Мъникът 2
Ервант Дилоян беше белязан от природата още при своето раждане. Роди се “седмаче” и като че ли това предопредели съдбата му. Всички други деца от Каршиака бяха родени на деветия месец от бременноста на майките си, само Ервант беше избързал, за да се бави след това през целия си живот. Той ...

Ново производство

Самотата се лекува единствено с любов!
(Хр.П.Стоянов)
По парапет студен ръката ми минава
и сякаш стопля вледенения метал,
и върху снега отпечатък от ръка остава. ...

***
- Ти беше до мен, когато имах нужда от подкрепа.
Спираше сълзите ми и ме разсмиваше в най-тежките за мен моменти.Ти беше първата, която ме нарече свой приятел. Първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд тези тези сини очи…
.
- Аз бях първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд т ...

Билет за невръщане
Заведи ме на другия бряг,
там, където живеят мечтите,
там, където във лунния впряг
до полуда танцуват звездите! ...

В нашето ежедневие постоянно общуваме с много хора. Обсъждаме различни теми, по които всеки размишлява по различен начин. Аз лично обожавам да разисквам най-различни теми, и най често да споря, докато не убедя този срещу мен, че съм права, като давам добри аргументи и факти. Просто не спирам да обяс ...

Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш падналият лист хартия и усещаш пронизваща болка - точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи - познати, любими, желани. Изгубен ...

ДИСОНАНС
ТАКА ЗАПОЧНА 2011 ГОДИНА
Съдбата ми ме бутна с невнимателен пръст в една болница в навечерието на предишната Коледа.
Болнична стая, първи януари, обяд! Малко пациенти, по-точно само двама сме. Тихо бълбукат кислородни апарати. От телевизора звучи новогодишният концерт на Виенската филхармон ...

И в красота застинал този свят
и грозота щом него загрозява,
безмълвно бедното е с цвят богат,
щом черно утрото изгрява.
И помни дните на възход ...

Огледална любов
Беше 07:00 часа. Гара “Павлов” беше пълна. Жени, мъже, деца тичаха наляво и надясно и поглеждаха към таблото с разписанията на влаковете, за да се ориентират. Всички носеха куфари и сакове, издути като балони. Влачеха колички, чанти и чадъри. Сблъскваха се един в друг, без да им прав ...

Нощ за убийство
Тази нощ, след толкоз умора,
ще убия отвътре страха.
Тази нощ поначало е моя,
присвоих я – реших да не спя. ...

Вселена
Ето, стрелките на времето не спират,
преминават по невидимата спирала
на вселената и всеки един от нас
остава своят отпечатък в сърцето… ...

При вододела на небето и земята
ехти една взривена тишина.
Надеждата възкръсва и пропада,
а вярата превръща се в река.
При нея дълго време се прокрадвах, ...

Обезсмъртен, в безкрайното пространство очите му останали са.
Съсредоточен, непоклатим, уверен до мозъка на костите си,
убеден, че той не ходи, а лети.
Описван, одумван, обиждан, преценяван, подценяван, възпрепятстван.
Но той не чува, не усеща това около него, в мечтите той гмурка се и не изплува. ...

Някой ден, ако ме грабнат мисли шеметни,
аз ще запрепускам. Ах, с какви коне,
в нежния ми стих – съновник твой на времето,
в твоята гора... Под моето небе...
Ще струи любов в росата – пъстри капчици, ...

Някога смял ли си се,
когато душата крещи от болка?
Някога вървял ли си без цел и посока?
Някога искал ли си нещо толкова
силно, че от нетърпение да тръпнеш? ...

Предай нататък моето спасение.
Отказвах го от всеки досега.
Предай го, без да тънеш в угризения,
нататък - аз сама ще си простя.
Ще си простя, че и днес ще стане вчера, ...

Адът, наречен накратко ЛЮБОВ,
е странен, фатален, дори нетипичен.
И на кръвта с непрестанния зов
ражда се в нас - всеки път нов, различен.
В него катран ужасяващ не ври, ...

Не тъжи! Отишъл си е миг,
но друг ти предстои.
Не плачи! Една мечта,
загубила контрол,
от друга ще се замени. ...

Мога да говоря за това -
колко много те обичам.
Мога да крещя без глас,
полудяла до отричане.
Облаците в моята глава ...

Сама се разбих на парчета,
кръвта си плиснах в река,
с молитва към Бога
гласът ми отеква,
краката ми бавно ...

Автор на текста и музиката е Десислав Ванков
Концерт на Revalation band

Нямаше как, вдигнах.
- Да, Ралф.
- Здравей отново! Какво ще правим довечера?
Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.
- Не знам. – измърморих неясно. ...

Моя душа
Моя малка, моя дива,
наранена ми душа -
ти си горска самодива,
ти живееш през нощта! ...

Понякога не знаеш как да затвориш страницата, без от време на време да се върнеш назад, за да я прочетеш отново. Понякога не знаеш как да продължиш напред, без в моменти на слабост да погледнеш какво става зад теб. Понякога знаеш, че не трябва да се влюбваш в някого, защото ще те нарани и въпреки то ...

Вечер, когато спиш,
идвам с щурчета работливи,
с цигулките си малки
романтична песен да ти пеят.
И любов нежно рисувам с пръсти ...

Подир монотонния ръмеж на сълзите се стича крясък -
пречупен вой на хищник през летливата тъга.
Ето как по гладката повърхност на душата ми ръждясват
два бледи спомена, пришити в станиолова мъгла.
Вървя нанякъде и стъклените ми сандали тропат, ...

За човека
И ей така от памтивека,
пълзи по стълбата Човека,
да трупа пари и имоти,
не с хора, ами с идиоти... ...

Бяхме тъй щастливи, беше тъй прекрасно,
но усещам, в тебе сякаш нещо гасне.
Искам да те върна, искам любовта си,
искам пак да видя в очите ти незаменимия блясък.
Вечно по задачи тичаме, ...

Ще виждам често твоя профил,
виденията в него скрити
и кратките прощални строфи
ще помнят и за теб ще питат.
Ще бъдеш слънце от пендари, ...