. Птиците пееха ведрите си песни и тоновете им огласяваха кабинета на доктор Болчев. Лъчите светлина, които нахлуваха през отворения прозорец, озаряваха боядисаните в синьо стени, а по тях прилежно и естетически закачените карти ...

Денят изгаря, става нощ.
Изгаря върхът на душата ми.
В нощта се разчупвам на слънчеви искри.
И ставам края на огъня.
Прах от кости. ...

Жарава
Жарава с красотата си ме удивлява,
дирята ù по нозете ми остава,
буйни пламъци ме греят,
момински страсти около нея се реят, ...

Понякога мислите нямат значение. Те са просто мисли. Не действат, не говорят, не се движат. Безмълвни, празни, тихи. Не ги чувам, не ги усещам, те са просто там. Някъде дълбоко. Понякога ги премълчавам, понякога ги пускам на свобода в съзнанието, моето или нечие друго. Понякога сами нахлуват (така и ...

Започнах със всичко на ново.
Измислих си нови надежди.
Изпих своята чаша с отрова,
изхвърлих куп пазени вещи.
И мислех, че с жълтите листи, ...

Мелани беше сладко четиригодишно момиченце, толкова сладко, че мама, татко, чичо, леля и братовчедките ù казваха „бонбонче” и много обичаха да я щипят по бузките. Ей така, както си караше кукленската количка с бебчето по тротоара пред къщи и някой хващаше с пръсти бузката ù, сякаш искаше да я откъсн ...

Чарли
В едно полузабравено: Отдавна,
в една забравена от Бог страна
случайно срещнах я...И с буква главна
след нея пиша думата- Жена... ...

Е М И Г Р А Н Т
р а з к а з
Мартин Ралчевски
Мили сине,
Слънчице мое, скъпо, единствено и обично. Моля те, не се сърди, че се обръщам по този начин към теб. Знам, че вече си голямо момче и това сигурно не ти допада, но един ден, когато и ти станеш родител, ще ме разбереш. ...

ЖИВОТЪТ ТВОЙ Е
Защо когато сили сетни
затихват в немощната гръд,
намираш думите заветни
и търсиш своя верен път? ...

Сбогом, любов!
Така ще казвам вече.
Сбогом, любов,
защото те усещам тъй далече.
Ужасно те желая, ...

НАЧАЛОТО – СЪН
В съня си човек е различен. Там може всичко. В Измерението на Мечтите всичко е възможно. Няма сиво. Няма сиви. Там сам си господар. Там виждаш и най-доброто от себе си, виждаш и най-лошото. Виждаш себе си през това, което сънуваш. Има много различни сънища, но някои изпъкват на фона н ...

Прощавам...
За всяка болка изживяна;
за всяка стъпка извървяна;
за всяка хвърлена обида;
мечтата ако някой ми зазида. ...

Снежец се сипе през прозореца...
Разказва приказка за „Лека нощ!”
Прекрасна, влюбена история.
Забравям, че денят бе... лош...
Не чувам, как нашепва Вятърът – ...

АНАРХИЯ
Каква е тази Европа
без Орфея и без Пенелопа,
без принцеса лейди Даяна,
без Шнайдер Роми и нашта Гергана? ...

Когато чайките запеят,
а слънцето щастливо заблести.
Очи притварям, спомените оживеят
с дъха на морските вълни.
Какъв концерт небесен! ...

Все се чудех, къде ми е лятото!
То ме чакало в гардероба.
Панталоните, ризата, якето.
Пълен спомени джоба.
Ето, пясъче от реката. ...

Очите ми са пъстри пеперуди...
Прекрасните ми хубави очи,
но виждаш, вгледаш ли се в тях –
и те са луди, и носят хиляди бели.
Ръцете ми зандан са тъмен. ...

по перваза
капчук потропва
отмива спомен
за мълчалива зима
а в сълзата му ...

Ти знаеш ли как се обича жена?
Когато във нега очите ù плуват
и всичко за нея, пред тебе, не струва,
в недрата ù как се удържа страстта?
А знаеш ли как се докосва жена? ...

Образ на русалка.
Глас - вълните на морето.
Поглед - нощен бриз в косите.
Дете на Афродита.
На звездите. На луната. ...

Босонога душата ми плахо пристъпва във храма,
храм с мазилка от влага, без светци, без икони,
пълен с илюзии и със спомени, вместо восъчен пламък,
без амвон и свещеник, само с кръст и тежка корона.
Тук неспирно се вихрят смехът и сълзите – ръка за ръка, ...

Р И Т О Р И Ч Н О
Пак ли съм ничия? Пак ли сгреших?
Може ли вяра да храни наивен?
Кръпка с изгнили конци ли съших?
Пак ли се боря с невидими бивни? ...

Избяга ми. Доволна ли си, мила?
В двуметровите преспи ли затъна?
За миг от поглед те изгубвам
и бяла смърт навярно те застигна...
А може би потопът те завлече ...

(превод от португалски език)
Michel Telo - Ai Se Eu Te Pego
Nossa, nossa
Assim você me mata
Ai, se eu te pego, ...

"Tighten Up"
The Black Кeys
I wanted love, I needed love
Most of all, most of all
Someone said "True Love" was dead ...

"Трафикът на хора е световен проблем и много доходоносен престъпен бизнес. За по-голяма част от обществото този проблем звучи нереален или далечен от тях, но истината е, че това е една от най-големите опасности в България и света!"
Трафик на жени
Подходът - един! Жертвите - случайни,
въвлечени в чов ...

Let me be your hero
Would you dance
If I asked you to dance?
Would you run
And never look back? ...