Приятели, приятели
от славния „А” клас!
Класът бе на мечтатели
за всекиго от нас.
Мечтаехме тогава, ...

За какво бихте съжалявали най-много, ако днес беше последният ден от живота ви?
От Моника де Харо | Здраве & Благополучие - Сряда, 22 февруари, 2012 г. 11:33 CET
Брони Уеър е посветил дълги години да се грижи за пациенти, на които им остават не повече от 12 седмици живот. Те толкова го впечатляват, ...

ДРУГА ОБИЧ
По нишката на спомена полека
назад ме води бавно и незримо
през пролети, през есени, през зими
една опазена у мен пътека. ...

- Ставро, моля те, недей! Боли ме! Смили се и над децата! Всичко се чува в другата стая! Моля те! - крещеше младата жена и се опитваше да се предпази от ударите на мъжа си, които се сипеха неспирно върху нея.
Тежка беше ръката му и безмилостна. Изгубеше ли контрол, се превръщаше в див звяр. Поне да ...

Проклети думи
Броиш до десет, не издържаш,
гневът, отприщил се, свисти.
Опомняш се, гласът ти стърже,
а там, в гърдите ти, хрипти. ...

Днес афишът беше грозен...
"Раздяла" трябва да играя аз.
Но неусетно маската ми падна,
а до нея свличам се и аз.
----------------------- ...

Песен за Исус
Какво си за мене, Исусе -
нежност, любов, светлина,
топлина във студа, оазис във суша,
покровител на мойта душа. ...

1
Златни кюлчета в хазна –
суетно лъскави и драгоценни.
В дрипливи буци кал
разпръснах семена, ...

СЕСТРА НА СЛЪНЦЕТО СЪМ
Сестра на слънцето съм светла,
на вятъра другар,
на реката - дружка вярна,
на огъня - топлина като жар, ...

Бойко е селски хитрец, въжеиграч.
Манипулира ни от сутрин до здрач.
Уволни шефката на касата здравна,
за да си направи пред народа пиар,
хората му вярват, майка ни жална, ...

Пътят към Ада
Всеки ден се разделяме. Безвъзвратно...
Ти се запътваш към Рая,
а аз потеглям към Ада.
Ти си до болка праведен, ...

Ден за прошка е -
към Майките, Бащите...
Ден е за смирение в душите...
Нека ни поискат прошка
мафиотите и "бизнесмените" - ...

Седим двама с него един срещу друг. Часовникът тиктака, той обаче не го чува. Или не му пука. Де да беше толкова лесно... Поглежда ме в очите. Всъщност, гледа към мястото, където би трябвало да се намират те. Само аз знам, че не са там. Отдавна спрях да гледам света (защото е грозен), вече виждам са ...

(Почти по Джером)
Една светла лондонска сутрин, в която лекият ветрец, изпълнен с аромат на теменужки и прано бельо, гали ушите на минувачите, а пролетта навява двусмислени надежди, нищо не подсказва катастрофата, която предстои да се развие в дома на семейство Поджър.
Ставайки от закуска, чичо Подж ...

Топли лъчи милват земята,
слънчева усмивка топли сърцата...
Капчука ромоли тихо и нежно,
а снегът се сгушва метежно...
И пролетна нежност довява, ...

Прости ми, Татко,че не бях добър с тебе
и понякога неволно съм те наранявал,
прости ми, Татко, затова,
че не винаги съм го осъзнавал.
За думите и обидите по тебе, ...

"Още негри в Конго" -
някой беше казал.
От бате Митко помъдрях,
от мъдрост черна онемях,
от няма мида муз... а слушам ...

В трети клас бях мнооого отдавна... Някъде '99-2000 година... От доста време насам не вярвам в Дядо Коледа и в приказки за принцеси... Освен това се научих да не вярвам и в празни приказки... Жабока си остава жабок, Рапунцел хваща паяжина, седемте джуджета си остават завинаги сами в разхвърляната си ...

Невъзможно е художник сляп
да нарисува розата червена!
Невъзможно е несбъдната мечта
да зарадва нечия душа сломена!
Невъзможно е от нощното небе ...

Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Той бил! Приличал си!
И се разотидоха… ...

Бре, какъв е тоя глад?
Пусти вятър Снегояд,
ама се е развилнял...
Цяла зима не е ял.
Кой го знай, къде е бил ...

През януари снеговете заваляха!
Умът бе за бедата нейде плитък...
Реките, язовирите преляха!
Издавиха се хора и добитък!
– Ще свърши скоро българската зима! – ...

Като кожа си,
затова ме болиш,
във стената
когато се удрям.
Като кожа на бебе - ...

Във зимна утрин, но която
на пролет повече прилича:
небето- в цвят червено-златно,
звезда- от изгрева наднича...
Върху екрана на небето ...

Един живот, а толкова посоки,
и толкова отворени врати…
Как всичките докрай да ги обходя,
без да нагазя в мътните води?
Една любов, а с толкова откоси ...