Под сянката
на широколистното очакване
като змия пълзи
и се извива липсата.
И все по-гладно ...

Понякога сама ще си говоря-
ще си представям, че съм с теб в диалог,
понякога със трима ни ще споря -
със себе си, със тебе и със Бог.

Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...

роман на ужасите
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитиет ...

Бавно нижат се нощи, дни!
Изнизват се, трупат години!
Тъжни - мрачни, бели и черни!
Утрини - слънчеви по детски игриви!
Вечери лунни и звездно-палещи! ...

Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...

По дяволите,
никой не разбира поетесите...
Ана Петрова
Не бил разбирал Никой поетесите...
По дяволите!... Аз нима съм... Никой?... ...

Излъжи! Излъжи ме красиво!
Излъжи, ще затворя очи.
По прекрасни пътеки води ме.
Залюлей ме във морски коси.
Излъжи! Замажи сивотата ...

Проклятието на сърната
Сърна, от вълк заченала,
трябва за любовта си да умре,
а аз, в ръцете ти простенала,
до ада стигнах, накъде? ...

Понякога искам просто да ми кажеш, че не искаш да си тръгна, че имаш нужда от мен, че ще ти липсвам...
Понякога искам просто да спреш да мислиш за това, какво ще направя, за плановете ми, за останалите...
Понякога искам да усетя ревност, която да ме накара да се влюбя още повече...
Понякога искам да ...

нойз

Осъзнаване
Не те виня. И ти не ме вини.
Или какво пък…Както си решила.
Ако грехът е болка за едни,
за други е като омайно биле. ...

Софийска сага 12
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дом ...

Бързъм дъ ти съ пуфаля,
мязам на вищогер.
Кът магари със съмар съм
и кът лумнъл огън.
Бачкам яку, кът Жигули, ...

"Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.'' Евангелието от Йоан 6:51
... и ще разкъсвам по част
от своето тяло.
За всеки от вас,
който зло е посял. ...

Тишината на вчерашните дни отекваше в глухотата на пустините.
* * *
приличаш на бучка захар в чаша
някой разказвал ли ти е как от оранжеви въздишки са изтъкани струните на дните
как малки човечета градят мечтите ...

Защо да пеем за тъгата?
Защо да слушаме скръбта?
Защо да мислим над лъжата,
инжектирана в нашите сърца?
Знаем се, бяхме чист кристал. ...

ИЗПОВЕД
“Ты дышишь солнцем, я дышу луною...”
Анна АХМАТОВА
Аз съм поет на сенките и здрача,
владетел на седефени пространства, ...

На любовта
На любовта природата велика,
царица на най-светлите ми дни,
будните ми нощи тя разнищва,
с разперени крила над мен бди. ...

Любов ли е
или просто
твърде чакано щастие,
любов ли е
или твърде мечтана ...

... с най-добри намерения
към всички в сайта...
*
zemfim, пънче, Сашо, Смешко,
viki, rimpo, kadife_ , ...

Миризма на босилек се носеше из въздуха
Погледът му се спря на малката гънка между гърдите ú.
Червеният лак по ноктите ú го подлудяваше.
Мислено той докосваше с върха на пръстите си бедрата ú.
Почти падналата презрамка на рамото ú го съсипваше. ...

Вървях сама в онзи мрачен ден.
Вярвах, че светът от нежност е лишен
и със сведен поглед към сивата земя
мислех към самотата да се устремя.
Безлични хора минаваха край мен, ...

Две очи са твърде слепи
за да видят целия свят,
да обходят целия бряг,
да изплачат едно море.
Чифт ръце са твърде слаби, ...

Страх
Душата тлее като въглен,
сърцето изгаря в адски огън,
очите ронят кървави сълзи,
ръцете се протягат за последно сбогом. ...

Жена когато те покани...
на Е...
На жена не се отказва
за Любов ли те покани,
а от щедрата ѝ пазва ...

Беше го убедила да ú предостави плътта си като платно. Обожаваше да рисува и да изразява себе си чрез картините си. Винаги ръцете ú създаваха това, което чувстваше, като преобладаващ цвят беше черното. Но днес избра друг – червен.
Той се беше излегнал по корем на голямата спалня - с ръце над главата ...

Странно е, когато харесаш някого.
Винаги става изведнъж,
независимо дали си за първи път пред него
или след много дъжд.
В главата ти нещо се лашка, ...

Здравейте! Аз съм на 16 години и много харесвам да ходя като платена публика. Виждам много неща, забавлявам се и, най-вече, уча се да виждам. Ето, например, преди няколко дни, както си се смях на една (според мен голяма глупост) нещо ми стана и започнах да се замислям малко повече, отколкото преди д ...

Вечна любов Застинала съм с трепет край скалите -
сред пясъка, морето и вълните,
под Слънцето, Луната и звездите -
с безкрайната любов и със мечтите.
Как искам аз да литна над вълните ...

Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,
със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.
Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти
чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.
Знае как да мълчи и обича разходките нощем. ...

женски ръце
топли
нежни
сурови
губят се в моите лапи ...

Сянката на вятъра
В студена утринна роса,
с остър писък, разсякъл тишината,
вятърът - замърсен от тъга -
горчиви думи, като смъртта, говори... ...

Песничка за мотивиране
Когато загубиш посоката, друже,
почувстваш, че в този живот си ненужен
и смяташ, че нищо от теб не зависи,
на моето рамо ела, облегни се! ...