Погледни в очите ми,
надникни в сърцето ми.
Не виждаш ли себе си, не
се ли познаваш?
Нима не виждаш тези ...

"Обречени"
Обречени
да скитат ослепели
из пустите земи на Лудостта,
промъкват се подобно сенки ...

Не се завръщай, моля те, недей,
аз знам, ти имаш този странен навик.
Когато се почувствам най-добре,
от нищото изскачаш, разпиляваш.
Не се завръщай, не искам да знам ...

звукът от трясъка на вратата
се разнесе из цялата стая…
като че ли бавна тиха музика
зазвуча в ушите и…
побягна напред към бездната… ...

"Революционното преобразяване на света - мечта, утопия или илюзия"
"Революцията е исторически период на смяна на политическия режим, последван от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е спонтанно или организирано вдигане на народните маси, най-често от ниските слоеве на на ...

До мене лягаш си ти,
а леглото студено стои!
Самота помежду ни лежи -
не иска никак да ни сплоти..
Няма я таз топлина, ...

Очите ми са къс от сянка.
Душата ми - изгубен силует.
Удавник съм с пробита сламка,
изгубена магия в амулет.
Сърцето ми в свещта се разтопява, ...

Понякога усещам тъжен полъх,
той носи чувството от твоята любов,
отдавам му се, притаявам дъх,
потъвам във щастливо минало.
Пътувам между думи за обичане, ...

Когато се прибереш вкъщи след поредната вечер в компанията на приятелите си и си легнеш в студеното легло, ще разбереш колко топлина съм ти давала всъщност... Когато станеш сутрин и разбереш, че няма кого да целунеш за добро утро, ще разбереш, че действието, превърнало се в навик ти липсва... Когато ...

В живота ни високосен,
ден (в повече) през три години,
надежда може да носи
или да шепне: „Прости ми!”
И в любовта да наднича - ...

Те крачат в тъмнината двама,
разтапят се един по друг.
А ти си трети!
Ти си непотребен!
Те гледат се, ...

Отворих си прозорец за душата -
изморена е и иска да подиша.
Отворих и сърцето за мечтата си -
по пътя свой научи се да срича.
Отворих си вратата, за да влезеш, ...

И какво като е пролет вече
и раззеленила се тревата.
И звездите тихо вечер
говорят си с луната.
И какво кат птици пеят, ...

Сложи глава спокойно на гърдите ми,
притихнала, от вятър уморена.
Сложи я, отпусни се – натежи ли ми,
с целувка тежестта ú ще отнема.
Послушай във гърдите ми потоците, ...

Студ
Нахлува студа,
с тихи стъпки,
но бързо сега
се бори с ума ти ...

… И подлостта е форма на живот
за ниски твари с мътни слепоочия,
които в преднамерен, пъклен ход
заместват думи с дълги многоточия.
И срещите превръщат във театър. ...

И тази вечер ще намина,
до леглото тихо ще приседна,
с ръка лицето ще помилвам
и с поглед погледа ти ще погледна.
Ти ще се усмихнеш и ще кажеш: ...

Дори само да се гледаме, бе изморително. В очите на другия се четяха толкова много и различни чувства, толкова спомени - добри и лоши, толкова неизказани думи. Пред себе си виждахме цял един свят - съвършено различен от нашия собствен. Свят, който имаше своя история и привлекателност. Свят, който мо ...

Небето
в долината ми потъва
и хоризонта му
започна да синее...
Лумна ...

"Банска разкръстица"-комп. рисунка Б. Калинов
Малките три улички събират износените от времената калдъръми в нещо като малък площад, на който се чувстваш като бягащо животно под прицела на хайка авджии…Те виждат, а ти - не! Отвсякъде ъглести зидове… Скрити в тях порти… И ти се иска да се скриеш някъ ...

Във мен вали отдавна.
Леден дъжд
в прозорците плющи и се разбива.
Отдавна спя до сянката на мъж.
Отиват си годините, отиват... ...

За какво ми е тази тъга -
безпосочна, априлски отнесена?
Затова ли, че пак пролетта
ми е есенна?
И дъждът, като ничий любим, ...

Моят начин на сбогуване
е различен,
както и всичко останало.
Нямахме много време
да се обичаме - ...

Приятелство
Уилям Голдмън някога е казал: "Приятел е онзи, на когото можеш да кажеш да върви по дяволите и той няма да ти се разсърди!" Преди си мислех, че този цитат е абсолютно нелеп и абсурден... Не го разбирах, но вече схващам идеята и човекът наистина е бил прав, когато е достигнал до този изво ...

Меланхолия в миговете на съзерцание
Тъга. Акорд. Сълза.
Струна. Стон. Блус.
Меланхолия в китарно
безвремие. ...

Пролетна импресия
Снежинките от вишневия цвят
е Вятърът във утрото понесъл
и вика ме във Пролетният Свят
да тръгна с него- безразсъдно весел... ...

Нося калдъръмено докосване –
път накъсан в стихнала тревога…
И когато жадните въпроси
ме събуждат в утро босоного,
тръпна като вятърно наричане ...

Авторът винаги има право
(14)
Магиите
Мила Мария,
Забелязала съм нещо много интересно в Испания през последните години. От понеделник до петък- хубаво време, слънцето те приканва навън с насмешка, защото знае, че твоят работен ден е дълъг почти колкото неговия и не можеш да мръднеш навън. Идва дълго ...