МОНОЛОГ НА ЕДНО СЪРЦЕ
Беше време, когато бях осмият цвят на дъгата,
къпех себе си в младост, четяха ми за Буратино...
По-различен сякаш беше мирисът на красотата
и не знаех какъв е вкусът на коварното вино... ...

ДИЛЕМА!
Животът сякаш че е спрял.
Проблема търся аз във всеки досега.
И как така досега не съм разбрал,
че в мен таи се таз вина. ...

На Коледа измолих чудо!
Изплаках си душата във молитва.
Откликна Бог, не чаках дълго...
Сърце, намерих билка лековита!
Помагайки ми грешката да осъзная, ...

Дeтски мерак
Аз искам тук да ви разкажа
за най-най първата любов...
Душата детска да покажа...
Да ù напиша “послеслов”. ...

Мрак и след мрака мрак в душата ми.
Виждам я в твоите очи,
чувам я в твоите думи.
Ангелът с дяволски глас -
той ми шепти, че си неин. ...

П Р Е Д У Т Р И Н
В среднощния полъх на водна стихия,
в омайващия изгрев на безпътна вода,
когато морето е гладка тепсия,
когато във нас е просто тъга. ...

Говори, говори, говори!
Със притворени в здрача очи
ще те слушам и тихо ще плача.
Няма за никой да пазя сълзи
и сама ще извикам палача. ...

Ще ви разкажа за едно лицемерие, което не приемам и не разбирам. Което превръща изричащия в лъжец, който иска да заблуди някои хора, конкретен човек, но преди всичко да измами себе си… неуспешно! Чувам го често около себе си. От приятели. От познати. Случайни хора. От любимия. Скапан театър, в който ...

Аз съм безразлична, а във мене - тъжно!
Облачно и мъгливо е в душата ми,
отнема ме до... нямане!
Притихнала в сумрака, чакам ръцете ти да ме спасят...
да дойдеш и да ми покожеш път! ...

"В рая бях и в ада с него аз горях..."
Летях от щастие и лазех по земята...
Той бе моят въздух и вода, моят свят и светлината в мрака...
Умирах и възраждах се от пепелта, и пак все него търсех - отровата, даряваща живот... И сто да имам - той ще бъде в моите мисли...
Обичам го и никой не ще го замен ...

Ликуват днеска сетивата,
открили свойта "липсваща частица".
Уверено пристъпвам към страната
на истинските си желания.
И ти си тук, на хоризонта, ...

Изписах ти (признавам) празните пространства
(мастило егото поема до откат).
До изнемога те римувам
(поезията не е душманство).
След полунощ цитирам само Господ и Сократ. ...

Да имаш някого напълно... това означава, че трябва да се примириш, че ще го имаш още по-кратко, отколкото си очаквал, отколкото ти се е искало. В любовта е същото като с всяко друго опиянение. Колкото по-бавно пиеш от чашата с уиски, толкова повече време се наслаждаваш на вкуса, толкова по-нежно те ...

Защо мълчиш?
Тишината ме убива!
За нас надежда още има -
ГОВОРИ!
Усещаш ли, че нищо ...

Самотата мога да я изтанцувам,
този танц ще ме погълне,
душата нека се бунтува
и болката ми ще изтръгне...
Самотното танго ...

Душата ми отлита неразбрана -
в самотните си тъжни висоти...
Бях лебед... А сега съм черна врана -
във твоите и в чуждите очи...
Каквото съм успял - това посял съм... ...

Да видиш небесното щастие в очите
е жива излюзия в мислите свише.
А аз искам да гледам, макар и да зная,
че някак пошло обречено е то изначало.
Да пишеш слова, неразбрани от разума, ...

Достатъчно се унижавах...
Достатъчно права в живота си ти давах.
И в клетката достатъчно живях.
Дошъл е миг - крилете си да залепя.
Защото птиците във клетки не виреят. ...

на жена ми
Навярно вече всичко бих раздал
да знам, че си добре, да зная кой съм...
Снегът, въздъхнал, се превръща в кал,
денят трепти, по-тънък и от косъм. ...

Искам да чуя гласа ти - за мен вълшебен звън!
Искам да видя лика ти, но не мога - дори насън,
и гледам снимката ти само... Липсваш ми...
Искам да те гушна, мила МАМО!!!

Моят ключ за звездите
ще отключи една!
И към нея полита
твойта нежна ръка.
Не пришивай крилете ...

Пътят свършва, поглеждаш през рамо,
гледаш в мъглата и виждаш силует.
Стъпки аз следвам след тебе безкрайни,
заличени от време, откраднато от теб.
Лицето на миналото те дърпа безгласно, ...

Заспиват булевардите смълчани
и започва кучешки парад.
До контейнери разменят си закани,
по навик минувачите мълчат.
Нощта разтваря своето ветрило ...

Тези устни дълго нецелувани,
от истинската им, единствена любов,
тъжно мълчаха отдавна забравени,
чакайки нов съжевителен зов.
Сухи, зажаднели и търсещи, ...

Свете тихий,
грее пламъкът
на твоя зов,
на твоя нов живот.
В теб свети, ...

Живели някога в едно кралство момиче и момче. Те били много близки и добри приятели. Разхождали се сред природата и си говорели с часове, споделяли тайните си. Момчето помагало на момичето с ценните си съвети, а тя му отвръщала с преданост и доброта. Понякога между тях се прокрадвали и други смущава ...

Смрачаваше се. Времето бе, както винаги, ужасно. Зимата блъскаше по прозорците на схлупената къщичка на ул. Скобелев 4. Зимата сякаш всяка година водеше безконечна борба с тази схлупена къщичка. И къщичката не се предаваше. Всяка зима тя устояваше на виелицата и снега.
Обичах лошото време, още от де ...