Понякога, Музата се отдалечава от нас, но не изчезва съвсем, тогава става смущаващо тихо! Търсене в плен на тъмна заблуда, дали си била, или не истински луда! Протягаш ръце с търсещи пръсти, там, където мисълта ти те връща. Но сега, уви, нима я заместих с моя добре на вид напечатан, ежедневен вестни ...

Живот без собствени спомени…
Седя и си мисля
какъв ли ще бъде животът
без собствени спомени.
Накрая разбрах, че без тях ...

Кой показа среден пръст в лицето на успеха...
Кой подложи крак, а предлагаше утеха...
Кой ще ме накаже и кой ще ми прости...
И кой с глава наведена ще шепне "помогни"...
Колко живота изгубих и колко живота ще дам... ...

И когато разбрах,
че едва ли ще ме обичаш
така, както искам,
аз взех големия паренхимен нож
и отрязах онази част от душата си, ...

БРЕГЪТ НА СМЪРТТА
Аз бях момчето, което с радост бягаше към морето,
без да подозира, че то е студено.
Сега съм напът да стана мъжът, който умее да плува,
но не иска да рискува, влизайки надълбоко. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Научи господин Стоян Попов,
управител на еН-ска околия,
че в тамошното село Криворов
похватите на кмета бай Илия ...

Мъгливо и тихо
На отсрещния склон се залута мъглата,
като рошава побеляла старица,
запрепъва се боса, накълбена и хладна
и закри светлината в зениците. ...

Л Ю Б О В Т А
Тя дойде изведнъж! Като сън! Като буря! Неистово!
Като дъжд. Като пролетно цвете, наесен разлистено.
Тя дойде! Покори ме! Разтърси ме цялата!
Като огън и вятър обгърна ми тялото ...

Студът няма име.
Той е белег в душата.
Като нокти забити
докрай в сетивата.
Не чуваш, не виждаш, ...

Поиска да ме вземеш. И пое
с най-пакостния вятър под звездите.
В кръвта ти галопират пак коне
и ти не можеш да ги озаптисаш.
Но как ще можеш? Нещо диво в теб ...

Къде си ти?
Къде си ти, очакван Блян,
загърбен, беден, пропилян,
загуби свойта сила, мощ,
небето ме обгърна в нощ! ...

*
Огън без дим
от изсъхнали листа...
Само тази чистота...

В памет на Марко Недялков
Не успя да дойде есенно,
но остави след себе си думи.
Залата слуша унесена,
за любовта няма куршуми. ...

Караман
Имах кученце,
Караман се зовеше.
Хлебец и месце
да яде обичаше. ...

ВЪПРОС БЕЗ ОТГОВОР
Захвърлени спомени
при ненужните мебели
и те са покрити
с лепкава прах. ...

НЕ Е ЛИ
Не е ли любов всеотдайна
за радост и мечта,
с надежда да е тя безкрайна
и пълна с доброта... ...

Денят, в който се сбогувах
с близки, приятели, роднини,
тръгнах аз по пътя си, пътувах
и припомних си шестнайсетте години...
... през които бях безкрай щастлива, ...

На забравена гара чакаш влак, който не е за теб... Влак, във който няма пътници, влакът за Никъде. Скиташе се дълго в хиляди лабиринти, уморен от своя бяг днес отново си до мен. Отново до мен, ала искаш да заминеш надалече, толкова далеч, там, където и Слънцето не огрява. Там, където ще бъдеш винаги ...

Разбираш ли, че ме прегазва самотата,
когато във очите ти е зимно?
Оголените ми ръце от вятъра
са клони, непосрещнали взаимност.
Разбираш ли, че самотата ме разкъсва ...

Почакай, Любов
Почакай, Любов! Не умирай!
Ще те нахраня с последната си надежда,
ще те облека в последната си илюзия,
ще ти дам последното парченце ...

Не знам престъпница по-страшна
от тази, с име САМОТА.
Човешка спътница
всегдашна,
а днес - убийца на света. ...

„Хроника на виртуалното влюбване”
Калина Вергиева
Защо ли мисля си, че тя е
достъпна като чаша вино?!
Наздраве! ...

Стига с тези грешни мисли,
виж ме в друга светлина.
Колко стихове написах,
та там живее моята душа.
Любов от грях не различаваш, ...

Днес ще те отведа в „Страната на чудесата”,
ако не ти харесва, просто излез…
Но ако ти хареса, оставаш завинаги… И в това е уловката!
Получаваш възможност да надникнеш в това, което ме спасява от реалния свят…
Обръщам се и потъвам във въображаема врата в стената. ...

- Долу, долу – рече помака
и героят тръгна към реката.
Селянина дръпна, хвърли си качака.
Плювна, припна към жената,
а пък тя – дебелата – горката, ...

Като смъртна присъда в нощта прокънтя гларусов вик.
Хоризонтът проблясна – тънка метална гарота.
Изгоряха на клада звездите, луната издра своя лик.
Мокро утро проплака – отново роди се животът.
Вкочанени комини отново разпяха се с ноти от дим. ...

През есенните мрачни дни -
когато страшно вятърът бушува
и вече слънцето не ни целува, -
изпращам ти целувки от мечти...
Събирам денем съчки и листа - ...

Усмивката е в пролетна роса,
във поглед на цветеца крушов,
във възгласа на патенце едно,
във локвичка,
във дънер изтърбушен... ...

Ще се видим отново,
но не на този свят,
ще счупя всички окови,
ще избягам в твоя рай,
за да бъдем едно, ...

Любов ли е на думи,
на хартия,
но няма кой да я чете...
Написаното слово е магия,
но ти не вярваш на мечти... ...

Усмихната звезда бях аз,
но що се случи с мене,
от моето лице не падаше тя,
усмивката красива в нощта.
Но днес сълзи ми падат от очите, ...

Добре съм, любов моя, щом питаш.
Още си карам живота жалък по памет.
Омекнали гумите, очукани калници,
но имам късмет да паркирам на завет.
Добре съм, лани смених амбриажа ...

Иви Адаму & Дади Нек - Пожелавам си
(превод на английски превод "I Make A Wish")
--------------------------------------------------------------
Like the lips looking for kisses,
like the wave looking for the shore, ...

HEINZ KALAU Sommerlied
Durch deine Haare seh ich den Himmel scheinen.
Auf deiner Haut liegt Sonne, und der See
hat zwischen deinen braunen Armen Wellen,
und rings um deinen nackten Fuss ist Klee. ...