Прибоя до скалата
Един спомен от Атлантика...
Във залива трудно достъпен
загадъчно скрит от мъглата
подгонен от Вятър попътен ...

Изплети ми венец от твоите чувства,
за блясък в очите сложи ми звезда,
изпрати и щурчета нежно да свирят,
за нашата обич да чуе света.
Облечи ме във рокля от облаци бели, ...

Не умея във теб да мълча...
Щом ме срещнеш, зашепват ти мигове...
Плисвам във теб като капки от дъжд
и изпълвам небето ти с полети...
И събудила вятъра в теб, ...

Една безсмислена ограда
разделя гробищата стари
от улицата. Тези вътре,
приели своята награда –
смъртта, не могат да избягат ...

Koлко лесно е, колко удобно
чуждото да съдиш ти!
Сляпо вярваш на урока,
зароден от младини!
Само разликата търсиш! ...

Не вярвам, че българите сме толкова наивен и глупав народ, че ако се стигне до коренни промени към по-добър живот, да не ги искаме. Но малко са хората, които не се интересуват единствено от клюките около себе си, а останалата част от народа, на които явно не им е известно или им е безинтересно полож ...

Ах, този дъжд немирен -
напълни ми с капки очите
и сега две ручейчета бистри
по лицето ми се стичат.
Не, не плача! Защо да плача - ...

В далечината се чувало гълчава. Тя се запътила натам. Спряла пред дървената врата, на която се четял надпис: "Мъжка утеха". Влязла вътре. Множество мъже били насядали около масите, на които чашите с червено и бяло вино замъглявали погледите им. Един от мъжете махнал с ръце към нея и я поканил да сед ...

Най-дълъг е пътят до теб.
Не вървях ли достатъчно...
Как ме брулеше вятърът.
Не отвори врата,
с катинар заключи ...

КРАЛСТВОТО НА КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА
По крива диря ли поех в началото,
посоките ли сбърках като млад,
та виждам
сякаш в криво огледало ...

Сърцето ми е късчета от цветна Светлина,
разпръснат пъзел в Красотата на Света!
Сърцето ми е нежност и извечна Доброта,
родено да дарява безрезервно Обичта!
То страда за наивната, изгубена от мен Душа, ...

Вече зная защо съм роден -
в утринта топъл бриз да ме вземе
на крилете на знойния ден -
песъчинка в дъха ти стаена.
Уморих се да търся мой бряг, ...

Тъмна светлина
(на изгубените души)
В стая с посивели мебели,
посипана от паяжини и прах,
седи момиченце на стар паянтов стол. ...

Обичам се. Във себе си аз вярвам.
Душата ми е вечен лъч от Бога.
Обичана съм. И не се предавам -
в неволя да живея с вяра мога.
Обичам те. И толкова е просто. ...

Какво ще напиша сега ли се чудиш?
Белият лист ми се плези насреща.
Изплъзва се музата и ставам на нула.
Астматично ще дишам от среща до среща.
Няма да пиша, понеже не искам да сричам ...

Искам само къс синьо небе
и колаж от оранжеви сенки,
да си спомням за изгрева с теб
и гърба ти, обсипан със бенки.
Как обичах, докато заспя, ...

ПРОБУЖДАНЕ
Защо сме толкоз близки и далечни?
Не можем ли да бъдем с теб едно
и сякаш под закрила на ореол
да светят чувствата ни цяла вечност? ...

Внимавайте със спомените
Очаквах декември да е зъл
- сняг, студ и вихър бесен,
a той, тихичко нощес дошъл,
топъл като врабчова песен. ...

Хей, бармане, здравей! - Налей по чаша!
От отлежалото налей - не се скъпи.
Налей да пия, докато нощта е наша,
пък после сметката сметни.
Но не за сметката от питието казвам, ...

Замисляли ли сте се колко преходен е животът ни?! Един ден си с един човек, на другия ден с друг. Всеки път имаш нова и нова тръпка... Ами ако един ден чувствата се изчерпят... ставаме емоционално изчерпани. Всяка нова любов е интересна и вълнуваща. Но защо след това идва друга. Аз съм на мнение, че ...

Господи, през всичките тези години Ти си ме изпитал и знаеш, знаеш, че те обичам. Какво или кой ще ни раздели? Пари ли? Ако се налага, ще живея, като просяк, контейнерите ще бъдат мое жилище и аз там ще живея, ще умра от глад, но за пари няма да се откажа от Теб и от моята любов към Теб! Коли, къщи, ...

Заглавието е взаимствано от романа ГРАД ПЕЧАЛЕН на Йежи Пилх
Печален, градът се отдръпва от мен
и бяга по мокри олуци.
Замеря ме с всякакви звуци
в един многогласен рефрен. ...

Душата тъжна е цигулка,
огласяща нощта в самотен час.
С акорди, снети от живота,
предава песента ми и без глас.
Дали ме чува някой, ...

Гласът на Единака
Изгубили доверие,
се скитаме самотни,
с най-висше лицемерие,
по-низши от животни. ...

Аз съм вятърът, застинал в клоните,
замлъкналата птича песен.
Скърцащият пясък под файтоните,
листите, опадали на есен.
Аз съм слънчеви лъчи и урагани, ...

Мразя ли?
Мразя те, задето те обикнах
и мразя, че със тебе неусетно свикнах.
Липсват ми прегръдките ти нежни -
като загубени парченца пъзел ...

Изгубих те...
Изгубих те във дръзките дантели
на роклята си - буря снежна,
очите ти във моите са вплели
мотивите за вечната надежда... ...

МОРСКИ ПРИКАЗКИ
Ти прости ми, мой бедни рибарю,
че надникнах във морската приказка.
Мен ми стига коритото старо,
не мечтая палатите приказни. ...

I saw you dancing in a sea of light
Playful as if nothing was on your mind
Upon the voices floating from the trees
Feeling of happiness filled me
Now broken dreams have clouded everything ...

Vienna Teng - Lullaby for a Stormy Night
Little child, be not afraid
though rain pounds harshly against the glass
like an unwanted stranger, there is no danger
I am here tonight ...

Душата не е цвете за мирисане -
измамница, преструва се. Изконен ген.
Понякога е екзотично птиче -
прекрасно, а живее в мен.
Диктува ми канони. Френетично. ...

Признание на Алепу
Аз още търся любовта си в теб
из заливитe в звездните лагуни.
Но днес е друго моето море
и вече други устни ме целуват. ...