В мрак обвити и със сърца разбити
те бледнеят в гъстата мъгла.
Сън прозрачен те сънуват
и в съня мечта за щастие блести.
От любов лишени, изпепелени, ...

Атина
Бях силна досега. На колене
не паднах ни веднъж насред тълпата.
Не сетих студ, ни жажда. Рамене
не сведох да посрещна самотата ...

Едната вечер собственикът на хотела се беше погрижил да ни организира "гръцка вечер" - с по-разнообразно меню от гръцката кухня и с барбекю, което изпълни с аромат целия квалтал; с музикална уредба и с томбола. Много хора танцувахме нея вечер. Много сиртакита. Много блусове. Надойдоха и групи турист ...

„Тик-так, тик-така -
времето си работи,
стрелки се гонят -
кръгът е техния бряг,
цъкащото умира.” ...

Трудно е да си представя себе си и света около мен в бъдещето, най-вече защото аз самата нямам план, който включва дори предстоящата ми година. Мога да кажа само, че се надявам след 10 години животът ми да е благоприятно устроен за мен и моите близки, а светът, който ме заобикаля, по-добро място, по ...

Във въздишката
на слънцето
нагласи се,
важно,
оркестърът ...

"Усмихни се!", казвам пак,
но устните стоят.
Не се повдигат, как
на мъката да устоят?
Причини нямам аз да се усмихна, ...

Различно е на този ден,
на твоя празник искам да не плача,
но той за мен така е отреден -
за тебе само да си мисля в здрача.
И в този здрач за теб ще си наливам ...

Пъстра красива пролет.
Жарко и горещо лято.
Хладна шарена есен.
Време зимно и студено.
Сезоните, събрани в теб. ...

На хълма облак. Спира се. Мълчи.
Дали си струва да го тресне
селцето стихнало – две-три врати
с плевни в паяжини и във плесен?
И вълк на хълма. През едно око ...

Излез от мене!
Тази болка ме убива. Не, не мога така.
Като сянка през мен да минаваш,
замръзвам вече в мрака и студа,
сякаш за нещо ме наказваш. ...

Кръгло съм сираче, клето,
спомням си ги като в сън.
Как боли, боли сърцето,
възрастна макар да съм.
Майчицата си погребах - ...

Подобно бели лястовици, кацнали на жици,
ликуващи, мечтите ми вибрират.
От слънцето докоснати щастливци,
събудени след зимата пулсират...
Не бързайте! Постойте още миг ...

Помня когато светът беше глина,
очарователно мека в ръцете ми
в час по рисуване и моделиране.
Имах ръце. Бях безсмъртен на седем.
Днес съм безсмъртен, но някак по старому. ...

Омразата е нещо страшно,
омразата е нещо зло.
Ако навлезе във сърцето ти,
не очаквай ти добро!
Като черното мастило е, ...

Светулките вече прелитаха из мрака около храстите, а фенерите, запалени наскоро, оцветиха алеите, парка и дебелите стволове на липите в оранжево. Падна приятен летен хлад, след него, като хиляди дребни животинки, допълзяха и тайнствените шумове на нощта. Южният край на парка бе най-оживен. Чуваше се ...

Пролет
Малка буйна река
под снега ромоли
и извива снага
край брега от ели... ...

Тя бавно вървеше по безлюдните улици с цигара в ръка. Дългите ù руси коси се развяваха от студения вятър. Гримът ù оставяше следи по асфалта под формата на сълзи. Разкървавените ù устни дръпваха от фитила на току-що запалената тежка цигара, чиито дим запушваше дробовете ù. Кехлибарените лъчи на слън ...

Моята съдба
Животът ми покрит е с тъмнина,
сърцето ми се стяга от тъга.
Душата ми безропотно ридае,
умът ми във нощта се шляе. ...

Примирени с хомота
Привикнали с клетката, здраво скроена,
душите ни тлеят, без ропот и стон,
а клика пазачи, от съвест лишена,
нахално твърди, че ни дава подслон! ...

НАПРОЛЕТ В ПАРКА
Напролет в парка е много красиво!
Вред зеленеят дръвчета, тревички.
Фонтанче ромоли напевно, живо,
във хор му пригласят радостно птички. ...

Така и не успя да ме усмихнеш...
Опитваше се, знам, но не - уви.
И вярваше, че много ме обичаш,
а всъщност във заблуда беше ти.
За жалост, любовта ти бе окови, ...

Една година
Една година си отива.
Изпращана с какво ли не!
И както във живота бива,
тя води свойто протеже!... ...

Посвещавам с най-топла обич на баща си
Здравей тате!
Не искам с нищо да те натъжавам, но знаеш, между нас никога е нямало тайни. Липсваш ми. Много. Никой не можа да запълни твоето място в сърцето ми. Може би затова толкова често гостуваш в съня ми. Присядаш до леглото, погалваш косите ми и в онази к ...

Изминах дългия си път
Изминах дългия си път,
приятелите истинските вече ги няма.
До мене просто не стоят
хората, с които хапка съм деляла. ...

Горите на Залеза
0.1.0.1.0.1.0
„Пространството и времето са невъзможни за овладяване променливи.” С това константно знание се раждаше всеки берим-изтари и се бореше да го промени през цялото си съществуване. Всепризнаването на расата им бе дело на поколенията космически архитекти, инженери и строите ...

Можеш ли без грим да си красива,
щом хубостта ти всеки я краде,
а ти да си безумно търпелива,
но никога с подвити колене?
Да бъдеш като приказка, която ...

Наполовина разделена,
бях аз победена.
Търсех в хиляди лица
другата част от света.
Но теб нямаше те там ...

Не знам за мене ти доколко мислиш,
но аз те мисля и си те мечтая...
Не знам доколко ти сега ме искаш,
но аз те искам, страстно те желая...
Не знам в момента колко ме обичаш, ...

Помня деня, когато играехме хорото.
В болка, в тревога ти бе до мен.
Ти възвърна вярата ми във доброто.
След мрачна нощ изгрява ден.
В утрин свежа галят ме лъчи. ...

Главица навело,
нежно и бяло,
поглежда свенливо
кокиче красиво.
Над снежна покривка ...

Умирането на сърцето е нещо, което
не можеш да разделиш с никого.
Африканска поговорка
Верният път е само един –
погрешните са хиляди. ...

Отлитаме...Долитаме..
И търсим в старото гнездо
останалата топлина
крилете ни да сгрее.
И как след всяко скитане ...

Виж самотните ми стъпки в пясъка...
За малко изчезва от очите дори блясъка...
Ти си сам. И аз сама.
Сам самички сме ние на света.
Отне ни много време да докоснем ръцете си, ...